Р Е Ш Е Н И Е № 288 София, 29 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шест декември две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1182/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по протест и касационна жалба, срещу въззивна присъда № 20 от 06.07.2016г., постановена по внохд №248/16г. по описа на Апелативен съд - София, както следва: -протест от прокурор при Апелативна прокуратура-София, с който се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като се твърди, че изграденото вътрешно убеждение на въззивния съд се базира на погрешна оценка на доказателствата, което е съществено процесуално нарушение, поради което се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС; -от частните обвинители и граждански ищци И. З. и К. З., чрез пълномощниците им адвокати Б. и П., с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Исканията на защитниците са за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, представителят на прокуратурата поддържа протеста и моли за уважаването му по изложените в него съображения. Поддържа становището, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Счита, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.123 от НК.Изразява становище, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители, редовно призовани за съдебното заседание, не се явяват. Явяват се поверениците им - адв.Б. и адв.П., които изцяло поддържат касационната си жалба и допълнението към нея. Намират, че настоящият казус е типичен случай на груба небрежност при изпълнение на правно регламентирана дейност от страна на двамата подсъдими, които са допуснали редица нарушения на законови и подзаконови актове. Молят за отмяна на въззивния съдебен акт. Адвокат С.-защитник на подсъдимата И. А. пледира за оставяне в сила на въззивната присъда, като намира, че взаимоотношенията в които са се намирали подзащитната му и пострадалата имат значение, тъй като те са определящи за това дали подсъдимата е имала задължения за осигуряване на каквито и да било условия на труд. Аргументира тезата, че такива е имал свидетелят И. Б.. Подсъдимите И. А. и К. С., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Не се явява и защитника на подс.С.-адв. М.. Постъпили са писмени бележки от подсъдимия С., чрез защитника му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 22.12.2015г., постановена по нохд №124/15г. Окръжен съд - Монтана е признал подсъдимата И. А. за виновна в това, че на 14.08.2014 г. в [населено място], /област/, в птицеферма „име” – обект на фирма [фирма] – като управител на същата фирма, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл. 47, ал. 2, чл. 197 и чл. 200, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл. 246, ал. 1 от Наредба № 16-116/2008 г.; чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд; чл. 47, ал. 1 и ал. 2, чл. 67, ал. 2, чл. 416, ал. 1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 волта от 01.06.2005 г. и в нарушение на Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, раздел ІІ и ІІІ и Наредба № 5 за реда и начина и периодичността на извършване оценка на риска, допуснала причиняването на смъртта на Х. Т., след като в качеството си на работодател била длъжна да осигури безопасни и здравословни условия на труд, включващо проверяване и поддържане електрооборудването машините и съоръженията от лица, притежаващи необходимата квалификация и правоспособност, осигуряване, провеждане, както и контролиране провеждането на инструктажи, свързани с безопасността на труда от лица с необходимата квалификация, запознати с конкретните условия на всяко работно място, включително да осигури използване на специално работно облекло и лични предпазни средства, като видът им се определя с оценката на риска, като пострадалата не е била обучена и инструктирана за безопасна работа с водоструйката и не е била снабдена с лични предпазни средства, поради което и на основание чл.123, ал.1, вр. чл.54 от НК я е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият К. С. е бил признат за виновен в това, че на 14.08.2014 г. в [населено място], /област/, в птицеферма „име” – обект на фирма [фирма] – София, като електротехник, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл. 47, ал. 2, чл. 200, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл. 205, ал. 1 от Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрически уредби и електрически проводими линии; чл. 260 и чл. 261, ал. 1, т. 7 от Наредба № 16-116/2008 г. е допуснал да се работи с неизправна електрическа машина с напрежение до 1000 волта, представляваща източник на особена опасност от поражение от електрически ток, без да е проверил същата, при висока относителна влажност на въздуха в халето, ползвано за отглеждане на пилета, течаща вода по пода, токопроводим под, открит електрически двигател, предназначен за напрежение 3х380/220 волта, с прекъсната връзка на нулевото жило в щепсела на захранващия кабел, с което е елиминирано защитното зануляване, довело до наличие на дописно напрежение в корпуса на машината (пароструйка), представляващо непосредствена опасност както за работещите с машината, така и за други лица при непосредствен допир с нея, като с това причинил смъртта на Х. Т., след като в качеството си на електрически техник е бил длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на