Р Е Ш Е Н И Е №144 гр. София, 24.11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 3816 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307 във връзка с чл.304 ГПК. Образувано е по молба на И. Б. Ж. за отмяна на влязлите в сила Решение № 1241/ 30.07.2014 г. и Решение № 414/ 30.03.2015 г. по гр.д.№ 1880/14 г. на Русенския районен съд, с които е допусната и извършена делба на нива от 19,348 дка в м.”Мале А.” и овощна градина от 1,053 дка в м.”Ч. К.”, и двете в землището на [населено място], [община], между съделителите Ц. Г. Ж., М. А. С., Р. А. П., Т. М. И., А. Е. А., М. Е. А., Г. С. Г., С. С. Р. и И. И. Ж.. В молбата за отмяна се твърди, че делбените имоти са изключителна собственост на молителката и съпруга й- съделителят И. И. Ж., като придобити на основание наследствено правоприемство и давност, с оглед на което влезлите в сила съдебни решения накърняват правата на Ж. като участник във възникналата на това основание имуществена общност, доколкото същата не е била конституирана като страна в производството. Моли решенията да бъдат отменени, като делото се върне за ново разглеждане с участието й като страна в производството. Ответниците по молбата за отмяна Ц. Г. Ж., Г. С. Г. и С. С. Р. са депозирали по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор, с който оспорват същата като неоснователна. Останалите ответници не заявяват становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за отмяна за ОСНОВАТЕЛНА. По смисъла на чл.304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение всяко трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението, и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. Съдебната практика е константна, че неучаствалият в делбеното производство съсобственик не е обвързан от съдебното решение за допускане, респ. за извършване на делбата, тъй като по силата на чл.75, ал.2 ЗН както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба, извършени без участието на някой от съсобствениците, са нищожни. В този смисъл неучаствалият в делбата съсобственик разполага с правната възможност както да предяви самостоятелен иск за установяване нищожност на делбата, така и да предяви нов иск за делба. По тези съображения се приема и че няма право да иска отмяна по чл.304 ГПК неучаствалият в делбата съпруг на съделител, който на общо основание може да се позове на извършената без негово участие делба и да инициира ново делбено производство с негово участие /Решение № 214 от 20.06.2012 г. по гр.д.№ 340/12 г. на ІV г.о., Решение № 245 от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 2425/14 г. на ІV г.о., Решение № 79 от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 4860/14 г. на ІІІ г.о./. В конкретния случай обаче молителката твърди не наличието на съсобственост върху делбените имоти с нейно и на съпруга й участие в общността, а наличие на индивидуални собственически права предвид придобиване по давност по време на брака им на идеалните части на другите съделители, т.е. поддържа, че липсва подлежаща на прекратяване чрез делба имуществена общност върху имотите. В този смисъл е и релевираното от съпруга й И. Ж. вазражение с отговора на исковата молба, което делбеният съд е приел за неоснователно и е допуснал делбата между сънаследниците съобразно наследствените им квоти по закон. Така в делбеното производство е разрешен преюдициален спор за собственост между съделителите, при което съдебното решение обвързва молителката в качеството й на необходим другар на страната на ответника, доколкото е безспорно, че съпрузите са необходими другари в съдебните спорове за собственост на вещи или имоти, придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. Молителката не би могла да защити правото си чрез предявяване на нов иск за делба, тъй като естеството на претенцията й изключва правния интерес от такъв, доколкото се твърди не наличието на имуществена общност, а тъкмо обратното- липса на такава предвид наличието на индивидуални собственически права на съпрузите по отношение на делбените имоти. По тези съображения следва да се приеме, че И. Ж. разполага с правен интерес да иска на основание чл.304 ГПК отмяна на влезлите в сила решения за допускане и за извършване на делбата, които я обвързват, доколкото липсва друг ред за защита на претендираното от нея право на собственост върху идеалните части на останалите съделители, придобито по време на брака й с ответника И. Ж. на основание давност. Действително, в конкретния случай молителката е била разпитана като свидетел в производството по допускане на делбата /съдебно заседание от 01.07.2014 г./, именно във връзка с релевираното от съпруга й възражение за притежавани от него индивидуални собственически права по отношение на делбените имоти, и следователно е знаела за заведеното делбено производство. В този смисъл тя е разполагала с възможността, макар и да не е била конституирана като страна в производството пред първата инстанция, да подаде въззивна жалба срещу решението за допускане на делбата, доколкото има гарантирано от закона участие в процеса като главна страна /т.17 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Н. в първата инстанция необходим другар обаче само има правото, но не е длъжен да се конституира на това основание като страна за първи път пред въззивния съд, лишавайки се от една съдебна инстанция, и следователно тази му възможност не е аргумент да се приеме липса на интерес да се иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК, след като лицето е било лишено по независещи от него причини от възможността да участва в процеса и да защити правата си пред всички гарантирани от закона съдебни инстанции. Предвид изложените съображения, молбата на И. Б. Ж. за отмяна на влезлите в сила решения на Русенския районен съд за допускане и за извършване на делбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като делото се върне за ново разглеждане в стадия на допускане на делбата, като на молителката се връчи на общо основание препис от исковата молба за отговор в предвидения в процесуалния закон срок /чл.308 във връзка с чл.131 ГПК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, по молбата с правна квалификация чл.304 ГПК на И. Б. Ж., влезлите в сила Решение № 1241/ 30.07.2014 г. и Решение № 414/ 30.03.2015 г. по гр.д.№ 1880/14 г. на Русенския районен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО в стадия по допускане на делбата за ново разглеждане от друг състав на Русенския районен съд съобразно указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.