Ключови фрази
установяване право на собственост * владение * отмяна на констативен нотариален акт * Установителен иск

1076 от 2005

                  Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                      № 583

 

                         София, 13.11.2009 год.

 

 

                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 92 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е касационна жалба на Р. М. С., И. Л. С. и Л. Л. С. против решение № І* от 27.03.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 128 от 12.10.2006 г. по гр.д. № 60 от 2006 г. на Районен съд-П. за признаване по отношение на Р. М. С., И. Л. С. и Л. Л. С. правото на собственост на С. Л. С. и Е. Л. С. върху 2/3 ид.ч. от УПИ * в кв.11 с площ от 3370 кв.м. и УПИ * в кв.11 с площ от 3425 кв.м. по плана на с. К., общ. П. и отмяна на нотариален акт № 1* том VІІ, рег.2576, н.д. № 1232/2005 г. на нотариус с рег. № 289.

Касаторите са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за недопустимост, поради произнасяне на съда за искане, по-голямо от направеното, необоснованост на фактическите изводи относно владението и неправилна отмяна на целия нотариален акт, макар признатите на ищците права да са за 2/3 ид.ч., като искат да се обезсили решението и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне в рамките на исковата претенция, евентуално решението да се отмени и да се постанови друго за отмяна на нотариалния акт само за правата на ищците или да се постанови решение по същество за отхвърляне на иска. Претендират направените разноски.

Ответниците по жалбата С. Л. С. и Е. Л. С. оспорват същата.

С определение № 204 от 17.03.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на извода на въззивния съд, че следва изцяло да се отмени издадения в полза на касаторите констативен нотариален акт, въпреки че са им признати права на собственост от 1/3 ид.ч., с практиката на ВКС, според която когато се установи, че собственикът на недвижим имот притежава по-малък обем права от тези по констативния нотариален акт, съдът е длъжен да отмени нотариалния акт за частта над признатите му от съда права на собственост.

След като ищците по делото не са оспорвали правата по наследство на ответниците за 1/3 ид.ч., а спорът е бил само относно притежанието на останалите 2/3 ид.ч., то е недопустимо да се обезсилва констативен нотариален акт извън признатите на ищците права.

По основателността на касационната жалба:

Спорът се е развил между наследниците на Лефтер С. К. , починал на 12.12.2002 г. като касаторите са правоприемници на Л. Л. С. , негов син, починал на 15.02.2005 г., а ответниците по жалбата са негови син и дъщеря, като в исковата молба се твърди, че имота е закупен с частен писмен договор и владян от Лефтер С. К. и съпругата му Д. Л. К. , починала на 22.06.1985 г. и е съсобствен на наследниците. Въззивният съд е приел, че процесните урегулирани поземлени имоти са придобити по давност от Лефтер С. К. , който е получил владението през 1973-74 г. от Я. Г. и съответно не са придобити по давност от неговия син Л. Л. С. , поради което е признато правото на собственост на ищците С. Л. С. и Е. Л. С. , като наследници на Лефтер С. К. върху 2/3 ид.ч. от имотите и е отменен издадения на 21.11.2005 г. констативния нотариален акт № 1* том VІІ, рег. № 2* дело № 1* от 2005 г. за собственост по давностно владение, с който са се снабдили ответниците по иска Р. М. С., И. Л. С. и Л. Л. С.. За да стигне до този извод, съдът е обсъдил писмения договор от 30.04.1974 г., с който Л. С. закупува от Я. М. /наследник на Г. Д. / парцели І и ІІ-282 , всичко 2 дка за 200 лв., свидетелските показания относно ограждането и обработването на имота, молбата-декларация на Л. С. от 22.02.1984 г. с оглед намерението му да се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за парцели І и ІІ за имот пл. № 282 от 2000 кв.м. и експертното заключение, че парцели І и ІІ по плана от 1938 г. за имот пл. № 282 с площ по графични данни 6200 кв.м. са идентични с процесните УПИ. Изложени са съображения, че имотите са владяни непрекъснато от Лефтер С. от 1974 г., който поставил и съществуващата около парцелите ограда и съответно същия ги е придобил към 1984 г. Счетено е, че липсват достатъчно доказателства за осъществявано от Л. С. владение, като писмения договор от 1974 г. може да послужи само за установяване на владение върху посочените 2 дка /което съответства на част от свидетелските показания за обработване на градина в рамките на спорния имот/, но ползването е имало не траен, а спорадичен характер най-малко поради факта, че Л. С. е живеел и работел извън с. К. и не е установено колко често е посещавал селото, а и посочената площ не би могла да бъде самостоятелен обект на придобиване, тъй като съставлява реална част от парцел **** е налице забраната на чл.59 от ЗТСУ /отм./

Възивното решение е процесуално допустимо, а по отношение извода, че имотите са съсобствени на страните по наследство от Лефтер С. – и обосновано и правилно.

Несъстоятелен е довода, че въззивният съд се е произнесъл по искане, по-голямо от направеното, тъй като решението е постановено за целия УПИ * с площ 3370 кв.м., вместо за 3345/3370 кв.м. ид.ч., съответстващи на включените в площта му собствени 3345 кв.м. При урегулиране на поземлени имоти планът определят предназначението им, характера на застрояването, месторазположението на обектите, регулационните парцели /площ, лице, очертания/, въпросите за собствеността на същите. С влизане в сила на плана правото на собственост върху имота, се трансформира в право на собственост върху урегулирания поземлен имот. Именно урегулираният поземлен имот е обект на правото на собственост, като дори да е отпаднало отчуждителното действие на неприложена регулация по силата на § 8 от ПР на ЗУТ, то не създава съсобственост между собственика на кадастралната основа и собственика на придаваемата площ, а само възможност да се иска изменение на подробния устройствен план. Спорът е касаел собствеността на УПИ *, чиято площ съгласно действащия план е 3370 кв.м., поради което съдът не е излязъл извън предмета на сезиране, произнасяйки се за този имот.

Неоснователни са и доводите за необоснованост на изводите на въззивния съд. При постановяване на решението са обсъдени всички събрани доказателства, като правилно е преценено, че независимо, че в частния писмен договор като купувач е записан Л. С. , то свидетелските показания, включително и на част от ангажираните от ответниците свидетели, установяват, че фактическата власт върху имотите е упражнявана от Лефтер С. Последният следва да се приеме за владелец съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС, доколкото ответниците не са установили договореност между техния пряк наследодател Л неговия баща Л въз основа на която да се приеме, че последния е бил държател и е упражнявал фактическа власт от името на сина си.

В обобщение атакуваното решение в частта, с която е уважен установителния иск за собственост в размер на 2/3 ид.ч. от имотите и за тези права е отменен издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт следва да бъде оставено в сила, а в частта, с която искането по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ е уважено и по отношение на останалата 1/3 от имота – следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 27.03.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд Б. в частта, с която е оставено в сила решение № 128 от 12.10.2006 г. по гр.д. № 60 от 2006 г. на Районен съд-П. за признаване по отношение на Р. М. С., И. Л. С. и Л. Л. С. правото на собственост на С. Л. С. и Е. Л. С. върху 2/3 ид.ч. от УПИ * в кв.11 с площ от 3370 кв.м. и УПИ * в кв.11 с площ от 3425 кв.м. по плана на с. К., общ. П. и за отмяна на нотариален акт № 1* том VІІ, рег.2576, н.д. № 1232/2005 г. на нотариус с рег. № 289 за удостовереното право на собственост от 2/3 ид.ч. от имотите.

ОТМЕНЯ решение № І* от 27.03.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд- Б. в частта, с която е оставено в сила решение № 128 от 12.10.2006 г. по гр.д. № 60 от 2006 г. на Районен съд-П. за отмяна на нотариален акт № 1* том VІІ, рег.2576, н.д. № 1232/2005 г. на нотариус с рег. № 289 за удостовереното право на собственост от 1/3 ид.ч. от имотите и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ за отмяна на нотариален акт № 1* том VІІ, рег.2576, н.д. № 1232/2005 г. на нотариус с рег. № 289 за удостовереното в полза на Р. М. С., Л. Л. С. и И. Л. С. право на собственост от общо 1/3 ид.ч. от имотите.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: