Р Е Ш Е Н И Е № 129 София, 02.09.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1002 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано по касационна жалба на С. О. Н., със съдебен адрес [населено място], срещу решение №2329 от 15.12.2014г., постановено по в.гр.дело №2738 /2013г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.06.2012г., постановено по гр.дело №6961/2010г. на СГС. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява становище, че решение на ОС на съдружниците по чл. 137, ал.1,т.8 от ТЗ е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ. Процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба в открито съдебно заседание. Ответникът по жалбата [фирма], чрез адв. Р. Т. излага съображения за оставяне без уважение на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. И двете страни по делото претендират заплащане на направените в това производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение. По делото е представено решение № 115 от 27.11.2012. по т.дело № 61/2011г., с което състав на ВКС, ТК , ІІ т.о. е приел, че наличие на решение на ОС на съдружниците представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 145ТЗ за търсене на имуществена отговорност на управителя на търговското дружество, освободен към датата на подаване на исковата молба. С обжалваното решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по доводите на ответника за недопустимост на иска, като е прието, че решение на общото събрание на съдружниците на дружеството , респ. на едноличния собственик на капитала, е необходимо само в случаите , в които лицето срещу което е предявен иска по чл.145 ТЗ има качеството на управител към момента на предявяване на иска. В конкретният случай ответникът е освободен като управител на дружеството към датата на подаване на исковата молба, поради което липсата на решение не е процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК, Върховният касационен съд, преди да пристъпи към произнасяне на касационната жалба трябва да провери валидно и допустимо ли е решението на въззивния съд, предмет на касационно обжалване. По делото не се оспорва фактът, че към датата на подаване на исковата молба и до приключване на делото пред въззивната инстанция, няма взето решение по чл.138, ал.1, т.8 ТЗ от едноличния собственик на капитала, което е различно лице от управителя на дружеството, което го представлява. На ищеца е била дадена възможност от въззивния съд да представи решение на ОС, която не е използвана / опр. от с.з. от 24.06.2014г./. Разпоредбата на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ не се тълкува еднозначно. Застъпва се становище в правната теория, поддържано от представителя на ищеца, че решение на ОС е необходимо за предявяване на иска срещу действащия управител, поради конфликт на интерес между представляващия дружеството управител и търговското дружество при констатирани причинени от него вреди на търговеца, и необходимостта от упълномощаване на лице за водене на процеса срещу него в съда. Разгледана по този начин връзката между разпоредбата на чл.137, ал.1, т.8 и чл.145 ТЗ се прави извод, че решението на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност на управителя е предпоставка за валидно предявяване на иска, но не и за валидно възникване на отговорността. Решение №41 по т.дело № 669/2008г. на ВКС, ТК , Іт.о. е постановено по правен въпрос за предпоставките за търсене на имуществена отговорност на управител на О. по чл.145 ТЗ, като орган на дружеството. В мотивите на решението е прието, че за реализиране на имуществената отговорност на управителя, трябва да са се осъществели две предпоставки – 1. да са осъществени вредоносни действия от управителя и 2. да е взето решение на ОС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за търсене на такава отговорност. Отбелязано, че правото на дружеството да търси имуществени последици от неизпълнението на договорно и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, а законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иска. В решение № 115/27.11.2012г. по т.дело № 61/2011г. на ВКС, ІІ т.о. е застъпено и аргументирано становището, че решение на ОС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ за търсене на имуществена отговорност на управител, който е заличен като такъв към датата на предявяване на иска. Решението е постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК и на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС и е задължително за съдиите от съдилищата, но не и за съдиите от ВКС. Настоящият състав на ВКС, ТК споделя становището, че решение на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ за търсене на имуществена отговорност на управител - заличен от регистъра в това му качество. Освен изложените от състава на ВКС, ТК мотиви в решение №115 от 27.11.2012г. по т.дело № 61/2011г., настоящият състав съобрази и следното: Изключителната компетентност на ОС за вземане на решения е посочена в чл.137, ал.1 ТЗ. Две от тях са за вземане на решение за освобождаване на управителя от отговорност и вземане на решение за предявяване на искове срещу управителя или контрольора и назначаване на представител за водене на делата. За да се вземе решение за предявяване на иск срещу управителя, нормално е ОС да бъде информирано с факти за причинените на дружеството вреди от действията на управителя. Тезата, че решението на ОС се ограничава само до вземане на решение за „предявяване на иск” и определяне на лице, което да представлява дружеството, не издържа, ако ОС на съдружниците откаже да приеме решение за предявяване на иск, мотивирано с преценката, че на дружеството не са причинени вреди от дейността на управителя, или пък същият трябва да бъде освободен макар и от частична отговорност, каквото правомощие не може да бъде отнето на основния орган на управление. На второ място тази теза би поставила в различно положение управителите, причинили на дружеството вреди, като в хипотезата на заличен управител правомощията на ОС по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ биха били отнети и преценката за търсене на имуществена отговорност ще е на управителя. Следователно, без да е елемент от фактическия състав на отговорността, имуществената отговорност на управителя / в двете хипотези/ не може да се реализира, ако няма решението на ОС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. В обобщение: процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 ТЗ е решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност по чл.145 ТЗ за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от регистъра. В случая отсъствието на решение на ОС за предявяване на иска по чл.145 ТЗ срещу О. А. Н. / починал в хода на процеса и конституиран неговия наследник С. О. Н./, е основание за обезсилване на решението на САС и оставеното с него в сила решение на СГС и прекратяване на производството по делото. На ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2546.90 лв. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №2329 от 15.12.2014г., постановено по в.гр.дело №2738/2013г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение от 27.06.2012г., постановено по гр.дело №6961/2010г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. О. Н. разноски 2546.90 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: