Р Е Ш Е Н И Е№ 192
Гр.С., 14.08.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и единадесета година в състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар СОФИЯ СИМЕОНОВА
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 768/2010 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. А. от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л.Д. от АК-Ст.З. срещу въззивното решение на Окръжен съд [населено място] № 83/09.04.2010 г. постановено по т.д.№ 750/2009 г. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Районен съд-Казанлък № 672/04.11.2009 г. по гр.д.№ 1582/2009 г., с което е уважен предявеният от ЗАД [фирма], [населено място] иск по чл.422 вр. с чл.415 ГПК и е признато за установено по отношение на ответника-касатор, че дължи на ищеца по издадената заповед за изпълнение № 660/28.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 1049/2009 г. на РС-Казанлък следните суми: 9689 лева ведно със законната лихва – регресна претенция по чл.274 ал.1 КЗ срещу делинквента, представляваща изплатено обезщетение за вреди от ПТП на третото пострадало лице от ищеца-застраховател по застраховка „гражданска отговорност”; 3010.45 лева-мораторна лихва върху посочената главница, както и 1182 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и направените от ответника възражения относно дължимостта на сумите-предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, неправилно е интерпретирал фактите по делото и приложил разпоредбите на Кодекса за застраховането вместо действувалия към момента на настъпване на застрахователното събитие Закон за застраховането.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] [населено място] поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и направените оплаквания са неоснователни.
С определение № 469/05.07.2011 г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора материалноправен въпрос кога възниква правото на регресен иск и приложимият закон относно регресното притезание на застрахователя по риска „гражданска отговорност” към виновния водач, причинил ПТП, когато към момента на застрахователното събитие е действувал Закона за застраховането /отм./, а изплащането на обезщетението е извършено при действието на Кодекса за застраховането-в сила от 01.01.2006 г. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение за крайния изход на спора предвид направеното от ответника възражение, че действувалият към момента на застрахователното събитие Закон за застраховането не съдържа аналогичен текст на приложения от въззивния съд чл.274, ал.1 КЗ, който въвежда нови основания за ангажиране отговорността на водача, които не са съществували към момента на ПТП, като по този начин е придадено обратно действие на материалноправна норма със санкционен характер.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставения материалноправен въпрос, на основание чл.290 ал.2 ГПК приема следното:
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от застрахователя по застраховка гражданска отговорност на делинквента иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено, че ответникът, причинил ПТП, дължи на основание чл.274, ал.1 КЗ изплатеното от застрахователя-ищец обезщетение за имуществените вреди, нанесени на третото увредено лице и съответните мораторни лихви-предмет на издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 660/28.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 1049/2009 г. на Районен съд Кюстендил. Прието е за безспорно установено, че на 08.05.2005 г. ответникът, управлявайки собствения си автомобил при неправилно изпреварване е блъснал автомобил собственост на [фирма], [населено място] причинявайки му вреди, като е отказал извършване на проба за алкохол. Установено е също от данните по делото, че собственикът на повредения автомобил е получил обезщетение по застраховка „каско” от [фирма] в размер на сумата 9 689.55 лв., който е предявил претенция пред ищеца в качеството му на застраховател по гражданска отговорност на делинквента и тази претенция е била удовлетворена чрез извършено прихващане на насрещни вземания за щети между двете застрахователни дружества съгласно представеното споразумение за уреждане на насрещни задължения от 01.12.2006 г. При тези фактически данни съдът е направил извода, че за ищеца е възникнало правото на регресен иск срещу делинквента на основание чл.274, ал.1 от приложимия за случая Кодекс за застраховането, който е бил в сила към момента на изплащане на обезщетението от застрахователя по застраховка гражданска отговорност, а не съгласно нормите на отменения Закон за застраховането, действувал към датата на застрахователното събитие.
По поставения материалноправен въпрос за приложимия закон уреждащ възникването на регресното право на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” към виновния водач причинил ПТП и критериите за определяне на приложимата правна норма-чл.81 ЗЗ /отм./ или чл.274 ал.1 КЗ, установената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС е в смисъл, че регресното право се урежда от закона, действувал към момента на неговото възникване-това е датата на настъпване на застрахователното събитие по риска „гражданска отговорност”. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на основанията изрично посочени в закона-умисъл, употреба на алкохол и пр. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като наличието на тези основания законодателят свързва именно с този момент. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка, което обосновава и извода за приложимост на едни и същи материалноправни норми. Такова е становището изразено в р. № 70/23.06.2011 г. по т.д.№ 624/2010 г.; р. № 75/23.06.2011 г. по т.д.№ 643/2010 г. на ВКС-ТК, І т.о. и др. постановени по реда на чл.290 ГПК по аналогични спорове, което се възприема и от настоящия състав на ВКС.
В случая, с оглед данните по делото /застрахователното събитие е настъпило на 08.05.2005 г. при действието на отменения Закон за застраховането/ и предвид отговора на поставения материалноправен въпрос, неправилно в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС въззивният съд е определил приложимото материално право относно процесното вземане квалифицирайки регресната претенция на застрахователя по чл.274 ал.1 КЗ вместо по чл.81 ЗЗ /отм./ нарушавайки материалния закон.
По изложените съображения, основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Уважавайки предявеният положителен установителен иск по чл.422 ГПК въззивният съд е направил решаващия извод, че за ищеца-застраховател е възникнало регресно вземане на основание чл.274 ал.1 КЗ, тъй като застрахованият ответник причинил автопроизшествието е отказал да даде кръвна проба за проверка дали е употребил алкохол. Този извод съдът е направил без да разгледа и обсъди в цялост събраните по делото доказателства и направеното от ответника възражение, че такова изискване действуващата към него момент нормативна уредба – чл.81 ЗЗ /отм./не предвижда. Тъй като с оглед постоянната и непротиворечива съдебна практика в производството по чл.422 ГПК предмет на предявения иск е дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, задължение на съда е преди да се произнесе по основателността на това вземане да разгледа и обсъди всички възражения които противопоставя ответника относно произхода, размера и основателността на процесното вземане, както е заявено от ищеца в издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, което не е сторено. Ирелевантно е обстоятелството, че плащането на обезщетението от застрахователя на третото лице е станало на 01.12.2006 г. / с извършеното прихващане на вземания между двете застрахователни дружества/ предвид неотносимостта на момента на падежа към приложимата законова уредба уреждаща регреса.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС счита, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото-да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по основателността на процесното вземане съобразно приложимата в случая норма на чл.81 ЗЗ /отм./ след като разгледа и обсъди направените от ответника възражения по съществото на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал. 2 във вр. с ал.3 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 83/09.04.2010 г. постановено по т.д.№ 750/2009 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд [населено място].
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |