Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 536   гр. София, 09.12.2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и девета година, в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                         ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                               СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                                                                                                                                           при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №580/2009 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж срещу решение на Бургаски апелативен съд от 31.07.2009 година, постановено по ВНОХД№92/2009г. по описа на съда, с което е потвърдена присъда №41/06.04.2009 година на Окръжен съд-Бургас по НОХД№38/2009г. В подадената жалба се релевират оплаквания за несъответност на приетите от съдебните инстанции фактически положения за пътно-транспортното произшествие на приобщения доказателствен материал, като се поставя акцент на липсата на убедителност на изготвената автотехническа експертиза при установяване скоростта на движение на управлявания от Ж. Ж. товарен автомобил. Аргументира се нарушение на материалния закон и явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимото лице, предпоставени от визираната необоснованост на атакувания съдебен акт. Предлага се ревизия на въззивното решение в санкционната част ч. намаляване размера на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и при условията на алтернативност-отмяна приложението на чл.68, ал.2НК или постановяване частично изтърпяване на санкционните последици по НОХД№657/04г. на РС-Шумен. Депозирана е и жалба от конституирания в наказатения процес граждански ответник-„СИЙМАР”ООД, която обективира израз на недоволство от гражданско-осъдителната част на съдебния акт на Апелативен съд-Бургас. В подкрепа на очертаната позиция се излагат съображения, че употребата на алкохол от подсъдимия Ж, предопределила инкриминираното поведение и произтичащите от него вреди индицира на съществени отклонения от възложената на същия работа и изключва правоприлагането на чл.49 от Закона на задълженията и договорите. Предявяват се искания за отхвърляне на приетите за съвместно разглеждане в наказателното производство и уважени гражданскоправни претенции срещу дружеството, или евентуално редуциране размера на присъденото обезщетение за претърпени от М. Г. , К. И. и М. К. , болки и страдания. В съдебно заседание на 03.12.2009година пред ВКС подсъдимото лице и неговият з. поддържат касационната жалба и пледират за прилагане на чл.354, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от процесуалния закон . Явилият се процесуален представител на гражданския ответник - „СИЙМАР” ООД устно и в представени писмени бележки изразява мнение за неоснователност на гражданските искове, по визираните в жалбата доводи. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Г. , И. и К. участва в касационното производство и обосновава правилност и справедливост на постановените от съдебните инстанции, присъда и решение. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение , че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №41 от 06.04.2009 година, постановена по НОХД №38/2009г., Бургаски окръжен съд след проведено съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК е признал подсъдимия Ж. Т. Ж. за виновен в това, че на 12.08.2008 година в гр. А., при управление на МПС-товарен автомобил „Мерцедес 1840” с регистрационен номер В 48-99КА с полуремарке „Фрьоф” нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Димитър Г. , като деянието е извършено в пияно състояние /с алкохолна концентрация в кръвта 1,77 промила/, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален ОБЩ режим, и на лишаване от правоуправление за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. При съблюдаване изискванията на чл.68, ал.2 от НК е приведено в изпълнение и определеното по НОХД№657/04г. на Шуменски РС наказание-ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Със същия съдебен акт Окръжен съд-Бургас е ангажирал гражданската отговорност на подсъдимото лице и на неговия работодател-„СИЙМАР”ООД, като уважил предявените граждански искове, съответно от М. Г. за сумата от 50 000 лева, от К. И. и М. К. за по 30 000 лева – оценявайки ги за стойностно отражение на неимуществения вредоносен резултат. По жалби на подсъдимия Ж, на конституираните граждански ищци и на гражданския ответник „СИЙМАР”ООД е образувано въззивно прозводство пред Бургаски АС, финализирало с решение №100/31.07.2009 година, с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимото лице е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВКС не възприема релевираните оплаквания за несъответност на очертаната в съдебния акт фактология на пътния инцидент на обективната действителност, обосновала неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Аргументи за това заключение се съдържат в нормативната база, очертаваща съкратеното съдебно следствие в производство пред първата инстанция. Регламентираната в чл.370-чл.374НПК диференцирана процедура е насочена към обслужване на обществения интерес ч. ускоряване на наказателното производство, поради което и съпроводена с компромисни поведенчески прояви на процесуалните участници, и предопределени от същите процесуалноправни и материалноправни ползи, и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо своевременно осъждане и санкциониране на престъпните посегателства, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност. Подсъдимият получава по–леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора фактически констатации и да участвува непосредствено в събирането и проверката на доказателствени източници, подкрепящи и оборващи обвинението, които осуетяват претенциите за накърнено право на защита в тази насока и стесняват обсега на свързаните с него нарушения. Заявеното от Ж. Ж. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съдебно заседание на 06.04.2009 година е създало процесуални предпоставки за правоприлагане особените правила на чл.370-374НПК, в предвидената по чл.371, т.2 НПК алтернативна форма и мотивирало органа по процесуално ръководство да вземе решение за разглеждане на делото при установения в глава ХХVІІ НПК регламент - израз на правомощието му по свой почин или по искане на подсъдимото лице, и при съответна преценка да определи реда за провеждане на съдебното производство. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на Ж. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. В този смисъл твърденията на Ж. Ж. по отношение скоростта на движение на процесния автомобил, депозирани в качеството му на свидетел на 13.08.2008г. в хода на досъдебното разследване и възраженията на защитата при неговото предявяване на 03.02.2009г., изразяващи несъгласие с автотехническото експертнто заключение са лишени от доказателствена стойност и са ирелевантни по делото. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимото лице и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 НПК, е проведено при стриктно спазване на специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 НПК хипотеза и финализирало със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от инкриминираното поведение санкционни последици. Логическа закономерност от реализираното съкратено съдебно следствие, доброволно инициирано от Ж. Ж. е обхватът на мисловната и доказателствена дейност на първостепенния съд, обективираща изпълнение на предписаното от чл.301 НПК и словно материализирана в постановената присъда. Неговите съдържание и параметри са предопределени от характеристиките и рамките на описаната в прокурорския акт, и призната от подсъдимия фактология на неправомерния акт, съответно редуцирани при доказателствената интерпретация. Очертаните в акта на обвинителната власт обстоятелства сочат, че на 12.08.2008 година след консумация на алкохол, Ж. Ж. потеглил с управляваната от него композиция, натоварена с контейнери, пълни с чували със семена от гр. А. към пристанище Варна, като на кръгово кръстовище в южната част на населеното място достигайки третата по ред пресечка-ул.”Хаджи Димитър” предприел завой надясно със скорост на движение-70-71км/ч. Вследствие на извършената с превишена скорост маневра и под въздействие на инерционните сили процесният товарен автомобил се преобърнал на лявата си с. , при което притиснал намиращия се на тротоара пешеходец Димитър Г. и паркирания лек автомобил „Фолксваген Голф”, ДК№РК 83-73 АА, собственост на К. Янакиев. Визираните факти, убедително обосноваващи виновно извършено неправомерно деяние и идентифициращи неговия автор са приети за безспорно установени от Бургаски окръжен съд въз основа на направеното самопризнание и подкрепящите го доказателства, и отразени надлежно в постановения съдебен акт. Същите са оценени компетентно и с проявен професионализъм от въззивната инстанция, като изключват категорично лансираната от защитата теза за различна от посочената скорост на движение, предпоставяща правоприлагане на чл.20 от ЗДвП. Характерът и особеностите на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК мотивират изводите на настоящия съдебен състав за процесуална недопустимост на подобни възражения,индициращи на несъответност на описаните от представителя на обвинителната власт факти, признати от подсъдимото лице и впоследствие възпроизведени в съдебните актове, на реалната действителност. След като подсъдимият Ж по своя воля е създал предпоставки за разглеждане на делото по този процесуален ред, отказвайки се от участие в един състезателен наказателен процес, и диференцираната процедура е проведена в съответствие с предписанията на чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК не може да се релевира фактология, различна от очертаната в обвинителния акт и претендира обезпечаването й с доказателствени искания, респективно компетентният съдебен орган да установява несъвместими с признатите фактически положения и инкорпорира подкрепящи ги доказателства. При визираното особено производство по чл.371, т.2НПК допустимата защита на подсъдимото лице остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по акта на обвинението. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания. /ТР1/2008година на ОСНК на ВКС/ . В обсега на приетите за установени от представителя на обвинителната власт и признати от Ж. Ж. фактически положения за инкриминираната дейност, обвързващи съда, и при съблюдаване на актуалната материалноправна уредба и съдебна практика, настоящият състав не констатира нарушение на закона по чл.348, ал.1, т.1НПК при лимитиране правните рамки на инкриминираното деяние и при определяне съдържанието на наказателната отговорност на подсъдимото лице . Визираните от прокурора факти, признати от подсъдимия Ж съобразени от органа на процесуално ръководство в съдебната фаза на наказателния процес ч. обективиране на фактология, сочеща на идентичност с тази в обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават субсумиране неправомерните действия на подсъдимото лице от обективните и субективни признаци на престъпно деяние с правна квалификация по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, вр.ал.1, б”в”, вр.чл.342, ал.1НК. С инкриминираното поведение, Ж. Ж. при управление на моторно превозно средство-товарна композиция след употреба на алкохол, грубо нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Правилно са отмерени произтичащите от престъпното посегателство санкционни последици. При тяхното диференциране първостепенният съд и въззивната инстанция са оценили задълбочено тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и отдали изискуемото се значение на фактическите данни, свързани с личността на дееца. Очертаната конкретика на извършеното транспортно престъпление и приобщената доказателствена съвкупност за съдебното минало на Ж. Ж. , характеристиките за същия, неговото семейно положение и оказаното в съдебното производство процесуално съдействие, обуславя законосъобразност на формираното заключение по отношение на наложените наказания, като вид и визиран срок за изпълнение. Осъщественото при квалифициращото обстоятелство пияно състояние несъблюдаване на правните предписания на чл.21 от ЗДвП и настъпилите несъставомерни общественоопасни последици /причинените значителни имуществени вреди на товарната композиция „Мерцедес” и на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, и създадената реална непосредствена заплаха за живота и здравето на намиращите се в района на пътния инцидент множество хора/; коментирани в контекста на честотата на транспортните престъпления, обективирана в официалната статистика; и анализирани във взаимовръзка с предходните осъждания на Ж. Ж. и допуснатите от него системни административни нарушения на правилата за движение по пътищата, не предпоставят упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК, в желаната от подсъдимия посока. Интерпретираните обстоятелства при излагане съображенията за справедливостта на индивидуализираните наказателни санкции на подсъдимия Ж, обосновават и вътрешното убеждение на Върховния съд за липса на основания за претендираната отмяна на приложението на чл.68, ал.2 НК. Визираната правна норма предвиджда три алтернативни възможности за съда при постановяване на съдебен акт, ако непредпазливото престъпление, предмет на осъждането, е извършено от дееца в изпитателния срок по предходна условна присъда - отложеното наказание да не бъде изпълнено, или същото да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. Преценката, която компетентният орган е суверенен и оправомощен да направи не е произволна, а базираща се и зависима от необходимостта за постигане целите на чл.36НК спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото. Констатациите, че Ж. Ж. е осъществил инкриминираното деяние по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б” НК с акцентираните характеристики /грубо нарушение на правилата за движение, пияно състояние, съставомерен и несъставомерен общественоопасен резултат/, сочещи на демонстрирана безотговорност спрямо установения ред и на пренебрежително отношение към живота на човека, в изпитателния срок на предходно осъждане за множество престъпления по чл.152, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2НК и по чл.194, ал.1НК, са мотивирали съдебните инстанции да приемат, че отложеното при условията на чл.66 НК наказание не е изиграло изискуемото се поправително и възпитателно въздействие, и няма възпиращ ефект върху подсъдимото лице. Подобни изводи в кумулативна даденост с отчетената сериозна социална нетърпимост към този вид неправомерни посегателства в рамките на общата престъпност, предпоставяща съблюдаване на предписаното от закона зачитане на генералната възпитателна и предупредителна функция на наказанието, обуславя правоприлагане на чл.68, ал.2НК ч. привеждане в изпълнение на наказанието по предходната присъда в неговата цялост. НЕОСНОВАТЕЛНА е и касационната жалба на конституирания граждански ответник „СИЙМАР”ООД. Атакуваният съдебен акт не страда от визираните от касатора пороци и в гражданско-осъдителната му част. Релевираните оплаквания, че инкриминираното престъпно посегателство е извършено от подсъдимия Ж, при съществено отклонение от възложената на същия работа и изключва солидарната гражданска отговорност на дружеството, противоречи на вложената в чл.49ЗЗД законодателна воля и на задължителната съдебна практика по приложение на разпоредбата. Съгласно чл.49ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него при алтернативно очертаните фактически състава – при нейното изпълнение /действия, съставляващи извършването на тази работа в определеното работно време или извън него/, съответно по повод изпълнението й /дейност, реализирана преди, по време или след извършването на възложената работа и пряко свързана с нея/. Очертаната отговорност възниква при налични вредоносни последици, предпоставени от виновно /умишлено или непредпазливо поведение/ на лицата, на които е възложено изпълнението на определена работа. Обстоятелството, че непосредственият причинител на увреждането не е спазил надлежните правила на възложената дейност и дадените указания, отклонил се е от тях или не е взел необходимите мерки за предотвратяване на увреждането, само по себе си не е основание за отпадането й. Отговорността по чл.49ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтната отговорност. Тя не произтича от вината на възложилия работата, обоснована е от чуждо противоправно и виновно деяние и има обезпечително-гаранционна функция, поради което и няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване./П7/29.12.1958г. и П9/28.12.66г. на ВС на РБ/ Фактологията по настоящия казус сочи на причинени от Ж. Ж. вреди при изпълнение на възложената му от „СИЙМАР” ООД работа. Към датата на инкриминирания акт между подсъдимото лице и конституираното в качеството на граждански ответник дружество са съществували трудовоправни отношения, като извършената дейност по транспортиране на поверената му от работодателя товарна композиция в изпълнение на произтичащите от сключения трудов договор задължения, е довела до пътния инцидент, в пряка и непосредствена връзка с който са визираните общественоопасни последици- смъртта на Димитър Г. Очертаните обстоятелства обосновават наличен фактически състав по чл.49 ЗЗД и предпоставят ангажиране на солидарната отговорност на конституирания граждански ответник „СИЙМАР”ООД за претърпените от наследниците на починалото лице болки и страдания, като за изведеното заключение са ирелевантни акцентираното от процесуалния представител на търговския субект отклонение на подсъдимия Ж от правомерно изпълнение на възложената му задача, поради употреба на алкохол и нарушения на правилата за движение по пътищата. Убедителни са фактическите и правни аргументи на първостепенния съд, възприети изцяло и от въззивната инстанция досежно основанието и размера на предявения от М. Г. граждански иск за неимуществени вреди. При съблюдаване на изискванията на чл.52ЗЗД, следвайки житейската логика и ръководейки се от юридическия усет, компетентният орган е заключил че трагичната загуба на съпруга, с който пострадалата Г. живеела в разбирателство, уважение и привързаност, и в продължение на десетиления споделяла семейните радости и проблеми, неминуемо води до състояние на силен емоционален стрес и причинява тежки психически травми. В съответствие с установените от закона и проверени в практиката критерии за справедливост са репарирани и претърпените от К. И. и М. Карамфилова-низходящи на жертвата на престъплението, болки и страдания, обуславящи основанието и параметрите на претендираното и дължимо обезщетение за неимуществени вредни последици. Отчетен е фактът на съществуващите между гражданските ищци и техния родител отношения, като е поставен акцент, че независимо от възрастта на починалия Г. /73-годишен/ , той бил жизнен, работоспособен и упражнявал професията си на строител, явявал се материална и морална опора на своите деца, и им оказвал финансова помощ. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност и при предоставените процесуални възможности в настоящото съдебно производство, следва да остави в сила обжалваното решение на Бургаски апелативен съд, с който е потвърдена присъда №41/06.04.2009 година на ОС-Бургас, по НОХД№38/2009г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №100 от 31.07.2009 година, постановено по ВНОХД №92/2009г., по описа на Апелативен съд-Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.