Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266
София, 17.05.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа в закрито заседание на 16.05.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1949 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът Гаранционен фонд оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът намери, че касационно обжалване не следва да се допуска.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е намерил за неоснователно заявеното от ответника възражение за прихващане с насрещни вземания по чл. 499, ал. 5 КЗ за възстановяване на платени от ответника застрахователни обезщетения по договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на основание поддържаната от ответника нищожност на тези договори.

Приел е, че процесните договори не са нищожни, като по първата група от тях (по полици, неподписано от застрахованото лице) е обосновал този извод със съображенията, че в хипотезата на неположен от някоя от страните по застрахователния договор подпис не е налице основанието „липса на съгласие“, а неспазване на законоустановената форма на договора. При това положение, след като ответникът е получил застрахователните премии, регистрирал е застраховките в електронния регистър, воден от ГФ и е изплатил обезщетения по тях, от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявленията на основание липса на форма, поради което и съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ не може да се позовава на нищожността.

Във връзка с втората група договори (по полици, при които положените за застрахован подписи са били изпълнени от трети неустановени лица, а не от посочените в самите полици като застраховани физически лица, респ. от законните представители на застрахованите юридически лица) съдът е изложил съображения, че това обстоятелство се квалифицира не като липса на съгласие, а като действие без представителна власт с последица висяща недействителност на сделката, на която обаче може да се позове само мнимо представляваното лице, но не и ответникът. Допълнително относно договорите със застраховани лица – търговски дружества е изложил и съображенията, че е налице и потвърждаване на извършеното без представителна власт сключване на договорите предвид установеното плащане на застрахователните премии.

По отношение на доводите за нищожност на същите застрахователни договори на основание липса на застрахователен интерес въззивният съд е приел, че при застраховките срещу гражданска отговорност на автомобилистите застрахователният интерес съществува за всяко лице, в чиято тежест би могла да възникне деликтна отговорност за вреди от управлението или ползването на конкретно моторно превозно средство (чл. 477, ал. 2 КЗ), а в настоящия случай ответникът не е установил обстоятелства, които да обосноват извод за липса на връзка между застрахованите лица и съответните превозни средства, поради което да е изключения възможността за тези лица да възникне отговорност във връзка с притежанието или ползването на превозните средства.

С оглед така изложените от въззивния съд мотиви първият от поставените от жалбоподателя въпроси: „Сключените от името на търговец сделки от лице без представителна власт изначално недействителни ли са, т. е. пораждат ли действие от момента на тяхното сключване, или същите са в състояние на висяща недействителност и не пораждат действие, като е налице възможност те да бъдат потвърдени, включително и конклудентно по реда на чл. 301 ТЗ?“ не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Както е посочено и по-горе, решаващото съображение на въззивния съд в тази насока, съобразено и с установената с т. 2 от ТР № 5/2014 на ВКС-ОСГТК задължителна практика, е в смисъл, че и при липса на потвърждаване на извършеното без представителна власт действие на това обстоятелство може да се позовава само мнимо представляваният, респ. неговите универсални правоприемници, но не и насрещната страна по сделката. Към така изложените решаващи мотиви поставеният въпрос няма отношение, нито към допълнителните съображения за установено в конкретния случай потвърждаване на сделките от страна на застрахованите търговци посредством плащането на застрахователните премии.

Не отговаря на общите изисквания по чл. 280, ал. 1 ГПК и вторият въпрос, който, макар и да не е изрично формулиран поради очевидна техническа грешка в изложението, с оглед съдържанието на изложението се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните. Извън общия израз, че “...не е обсъдил горепосочените и наведени от жалбоподателя-ответник възражения и доводи...“ не е конкретизирано по никакъв начин кои точно доводи и възражения въззивният съд не е обсъдил.

По последните два въпроса:

- липсата на подпис в процесните застрахователни договори води ли до абсолютна и изначална, неподлежаща на саниране недействителност на основание чл. 344, ал. 1 КЗ поради неспазване на писмената форма, и

- предвидената в чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма на застрахователния договор е такава за доказване или за действителност на сделката

не се обосновава наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно въведеното от жалбоподателя основание. По тези въпроси е установена последователна практика на ВКС (вж. мотивите към т. 2 от ТР № 1/2018 на ВКС-ОСТК), съгласно която отсъствието на подпис в застрахователната полица представлява отклонение от императивното изискване за форма на застрахователния договор, установено в чл. 344, ал. 1 КЗ, но при съобразяване на характера на този договор като абсолютна търговска сделка в тази хипотеза приложение намира общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. Наличието на такава практика изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в отсъствието на изложени от жалбоподателя конкретни аргументи за необходимост от изоставяне или осъвременяване на тази практика съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и съобразно направеното искане ответникът следва да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 821/13.07.2021 г. по гр. д. № 1254/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.


Председател: Членове: