Р Е Ш Е Н И Е № 531 София, 20 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...деветнадесети ноември..... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА.............…и на прокурора.....ПЕТЯ МАРИНОВА............изслуша докладваното от съдия Т. К. касационно дело № 549 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия С. Л. П. и гражданските ищци и частни обвинители С. П. и Н. П. срещу въззивна присъда № 139/ 21.06.2010 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия, в допълнението към нея и в съдебно заседание се развиват оплаквания по всички касационни основания. Акцентира се върху допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на отговор на съществени доводи на защитата по фактическата необоснованост на първоинстанционната присъда. Развити са съображения и за неправилно приложение на материалния закон поради недоказаност на квалифициращия признак по т.6 на чл.116 от НК, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. При алтернативност се иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци и в съдебно заседание се поддържа оплакване по касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК по отношение на наказанието и присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Иска се завишаване на техния размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира оплакванията в жалбите за неоснователни и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С присъда № 6/ 26.02.2009 г. по нохд № 6/2009 г. Смолянският окръжен съд признал подсъдимия С. П. за виновен в това, че на 06.08.2008 г. направил опит умишлено да умъртви Н. Г. П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и на основание чл.116 ал.1 т.6 вр. чл.115 вр. чл.18 от НК го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим и го оправдал по обвинението за довършено убийство. Осъдил го да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 60 хиляди лева, а в останалата част отхвърлил исковете като неоснователни. С атакуваната присъда Пловдивският апелативен съд осъдил подсъдимия за довършено убийство по чл.116 ал.1 т.6 НК, като наложил наказание лишаване от свобода за срок от 16 години. Потвърдил присъдата в останалата й част. По оплакванията на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд намира за основателно оплакването, че въззивният съд не е отговорил на съществени възражения на защитата, свързани с обосноваността на първоинстанционния съдебен акт, поради което за някои от фактите липсва доказателствена основа и те почиват на предположения, а други фактически изводи са направени при игнориране на доказателствата. При внимателното запознаване с мотивите на въззивната присъда прави впечатление, че съдът не е формулирал собствени фактически изводи и доказателствата, които ги подкрепят, а дословно е преписал фактическата обстановка, приетата от първоинстанционния съд. Декларативно е отхвърлил възраженията на защитата за неправилен анализ на доказателствената съвкупност, квалифицирайки ги като необосновани, т.к първоинстанционният съд бил посочил доказателствената основа за фактическите си констатации, а “обстоятелството, че те не устройват защитната теза на подсъдимия не е основание за извод, че присъдата е необоснована”. Очевиден е формалният подход на Пловдивския апелативен съд при изпълнение на процесуалните му задължения по чл.339 ал.2 от НПК. Видно е от съдържанието на въззивната жалба, че подсъдимият е оспорвал няколко факта, приети от първата инстанция- за повода, по който той и семейството му са се озовали в местността “Рибарска среща”, за липсата на нападение от страна на П. и за причините за смъртта му. От направените възражения за установеността на посочените факти, въззивният съд е отговорил само на последното. Неизяснената от първостепенния съд причина за смъртта на П. е обстоятелство, безспорно налагащо назначаване и изслушване на допълнителни експертизи. В това отношение въззивният съд е изпълнил задълженията си по разкриване на обективната истина и след като е анализирал внимателно експертните заключения е мотивирал крайния извод, че смъртта на пострадалия не се дължи на исхемичен миокарден инфакт, а на механична асфикция от притискане на шията, довела до необратими исхемични промени в организма. За настоящата инстанция е безспорна компетентността на вещите лица, извършили експертното изследване въз основа на данните от аутопсията и собствен анализ на парафинови блокчета с органни части и хистологични срези от трупа на пострадалия. Всички те са водещи специалисти по клинична патология и съдебна медицина, а това са областите от медицината, занимаващи се с изясняване на причините за смъртта. По делото е налице писмо- отговор от специалисти по кардиология, които изрично са уведомили съда, че специалните им знания се отнасят до диагностициране и лечение на живи хора, но нямат компетентност да установяват по експертен път причините за смъртта на починал. Съдът поначало няма познания в областта на медицината и след като изрично е уведомен от лекари-кардиолози, че знанията им не позволяват да участват в съдебно-патологична експертиза, то решението такава да бъде възложена само на лекари патолози и съдебни медици е обяснимо и съобразено с посочените обстоятелства. Възражението на защитата, че експертите не изключват в генезиса на настъпването на смъртта да участва и пресен инфакт на миокарда е лишено от фактическо основание. И двете експертизи, изслушани при въззивното съдебно следствие, изключват такава причина. По другите две съществени възражения, съдът не е взел отношение и не е анализирал гласните и писмени доказателства по делото. Ако бе сторил това, следваше да отговори защо изключва изцяло показанията на свидетелите В. П., Е. П. и С. П., както и обясненията на подсъдимия, че пострадалият е хвърлил пълна с вода кофа по колата на В. и че е удрял с ръце предното стъкло и капака на автомобила, след което е последвала схватката между него и подсъдимия- факти, приети и от обвинението в обвинителния акт. Съдът следваше да мотивира въз основа на кои други доказателства приема отсъствието на такова нападение от пострадалия, още повече, че посочените лица са единствени очевидци на конфликта. Неубедителни са съображенията на първата инстанция, декларативно възприети от въззивния съд, че показанията на П. били недостоверни, тъй като той сочел нападение с 10-15 литрова кофа, а в протокола за оглед е описана 5 литрова кофа. Едва ли обемът на кофата е от такова съществено значение, че да се отхвърлят показанията му за самото действие на пострадалия. Неясни са съображенията на С. съд, възприети от апелативния съд, за причините, поради които се отхвърлят като недостоверни показанията на свидетелите и в останалата им част- за начина на придвижване на двете коли и разстоянието между тях, за местоположението им след спирането при чешмата, за действията на подсъдимия, съпругата и сина му. Смолянският окръжен съд е разсъждавал кое от съдържанието на гласните доказателствени средства е логично и кое не, но тези разсъждения сами по себе си са неясни- защо да е нелогично, че пострадалият е тръгнал към колата на В. П. с кофата, защо да е нелогично тази кофа да служи за запасяване с вода при наличния воден режим, какво отношение към достоверността на показанията има описаното в огледния протокол мокро петно. Въззивният съд не е дал отговор на възраженията в жалбата, касаещи неправилната според защитата интерпретация на доказателствените средства, недопустимото изключване на части от свидетелските показания, безкритичното позоваване на протокола за оглед, без да се отчете, че следственото действие е започнало два часа след инцидента и мокрото петно може да е резултат от опитите за съживяване на пострадалия. Не е отговорено и на възражението за липса на доказателствена основа по отношение причината, поради която семейството на подсъдимия е тръгнало към местността “Рибарска среща”. Защитата е направила възражения относно механизма на причиняване на смъртта, акцентирайки на факта, че никой от свидетелите и подсъдимият не говорят за съзнателно и продължително притискане на шията и запушване на устата на пострадалия, а за борба между двамата мъже. Отговорът е бланкетен, без уточняване кои са обилните и непротиворечиви доказателства за душене и то, при положение, че съдът въобще не е направил собствен доказателствен анализ. Анализирал е назначените във въззивното следствие съдебно-медицински експертизи, но не е съобразил експертното мнение на вещите лица в с.з. на 22.03.2010 г., че шийната травма може да се получи и при силен захват с ръка, т.е по начин, посочен от П. в обясненията му. Механизмът на умъртвяването е не само важен елемент от престъпното деяние, подлежащ на доказване, но има и съществено значение за изводите по отношение на умисъла на дееца и по правната квалификация, в каквато посока също се констатира дефицит от съображения в акта на Пловдивския апелативен съд. Защитата с основание възразява, че липсва експертно заключение за темпа на настъпване на смъртта и дали пострадалият е изпитвал тежки предсмъртни болки и страдания, поради което квалифициращият признак на т.6 на чл.116 ал.1 от НК не е установен по несъмнен начин. Затова Върховният касационен съд намира, че въззивният съдебен акт не отговаря на изискванията по чл. 339 ал.2 от НПК, а фактическите изводи по отношение на съществени факти от значение за правилното решаване на делото не са формирани при спазване на разпоредбите по чл.13 и чл.14 от НПК. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице основания за връщане на делото на първата инстанция, тъй като касационният съдебен състав не споделя възражението, че присъдата е постановена от незаконен състав. Колкото и да е неуместно като словесен изказ, цитираното от защитата изречение е част от мотивите на присъдата и не илюстрира предварително формирано убеждение относно фактите по делото, сочещо на предубеденост на съдебния състав. Предвид взетото решение за отмяна на съдебния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на фактите, Върховният касационен съд няма основания да се произнася по наведените в жалбите доводи за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Водим от горното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 139/ 21.06.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, постановена по внохд № 131/2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: