О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 29.10.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр. дело № 1856/2020 г. по описа на II г. о.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 4338/28.02.2020 г. подадена от А. Н. Н. от [населено място] , заявена чрез адвокат С. Ц. от АК – Б. против Решение № II - 100/24.01.2020 г по въззивно гр. дело № 1215/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено в производство по чл. 34 ЗС-първа фаза , по допускането.
С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 1562 от 20.06.2019 г. по гр.д. № 4367/2018 г. по описа на РС– Бургас постановено в производство по чл. 344 ГПК, с което е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****-апартамент с площ от 56.69 кв.м., намиращ се на втория жилищен етаж на сграда в [населено място].За да постанови решението си , решаващият съд е приел, че релевираното от А. Н. възражения , че делбата не следва да се допуска поради липса на съсобственост в резултат на изтекла в нейна полза придобивна давност , не следва да се разгледа като преклудирано, след като е направено след срока по чл. 133 , ал.1 ГПК ,като заявено в първото по делото съдебно заседание.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с довод, че по въпроса:“ Намира ли приложение чл. 131, ал.2, т.5 във вр. чл. 133 от ГПК относно преклудирането в срока за отговор на исковата молба на възраженията по чл. 342 от ГПК и по конкретно – до кога най – късно ответникът по иска за делба може да възрази срещу допускането ѝ по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит въз основа на давностно владение? с твърдения, че постановеното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС обективирана в Решение № 81/03.02.2015 г. по гр.д. № 4619/2014 г. на I – г.о., Решение № 51/ 02.06.2016 г. на II – г.о. на ВКС и Решение № 124/19.06.2015 г. по гр.д. № 620/2015 г. на I – г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Н. Н. чрез адв. Х. С. от АК – Б., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, и с оглед характера на заявения иск , същата се явява процесуално допустима.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява че съпругата на Н. Н. и майка на А. Н. е починала на 25.05.2003г. и е оставила за свои законни наследници именно своя съпруг и своята дъщеря, а собствеността върху процесната сграда е възникнала при условията на съпружеска имуществена общност за Н. Н. и Х. Н..
С договор за покупко – продажба, сключен с Нотариален акт № 72/16.04.2004 г. по нот. дело № 66/2004 г. по описа на Нотариус с район на действие към РС – Бургас, А. Н. е закупила от Н. Н. 1/2 ид.ч. от недвижим имот– 1/2 /празно дворно място/ находящо се в [населено място], цялото с площ от 300 кв.м., съставляващо парцел ** в кв. 47 по плана на [населено място], който е бивш парцел ** в бивш кв. 59 по стар план на [населено място], като изрично от предмета на договора са изключени постройките, поради което въззивния съд е приел, че по силата на сключения договор правото на собственост върху изградената сграда е останало в патримониума на продавача.
Въз основа на Договор нотариална заверка на подписите на Договор за доброволна делба на сгради от 28.12.2009г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Бургас З. Н. и неговия брат – Н. Н. са поделили съществуващата изградена с два отделни входа триетажна жилищна сграда и в общ дял на съделите в настоящото съдебно производство е поставен недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с предназначение на сградата – еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. и брой етажи – 3, както и недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
Прието е, че със смъртта на съпругата съпружеската имуществена общност е прекратена и е възникнала обикновена съсобственост по отношение на сградата, като 1/2 ид.ч. от сградата е останала в патримониума на Н. Н., а притежаваната от починалата му съпруга 1/2 ид.ч. от сградата е преминала в патримониума на нейните двама наследници, при квоти от по 1/2 ид.ч. за съпруга ѝ (тоест 1/4 ид.ч. от цялата сграда), а 1/2 ид.ч. за дъщеря ѝ (тоест 1/4 ид.ч. от цялата сграда).
В решението си въззивния съд приема, че направеното от страна на А. Н. възражение за придобит по давност самостоятелен обект в сграда е преклудирано, тъй като съобразно задължителните разяснения обективирани в т.4 на Тълкувателно Решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС „правото на ответната страна да направи възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба.“.
След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, посочените основания на т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и преценка в контекста на правния спор и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по формулирания от касатора въпрос касаещ, точното прилагане разпоредбата на чл. 342 ГПК. Формулираният от касатора въпрос е обуславящ изхода на спора и, при констатираното противоречие между изразените в обжалваното решение мотиви и практиката на ВКС цитирана от касатора в приложението към касационната жалба исканото касационно обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи да заплати и пропорционална ДТ от 2% от цената на иска или равна на тази за въззивно обжалване- а именно за сумата от 50 лв.(петдесет лева) по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението в седмичен срок от съобщението до касатора, касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия , на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 4338/28.02.2020 г. подадена от А. Н. чрез адвокат С. Ц. от АК - Б. против Решение № II - 100/24.01.2020 г по въззивно гр. дело № 1215/2019 г. на Окръжен съд - Бургас.
УКАЗВА на касатора задължението за заплащане на пропорционална ДТ в размер на сумата за сумата от 50 лв.( пвтдесет лева) по сметка на ВКС.
При неизпълнение на задължението в седмичен срок от съобщението до касатора, касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 25.01.2021 г. от 9.00 часа, за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК , чрез публикация в ДВ.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се изпрати на касатора , като изрично се съобщят указанията за заплащане на дължимата пропорционална ДТ и последиците при неизпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :