Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 2132_16_opr_chj_274(3)&126gpc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 159 София, 09.06.2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 2132 /2016 г.: Производство по чл.274,ал.3,т.1 вр. чл.126 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 118 от 28.03.2016 г. по възз. ч. гр.д. № 139 /2016 г. на Ямболския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 12.02.2016 г. по гр.д. № 3286 /2015 г. по описа на Ямболския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.126,ал.1 ГПК като по-късно заведено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение и потвърденото с него определение са незаконосъобразни и иска допускане на касационно обжалване и отмяната им. Насрещната страна С. И. С. твърди в отговор, че частната жалба е недопустима, тъй като два от предявените срещу него три иска не подлежат на касационно обжалване и че е неоснователна. Настоящият състав намира довода за недопустимост на частната жалба за неоснователен, тъй като прекратеното производство е по предявен частичен иск за парично вземане в размер на 10 000 лева, част от парично вземане от 35804 лева, представляващо обезщетение за вреди, причинени по договор за управление на предприятието на ищеца, поради което не е налице пречката по чл.274,ал.4 ГПК. Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от частния жалбоподател и уточнен от съда процесуалноправен въпрос когато въззивният съд е сезиран с частна жалба срещу определение за прекратяване на първоинстанционно производство на основание чл.126,ал.1 ГПК, следва ли да съобрази, че междувременно по-рано заведеното дело между същите страни, на същото основание и за същото искане е било прекратено с влязло в сила определение. Въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел (на стр.3, преди диспозитива), че е без правно значение обстоятелството, че поради неотстраняване на нередовности на исковата молба гр.д. № 249 /2016 г. е прекратено, ако се зачете този факт, означава да се толерира неизправната страна в процеса, която се домогва да черпи права от собственото си процесуално поведение. Въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с посоченото определение № 510 от 20.11.2015 г. по ч.гр.д. № 744 /2015 г. на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК, с което е прието обратното и с това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав споделя това определение, по изложените в него и в определенията към които то препраща съображения. По същество: Частната жалба е основателна. От представеното с частната жалба пред въззивния съд съдебно удостоверение е видно, че гр.д. № 249 /2016 г., е заведено по искова молба с входящ номер от 26.11.2015 г. от същия ищец, срещу същия ответник, на същото основани и със същото искане като исковата молба по гр.д. № 3286 /2015 г. (приложено в цялост към частната жалба), но производството по него (по гр.д. № 249 /2016 г.,) е прекратено с определение от 17.02.2016 г. Върху представения с частната касационна жалба препис от определение от 17.02.2016 г. за прекратяване на гр.д. № 249 /2016 г. има отбелязване от съда, че то е влязло в сила на 01.03.2016 г. (преди постановяване на обжалваното определение. Следователно, към момента на постановяване на обжалваното въззивно определение не е имало друго висящо гражданско дело между същите страни, на същото основание и за същото искане, за да се приложи диспозицията на нормата на чл.126,ал.1 ГПК. Като не е отчел това новонастъпило обстоятелство, което е от значение за допустимостта на иска по гр.д. № 3286 /2015 г. на Ямболския районен съд въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, както и (да бъде отменено) потвърденото с него първоинстанционно определение, а делото – върнато на същия състав първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода от това производство, искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно за сумата 315 лева – 15 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. С оглед изхода от това производство насрещната страна няма право на разноски и разноски не следва да и се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 118 от 28.03.2016 г. по възз. ч. гр.д. № 139 /2016 г. на Ямболския окръжен съд г.о., по частна жалба на [фирма]. ОТМЕНЯ определение № 118 от 28.03.2016 г. по възз. ч. гр.д. № 139 /2016 г. на Ямболския окръжен съд, г.о. и потвърденото с него определение от 12.02.2016 г. по гр.д. № 3286 /2015 г. по описа на Ямболския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.126,ал.1 ГПК Връща делото на същия състав на Ямболския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.