труд, включително проверяване и поддържане на електрическата водоструйка, без необходимата квалификация и правоспособност, без да познава конкретните условия на труд и свързаните с това опасности от поражение с електрически ток при работа с водоструйката, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, вр. чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, като на основание чл.66 от НК изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен срок от три години. Двамата подсъдими са били осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци К. З. и И. З. сумите от по 20 000 лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, разноските и дължимите се държавни такси върху уважените граждански искове. С въззивна присъда № 20 от 06.07.2016г., постановена по внохд № 248/16г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, пети състав, горепосочената първоинстанционна присъда е отменена в наказателната, гражданскоосъдителната и частта за разноските, като вместо това е постановено следното: подсъдимите И. А. и К. С. са признати за невиновни по първоначално повдигнатите им обвинение за престъпления по чл.123, ал.1 от НК; отхвърлени са гражданските искове на К. З. и И. З. в уважената им част, в която подсъдимите са осъдени да заплатят на всеки от гражданските ищци солидарно сумата от по 20 000 лева; потвърдена е присъдата в останалата й гражданска част. Протеста на прокуратурата и жалбата на частното обвинение са насочени към въззивната оправдателна присъда на АС- София. Същите са допустими, но неоснователни. Предвид съдържанието им, те в различен ред на изложение и изказ поставят на вниманието на касационната инстанция идентични възражения, а именно за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция. На първо място се релевират доводи в подкрепа на твърдението за неправилност и незаконосъобразност на определеното от въззивната инстанция процесно отношение/между подсъдимата и пострадалата/ като гражданскоправно, а не трудовоправно, като резултат на игнориране и превратно тълкуване на събраните доказателства. В тази връзка на първо място следва да се посочат няколко принципни разбирания относно правилното тълкуване на съставомерните елементи на престъплението по чл.123 от НК, изводими от трайната практика на ВКС. Под “правно регламентирано занятие или дейност” се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има специално разрешение. Субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат не само преките извършители на правно регламентирано занятие или дейност, но и лицата които имат нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на тази дейност. Също така субекти могат да бъдат и лица, които при настъпване на трудовата злополука не са били на работа, ако не е прекъсната причинно-следствената връзка. Разграничителният критерий между престъпленията по чл.123 от НК/извършени при професионална непредпазливост/ и тези по чл.122 от НК/извършени при обикновена непредпазливост/ е характерът, естеството на занятието или дейността, при чието неправилно изпълнение са настъпили общественоопасните последици, в първия случай занятието, дейността са правно регламентирани и представляват източник на повишена опасност, а във вторият случай -те нямат такъв характер. Също така следва се отбележи, че възможността да се носи отговорност по чл.123 от НК не зависи от наличието на правноустановена връзка между работник и работодател и наличието на надлежно сключен валиден трудов договор, а от фактическото изпълняване на посочената служебна дейност. Освен, че последното следва да бъде установено от събраните доказателства, необходимо е и установяване наличието на причинно-следствена връзка между действието, респективно бездействието на субекта на престъплението и настъпилия противоправен резултат. В светлината на горното следва да бъде оценена правилността на изводите на апелативната инстанция по приложението на закона. В настоящия казус въззивният съд е възприел повечето от фактическите констатации приети от първата инстанция, но след като е извършил самостоятелен анализ на събраната съвкупна доказателствена маса/в хода на проведените от двете инстанции съдебни следствия/ е установил и нови фактически положения. Последните са свързани с взаимоотношенията, възникнали по повод отглеждането на пилета в халето в [населено място], наето от [фирма]. Този въпрос има решаващо значение за предмета на делото, тъй като това между кого и какви са били точно взаимоотношенията има пряко значение за изясняването на въпросите, касаещи възможността за ангажиране наказателната отговорност на двамата подсъдими по възведените им обвинения. За разлика от първия съд, въззивната инстанция е приела с категоричност, че както между пострадалата Х. Т., така и между свидетеля И. Б. не са съществували трудовоправни отношения с цитираното по-горе дружество. Също така е обосновала наличието на гражданскоправни отношения между последния и “фирма”, произтичащи от сключен договор за изработка от управителя на същото/подсъдимата А./ и свидетеля Б., каквато организация за осъществяване отглеждането на птиците е съществувала в дружеството като практика/ сключвани са договори с външни фирми, които от своя страна са си наемали работници/. Прието е, че свидетелят И. М. е работил като ветеринарен лекар в дружеството, както и че той е донесъл процесната водоструйка, която е била различна от използваната при първата партида от птици /тъй като първата била голяма и трудна за пренасяне/, без това да влиза в неговите задължения. Безспорно установено е, че използваната водоструйка е източник на повишена опасност, тя не е била заводско производство и е представлявала трифазен асинхронен ел.двигател с куплирана към него водна помпа, с чиято изходяща тръба били свързани манометър и гумен маркуч с оплетка, а към последния-стоманена тръба с дюза и кран “пистолет” за пускане и спиране на водата. При тези данни апелативният съд е счел, че подсъдимата А. не е “работодател” на свидетеля И. Б. и сключеният между тях договор не ангажира подсъдимата в процеса по организиране на изпълняващия работата по договора, а процесното хале не е „работното място”, за чиято безопасност да отговаря подсъдимата А.. По силата на сключения договор за изработка между нея и свидетеля И. Б./в качеството на изпълнител/, последният самостоятелно е следвало да организира наемането на работници и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, както по отношение на работещите, така и досежно на всички лица, които се намират в работното помещение, включително и да осигурява безопасни условия при работата с всички машини. С оглед на изложеното, въззивният съд е приел, че на подс.А. не могат да и се вменят в отговорност задължения, свързани с организацията на процеса в птицефермата и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд. Горното не се променя от безспорно установеното обстоятелство, а именно, че пострадалата реално е осъществява дейност, по почистване на халето, в което са се отглеждали птиците. По отношение на подс.С., въззивният съд правилно е приел, че той не може да бъде субект на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК/необходимо е лицето валидно да упражнява правнорегламентирана дейност/, доколкото той не е притежавал необходимата трета квалификационна група, за да преглежда и поддържа уред като процесния. Също така съдът е счел, че не може да се ангажира отговорността му и по ал.2 на цитирания текст, тъй като той предвижда по-тежко наказуем състав на престъпление. Според контролираната инстанция недоказано е сред трудовите задължения на подсъдимия да се включва това по преглед и поддръжка на процесната машина, както и, че няма данни той да е знаел за нейното съхранение в склад на дружеството, където не се е намирало неговото работно място, като и да е знаел, че тя се взема и употребява от свидетеля И. М..Тези изводи на въззивната инстанция са обусловени от задълбочена оценка на доказателствената съвкупност и се споделят от настоящия състав. Убедителни мотиви, които също се споделят от тази инстанция са изложени във въззивния съдебен акт във връзка с липсата на основания за реализиране на наказателна отговорност по чл.122 от НК по отношение и на двамата подсъдими, поради което не се налага преповтарянето им. Единствено следва изрично да се подчертае, че по делото не е доказано съществуването на причинна връзка между действия или бездействия от страна на подсъдимите И. А. и К. С. и настъпилата смърт на пострадалата Х. Т.. Изложеното по-горе дава основание на касационния съд да приеме, че изводите по приложението на материалния закон са следващи се и обусловени от приетите фактически констатации, по отношение на които тази инстанция няма правомощия за промяна. Независимо от направените категорични изводи за това, че подс.А. не може да бъде субект на инкриминираното й престъпление, апелативният съд е приел, че този негов решаващ извод не би се променил дори и при доказаност, че тя е знаела за предоставената машина от св.М. на св.Б., тъй като не е имала задължение за осигуряване на безопасни условия на труд. В допълнение на тези изводи, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че дори и съдът да беше възприел за установено, че Б. е подписал договора след инцидента, то отново не би могла да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимата, тъй като данните сочат, че по наемането му да работи в птицефермата и всички останали въпроси, касаещи организацията и дейността на работа, той е комуникирал единствено със свидетеля И. М., който е донесъл и процесната машина. В случая без значение е, че е налице разминаване във фактите, приети от двете решаващи инстанции относно заеманата от И. М. длъжност в дружеството и релевираните в обвинителния акт, тъй като това по никакъв начин не променя извода за липсата на доказаност на изискуемият се причинноследствен процес между инкриминираното бездействие на подсъдимата и настъпилата смърт на пострадалата. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като контролирания съд не е допуснал съществени процесуални нарушения. Неоснователни са и оплакванията за нарушения на материалния закон, които се аргументират единствено с допуснатите нарушения при оценката на доказателствата. При горните констатации съдилищата не могат да бъдат упрекнати в допуснато нарушение на материалния закон, което да обуслови касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Предвид изложеното, атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 20 от 06.07.2016г., постановена по внохд № 248/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение- 5 състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: