Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 07.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1098 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. М. З. М., И. Р. П. , и двамата от [населено място] , чрез адв.А. Ш.- АК П. обжалват и иска да се отмени въззивно Решение Nо 593 от 19.04.2011 година по гр.възз.д. Nо 657/2010 година на ОС-Пловдив, в частта , с която е отменено решението на първата инстанция по отхвърления иска за съдебна делба и по съединения иск по чл. 26 ал.2 ЗЗД за нищожност на сделката по НА Nо * / 2001 година и е постановено ново решение , с което е допусната делбата при посочените права на съделителите. Поддържа се , че в обжалваните части решението на въззивния съд е недопустимо, респ. неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон основани за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК. С частна жалба , заявена на основание чл. 274 ал.2 ГПК, жалбоподателките Б. З. М. , И. З. Д. и Й. З. И. обжалват и иска да се отмени Определение Nо 1735/27.06.2011 година по гр.д. 657/ 2010 година на ОС-Пловдив , с която е оставена без уважение молба им по чл. 248 ал.1 ГПК за изменение на Решение Nо 593/19.04.2011 година по посоченото гражданско дело , в частта за разноските. Поддържа се , че въъзивният съд, при отказа да присъди разноските на страната за въззивното производство , неправилно не е съобразил предмета на въззивно обжалване , в смисъл , че се касае до специфичен спорен преюдициален въпрос на първата фаза на делбата и разноските се дължат по правилата на чл. 78 ГПК. Тези разноски са в размер на 975 лв. и се претендират в пълен размер. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , след констатацията, че с решението на възивния съд процесуално-правният въпрос : „допустимо ли е решението по допускане на съдебна делба , когато е постановено в нарушение на чл. 6 ал.2 ГПК, за нещо в повече от това , с което съдът е сезиран” е произнесен в противоречие с Решение Nо 620 / 25.061993 год. по гр.д. Nо 211/1993 година на ВС-I отд., Решение 300/ 06.07.1989 година по гр.д. Nо 242/1989 година на ВС-I отд. Касационното обжалване е допуснато и по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос за приложението на чл. 266 ГПК относно възможността да се допуснат нови доказателства пред въззивната инстанция, след като страната която ги представя за първи път , не ги е ангажирала пред първата инстанция и не ги сочи като искане за събиране на доказателства във въззивната жалба, след като е констатирано, че произнесеното с обжалваното решение на въззивния съд в противоречие с задължителните разяснения по Решение Nо 284 / 21.07.2010 година по гр.д. Nо 378 / 2009 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 224/ 02/07.2010 година по гр.д. 177/2010 година на ВКС-2 отд. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от останалите съделители - ответниците по касация. С частна жалба Б. З. М. , И. З. Д. и Й. З. И. , заявена на основание чл. 274 ал.2 ГПК се поддържа искане за отмяна на Определение Nо 1735/27.06.2011 година по гр.д. 657/ 2010 година на ОС-Пловдив , с която е оставена без уважение молба им по чл. 248 ал.1 ГПК за изменение на Решение Nо 593 / 19.04.2011 година по посоченото гражданско дело / погрешно посочени в обжалвания съдебен акт/, в частта за разноските. Поддържа се , че въъзивният съд, при отказа да присъди разноските на страната за въззивното производство , неправилно не е съобразил предмета на въззивно обжалване , в смисъл , че се касае до специфичен спорен преюдициален въпрос на първата фаза на делбата и разноските се дължат по правилата на чл. 78 ГПК. Тези разноски са в размер на 975 лв. и се дължат в пълен размер. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 3317 от 16. 12. 2009 година по гр.д. Nо 1407/2008 година на РС-Пловдив по отхвърления иск за съдебна делба и е постановил ново решение , с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Б. З. М., И. З. Д., Й. З. Й. , М. З. М. и И. Р. П. на следния недвижим имот: имот Nо * с площ от 7 287 кв.м. в местността ”К. с.”, при посочените граници, идентичен с описания недвижим имот по НА Nо */1991 год. –дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 7230 кв.м. заедно с построените едноетажна със сутерен жилищна сграда от 65 кв.м.,навес, лятна кухня , съставляващо имот пл. Nо * в кв. 74 по плана на сл.Ц., както следва – при права от 3/24 идеални части за Б. З. М., 3/24 идеални части за И. З. Д., 3/24 идеални части за Й. З. Й., 6/24 идеални части за М. З. М. и 9/24 идеални части за И. Р. П. по отношение на 3230/7230 идеални части от дворното място и сградите , а за съделителките Б. М. и Й. Й. и по 2000/7230 идеални части от дворното място, като е отменен НА */2003 година , поради нищожност на обективираната с нотариалния акт правна сделка. По въпроса „допустимо ли е решението по допускане на съдебна делба , когато е постановено в нарушение на чл. 6 ал.2 ГПК, за нещо в повече от това , с което съдът е сезиран” и на основание чл. 291 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че изразеното становище с Решение Nо 620 / 25.061993 год. по гр.д. Nо 211/1993 година на ВС-I отд. относно задължението на решаващия съд „да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца” следва изцяло да се възприеме като правилно и при действието на ГПК от 2007 година, при изрично прогласения , като основен принцип с чл. 6 ал. 2 ГПК - този на диспозивното начало в гражданския процес. В рамките на уредените от ГПК съдебни производства / исков процес, обезпечителен процес, изпълнителен процес, охранителни производства/, предметът на делото и обема на търсената защита и съдействие се определят от страните. Няма спор , че посоченият принцип важи и за делбата, поради което изразеното становище по Решение 300/ 06.07. 1989 година по гр.д. Nо 242/1989 година на ВС-I отд., че „при извършване на делбата важи общият принцип в гражданския процес за спазване на диспозитивното начало като съдът не може да извърши делба и на обекти, за който тя не е поискана , особено ако делбата на тези обекти е недопустима”, също следва изцяло да се възприеме като правилно. Делбеният процес, уреден като особено исково производство в две фази, се характеризира с някои отклонения от общия исков процес, без това да игнорира прилагането на общите принципи на процеса.С решението в първата фаза, по чл. 344 ал.1 ГПК , разпоредба напълно аналогична по съдържание , смисъл и дух на чл. 282 ал.1 ГПК по отменения ГПК от 1957 год., съдът се произнася в три пункта- кои лица са титуляри в спорната съсобственост, за кои имоти ще се извърши делбата и при какви права, за всеки един от съсобствениците. При делба на сънаследствен недвижим имот , делбата на идеална част от недвижимия имот не е недопустима , доколкото тази идеална част съставлява наследство между съделителите. Делбата на такава идеална част може да бъде извършена , без да бъдат съобразени правата на трети лица в съсобствеността и изискванията на чл. 345 ГПК/ респ. чл. 283 ГПК-отм./. Обратното, ако по отношение на спорния делбения имот, някой от съделителите- сънаследници / страни по делото/ притежава идеални части на друго- извън наследяването, лично основание/ най-често разпоредителна сделка/, то делбата следва да се допусне на целия недвижим имот, като на съделителите с права на лично основания се определи квота, сбор от личния дял и сънаследствения дял. Съделителят с притежавана идеална част на лично основание не е трето лице по см. на чл. 345 ГПК / респ. 283 ГПК/, поради което делбата в тези хипотези следва да се допусне на целия недвижим имот, като делът на такъв съделител ще съставлява сбор от сънаследственатата му идеална част и тази, притежавана на лично основание. Определянето на правата в съсобствеността за всеки един от съсобствениците , съобразно конкретните факт по делото и закона , в обем, различен от този, поиска от ищеца с исковата молба , не съставлява нито нарушение на процесуални правила, нито нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския исков процес. В съответствие с изложеното следва да се приеме , че обжалваното решение , с което съдът е допуснал да се извърши делба на недвижим имот - имот Nо * с площ от 7 287 кв.м. в местността ”К. с.”, при посочените граници, идентичен с описания недвижим имот по НА Nо */1991 год. –дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 7230 кв.м. заедно с построените едноетажна със сутерен жилищна сграда от 65 кв.м.,навес, лятна кухня , съставляващо имот пл. Nо 301 в кв. 74 по плана на сл.Ц., между наследниците на З. М. М. / поч. 1999 г./ и С. Р. / поч. 2003 г./- а именно Б. З. М., И. З. Д., Й. З. И. , М. З. М. и И. Р. П., последната наследник по завещание, не само по отношение на сънаследствените 3230/7230 идеални части от дворното място и сградите , но и на разпоредените в полза на Б. М. по НА Nо */1992 година 2000 кв.м. от дворното място и разпоредените в полза на Й. И. 2000 кв.м. от дворното място по НА Nо */1992 година е не е постановено в нарушение на принципите на чл. 6 ГПК и е процесуално допустимо. След като в резултат на прехвърлителните сделки по цитираните два нотариални акта , прехвърлените части от по 2000 кв.м. не са били обособени в самостоятелни дворни места и притежаваният от наследодателите недвижим имот е останал неделен , като единна териториална единица-поземлен имот , то следва да се приеме , че се касае до разпореждане по всеки от актовете с идеални части от по 2000/ 7230 кв.м. идеални части от имота, които идеални части, собственост на лично основание на приобретателките следва да се зачетат в полза на съделителките Б. М. и Й. И. в рамките на съсобствеността на недвижимия имот, предмет на делбата. С задължителни за инстанциите мотиви , по приложението на чл. 266 ГПК с Решение Nо 284 / 21.07.2010 година по гр.д. Nо 378 / 2009 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 224/ 02/07.2010 година по гр.д. 177/ 2010 година на ВКС-2 отд. се приема , че при действието на т.н. ограничен въззив, въведен с ГПК от 2007 година , във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят посочат или представят до подаване на жалбата или срока за отговор на жалбата. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушение- арг. чл. 266 ал.3 ГПК.Такива могат да бъдат не само доказателства , които страната не е поискала, но и такива , които не са събрани поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК, в този случай съдът е длъжен да приеме , че доказателственото искане не е преклудирано и да допусне исканото доказателство. Въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания , които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези , които са били допуснати , но не са били събрани. Принципът на служебното начало не включва задължението на съда служебно да събира доказателства, но включва задължението да съдейства за изясняване на фактите като се указва кой са безспорни и за кои следва да бъдат събрани доказателства, за разпределяне на доказателствената тежест на доказването Възможността да се допуснат нови доказателства пред въззивната инстанция, представени за първи път , без да са били ангажирани пред първата инстанция и без да са посочени като доказателствено искане за събиране на доказателства във въззивната жалба, може да бъде разглежда само като изключение , в рамките на закона- арг. чл. 266 ал.3 ГПК. С оглед на изложеното и при преценка на данните по делото следва да се приеме , че въззивния съд не е допуснал нарушение по приложение на чл. 266 ГПК.Д. за наличие на доказателства, който установяват съсобствеността , предмет на делбата , са свързани не с факта , че не са събрани такива доказателства , а с факта , че ангажираните такива- НА Nо */ 91 година за правото на собственост, придобито от наследодателите на основание придобивна давност и съответно Скица към 24.11.2008 година, представени пред първата инстанция не са били ценени, а за доизясняване на спора за идентичност на имота, освен представените пред първата инстанция писмени доказателства е поискано, своевременно с въззивната жалба , да се приеме като доказателство и Удостоверение на О.-Р.- [населено място] и допускане на експертиза. Неоснователни са оплакванията на касаторите досежно определените квоти на съделителите от гл.т. на обем на признатите права. Съдът е съобразил правилно както възстановената запазена част в полза на дъщерите на З. М. и С. Р. –Б., Й. и И. като са намалени направените завещателни разпореждания в полза на сина М. М. и съпругата му И. П., така и извършените приживе разпоредителни сделки .Правилно , при безспорно събраните доказателства за липсата на надлежно дадено съгласие от С. Р. за разпореждане с нейния дял от собствеността по НА Nо */2003 година , съдът е приел, че сделката е нищожна на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД. Обжалваното решение е неправилно само и единствено досежно начина на определяне правата на съделителите в съсобствеността на поземления имот Nо * с площ от 7 287 кв.м. в местността ”К. с.”, при посочените граници, идентичен с описания недвижим имот по НА Nо */1991 год. –дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 7230 кв.м.,съставляващо имот пл. Nо * в кв. 74 по плана на [населено място], тъй като притежаваните по 2000 кв.м. от съделителките Б. З. и Й. З. е следвало да бъдат изчислени в дробна част , като 2000/7230 идеални части, доколкото липсват каквито и да е било данни за правно регламентиране на притежаваните кв.м. от имота и разделянето му , съобразно на техническите правила и изисквания на закона. При това положение и оглед на изложените по-горе съображения, делбата на дворното място следва да бъде допусната при права- за Б. З. М. и Й. З. И.- по 2404/7230 идеални части за всяка една от тях, за съделителката И. З. Д.- 404/7230 идеални части , за съделителя М. З. М. – 806/7230 идеални части , за съделителката И. Р. П. – 1212/723340 идеални части. Констатирания порок налага отмяна на обжалваното решение само в частта , с която са определени квотите на съделителите в съсобствеността на дворното място и псотановяване на ново, с което правата в съсобствеността на терена се определят за всеки един от тях в дробна част. С обжалваното определение , постановено в производство по чл. 248 ал.1 и 2 ГПК, окръжният съд е оставил без уважение молбата на Б. М. , И. Д. и Й. И. за изменение на решение Nо 700/ 10.05.20101 година по гр.д. Nо 2357/2009 година на ОС-Пловдив с частта по разноските, приемайки , че приетият принцип, разноските да останат така като са направени от всяка от страните , е законосъобразен, след като с решението на съда няма изрично произнасяне по други искове освен по иска за делба. Определението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потърдено. В делбения процес, доколкото присъединените искове са под формата на възражения, отделно не се присъждат разноски,същите се определят по правилата на чл. 355 ГПК с решението по извършване на делбата. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК и чл. 278 ГПК , ВКС-състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 593 от 19.04.2011 година по гр.възз.д. Nо 657/2010 година на ОС-Пловдив, в частта , което съдът е допуснал да се извърши делба на поземлен имот Nо * с площ от 7 287 кв.м. в местността ”К. с.”, при посочените граници, идентичен с описания недвижим имот по НА Nо */1991 год. –дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 7230 кв.м между наследниците на З. М. М. и С. Р., а именно Б. З. М., И. З. Д., Й. З. И. , М. З. М. и И. Р. П., последната наследник по завещание е определил правата на съделителите и вместо него п о с т а н о в я в а: ОПРЕДЕЛЯ ПРАВАТА/ квотите/ на съделителите в съсобствеността на допуснатия до съдебна делба поземлен имот Nо * с площ от 7 287 кв.м. в местността ”К. с.”, при посочените граници, идентичен с описания недвижим имот по НА Nо */1991 год. –дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 7230 кв.м между наследниците на З. М. М. и С. Р. , а именно Б. З. М., И. З. Д., Й. З. И. , М. З. М. и И. Р. П.,последната наследник по завещание, както следва: За Б. З. М. – 2404/7230 идеални части За И. З. Д.- 2404/7230 идеални части За Й. З. И. 404/7230 идеални части За М. З. М.- 806/7230 идеални части и За И. Р. П./ като наследник по завещание/- 1212 / 7230 идеални части ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 593 от 19.04.2011 година по гр.възз.д. Nо 657/2010 година на ОС-Пловдив, в частта , което съдът е допуснал да се извърши делба на поземлен имот Nо * с площ от 7 287 кв.м. в местността ”К. с.”, при посочените граници, идентичен с описания недвижим имот по НА Nо */1991 год. –дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 7230 кв.м между наследниците на З. М. М. и С. Р., както в частта , с която е допусната съдебна делба и са определени правата на съделителите относно сградите в дворното място. ПОТЪРЖДАВА ОпределениеNо 1735/27.06.2011 год. по гр.д. Nо 657/2010 год. на ОС-Пловдив , постановено в производство по чл. 248 ал.1 и 2 ГПК,с което окръжният съд е оставил без уважение молбата на Б. М. , И. Д. и Й. И. за изменение на решение Nо 700/ 10.05.20101 година по гр.д. Nо 2357/2009 година на ОС-Пловдив , в частта по разноските. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: