Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 21.02. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2306 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор С. Г. П., чрез пълномощника М. Г. срещу въззивно решение № 225 от 02.03.2017 г. по в.гр.д. № 170/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 3626/28.11.2016 г. по гр. дело № 6915/2016 г. на Районен съд Пловдив, с което са уважени предявените искове на И. К. Н. срещу [фирма] за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 5/28.03.2016 г. за уволнението на И. К. Н. от длъжността „Разливач, метал (рафиньор)”, на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.3 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност, както и за обезщетение в размер на 8742,96 лева, за оставане без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за преценката на работодателя при извършване на три и повече дисциплинарни нарушения за кратък период от време да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо от относителната тежест на всяко едно от нарушенията. Отговор на обусловилия касационното обжалване материалноправен въпрос се дава в решение № 55/01.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1972/2009 г. на IV г.о. и решение № 117/05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г. на ВКС, ІV г.о., в които се приема, че системни нарушения на трудовата дисциплина е налице, когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения. По аргумент от чл.189, ал.2 КТ системност е налице, когато и трите констатирани нарушения все още не са санкционирани или когато поне едното от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл.197 или чл.198 КТ, т.е. са извършени в рамките на една календарна година. Законодателят е посочил системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя практиката, формирана с цитираните решения по чл.290 ГПК и предвид на дадения отговор на въпроса, намира, че въззивната инстанция в нарушение на материалния закон приема, че тежестта на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не дават възможност за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че съгласно чл.190, ал.1, т.3 КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага за системи нарушения на трудовата дисциплина, като преценката за тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено, както и отношението на работника или служителя към конкретното неизпълнение. В този смисъл, мотивите на въззивния съд, че след като в резултат на нарушенията не са настъпили никакви вреди за работодателя /независимо от неговата отговорност при евентуален инцидент/ и не се препятства производствения процес, а само се създава опасност за здравето на самия работник, констатираните нарушения не обусловят налагане на дисциплинарно уволнение, са постановени в противоречие на материалния закон, което налага касиране на въззивното решение и решаване на спора по същество. От данните по делото е видно, че трудово правоотношение на ищеца, заемал длъжността „Разливач, метал (рафиньор)” при ответника, е прекратено с дисциплинарна заповед за уволнение, на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.3 КТ - поради системни нарушения на трудовата дисциплина. Нарушаването на правилата за тютюнопушене на работното място, неизпълнението на изискванията за носене на лични предпазни средства при работата в технологичен участък „рафинерия”, за което ищецът е бил инструктиран, съгласно изискванията за провеждане на периодичен инструктаж, както и неизпълнението на възложените му по длъжностна характеристика трудови функции – констатацията, че спи по време на работна смяна, представляват дисциплинарни нарушения, извършени от него в кратък период от време - от 26.02.2016 г. до 02.03.2016 г., които той не се отрича в обясненията си пред работодателя. В касационната жалба се поддържа неправилност на изводите на съда, че дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушенията, според критериите на чл.189, ал.1 КТ, доколкото тези нарушения са извършени при условията на системност. Тези доводи са основателни, което се потвърждава от анализа на събрания по делото доказателствения материал. Неизпълнението на установените правила и норми в предприятието, създадени във връзка с изискванията към работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, в това число, като отстрани и ограничи опасността за живота и здравето на работника или служителя /чл.275, ал.1 КТ/, само по себе си, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, което в хипотезата на чл.190, ал.1, т.3 КТ, законодателят е посочил като основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Преценката по чл.189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя, която в случая се основава на констатираните системни нарушения на трудовата дисциплина и възможните неблагоприятни последици както за работника, така и за работодателя при полагане на труд в предприятието, поради което предявения иск за отмяна на уволнението и обусловените от него искове за въстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение, са неоснователни. Касаторът [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор С. Г. П., чрез старши юрисконсулт М. Г., е поискал разноските по делото, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на общо 846,72 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 225 от 02.03.2017 г. по в.гр.д. № 170/2017 г. на Окръжен съд Пловдив и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. Н., ЕГН [ЕГН], против [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор С. Г. П., чрез старши юрисконсулт М. Г., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. ОСЪЖДА И. К. Н., ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направените разноски по делото в размер на 846,72 (осемстотин четиридесет и шест лева, седемдесет и две стотинки) лева, на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.