Ключови фрази


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60269

гр. София 30.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ


при участието на секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 548/2018 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 60471/10.06.2021 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от адв. К. П. - пълномощник на М. Н. Ц., против решение № 7328/03.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 5299/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 54134/06.03.2017 г. по гр. д. № 20857/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Н. Ц. против „Аркон България” ЕООД, със седалище и адрес на управление - [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: „Допустимо ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник, който не е отговарял на въведените към момента на сключването на трудовия договор изисквания за образование и квалификация, като работодателят е знаел това?“, поради противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:
По отговора на правния въпрос, настоящия състав на ВКС споделя изцяло тълкуването, дадено с цитираното тълкувателно решение, а именно:
Когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност. Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ето защо, юридическият факт като основание за прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на вътрешните си правила за изискуемите образование и професионална квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да "не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите", поради което следва да бъде отречено. В тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането на работа, двете страни по договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за изпълняваната работа. Работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса, като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя да изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това (напр. при постъпване на работа не са били представени документи за притежаваното от работника или служителя образование и/или професионална квалификация съгласно Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими при сключване на трудов договор). В този случай, липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора - адв. К. П.. Претендира разноски за трите инстанции.
Ответникът по касационната жалба „Аркон България” ЕООД е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, който отговор се поддържа от процесуалния му представител адв. Я. Я. в съдебно заседание. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Релевираните касационни доводи за неправилност на решението са основателни.
За да постанови атакуваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановки, при подробни и законосъобразни мотиви и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Посочил е, че заповедта за уволнение е мотивирана, тъй като в нея са посочени променените изисквания за заемане на длъжността, и че са налице предпоставките на чл. 328, т. 6 КТ, тъй като изискванията относно вида на образованието и квалификацията са променени след сключване на договора. Като допълнителен аргумент е посочил, че за законността на уволнението на това основание е без значение кога са въведени изискванията. По отношение на доводът за злоупотреба с право от работодателя съдът е приел, че с оглед вменените на ищеца с длъжностната характеристика задължения въведеното изискване за висше образование степен магистър и квалификация инженер не съставлява злоупотреба с право, тъй като промяната не е самоцелна, а съответства на изискванията за длъжността предвид трудовите й функции. Съдът е приел за неоснователно възражението на ищеца, че работодателят не му е дал срок да представи доказателства за притежаваното от него образование, нито да изложи възраженията си,посочвайки,че липсват разпоредби в КТ, които да вменяват такова задължение на работодателя при уволнение на процесното основание, а и ищецът не е въвел твърдение, че притежава образование и квалификация, съответстващи на променените изисквания. Освен това няма и законово задължение за мотивиране на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - въпросите дали изискванията за заемане на длъжността са изменени и отговаря ли уволненият работник на същите са предмет на проверка в трудовия спор за незаконност на уволнението. Посочил е, че заповедта е мотивирана, тъй като в нея са посочени новите изисквания за вид и степен на изискуемото образование /висше-степен магистър/ и за квалификацията /инженер/, както и обстоятелството, че ищецът не отговаря и на двете изисквания, тъй като има висше образование степен бакалавър и специалност „Спорт“. Преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на длъжността, когато същите не са предвидени в нормативен акт, е по целесъобразност и съдът не е компетентен да я контролира ако няма данни за злоупотреба с права. Позовавайки се на трайната съдебна практика е приел, че такава злоупотреба е налице, ако въведените нови изисквания нямат връзка с характера на работата на изпълняваната длъжност и са фрапиращо несъответни с трудовите функции на длъжността или когато от обстоятелствата е ясно, че промяната има за единствена цел уволнението на работника или служителя. Приел е, че с оглед основните трудови задължения на заемащия длъжността „сервизен техник“ - ремонт, монтаж, демонтаж на промишлени принтери и свързаните с това допълнителни дейности; разчитане и ползване техническата документация за машините; даване на инструкции и техническа информация на клиентите по телефона и обучаването им за работа с продуктите на фирмата, както и необходимостта от познаване реда и изискванията за извършване на ремонт на ел. инсталации и машини, въведените нови изисквания за образователна степен магистър и за квалификация инженер не са преднамерени, както твърди ищеца, а са свързани с естеството на извършваната работа и целят по-качественото й изпълнение. За недоказано е прието твърдението на ищеца, че уволнението му на процесното основание се дължи на неуспешни предходни опити за дисциплинарното му уволнение, тъй като е изискал обяснения от ищеца за описани в докладните записки на ръководителя на „Сервизен отдел“ дисциплинарни нарушения, управителят на дружеството е упражнил предоставената му от закона дисциплинарна власт, още повече, че липсват доказателства, че е злоупотребил с това свое правомощие. Ирелевантно за законността на уволнението е обстоятелството, че не са променени другите изисквания за заемане на процесната длъжност, нито длъжностните характеристики за лицата, заемащи други длъжности. Ищецът не е провел пълно доказване на твърдението, че е бил командирован в чужбина през процесния период, респ. че ответникът му дължи възнаграждение за дневни пари по смисъла на чл. 215, ал. 1 КТ. Недоказан е и искът по чл. 128, т. 2 КТ.
Предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че по исковете по чл. 344 ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ даденото от въззивния съд тълкуване е в нарушение на материалния закон. Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК да бъде постановено ново решение по съществото на спора.
Безспорно е, че с трудов договор № 29 от 30.09.2014 г. и допълнителни споразумения към него, между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което, считано от 06.10.2014 г., ищецът е назначен на длъжността „сервизен техник“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1660 лева, с място на работа [населено място] „Аркон България“ ЕООД. С допълнително споразумение от 18.02.2015 г. към трудовия договор основното трудово възнаграждение на ищеца е договорено в размер от 1980 лв., считано от 01.03.2015 г., а останалите клаузи на трудовия договор са останали непроменени. В длъжностната характеристика на длъжността „сервизен техник“, връчена на ищеца срещу подпис, са посочени изисквания за заемане на длъжността: образование - висше, свързано с електроника, друга квалификация: работа с компютър и владеене на английски език, и професионален опит - над 3 години трудов стаж по специалността. Със заповед № 01/01.04.2016 г. на управителя на ответното дружество е утвърдена нова длъжностна характеристика, включваща новите изисквания за образование и квалификация, необходими за изпълнение на възложената работа по длъжността, в сила от 01.04.2016 г., като е отменена действащата длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № 01/02.02.2004 г. Заповед № 01/01.04.2016 г. и представляващата приложение № 1 към нея длъжностна характеристика са връчени на ищеца на 01.04.2016 г. В длъжностната характеристика, в сила от 01.04.2016 г., се предвижда като изискване за заемане на длъжността висше образование със степен магистър и квалификация инженер. С допълнително споразумение от 01.04.2016 г. страните са изменили трудовия договор, като, считано от същата дата, длъжностната характеристика на работника се променя съгласно заповед № 01/01.04.2016 г., а всички останали клаузи на трудовия договор остават непроменени. Със заповед № 2/01.04.2016 г., връчена на ищеца на 01.04.2016 г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липсата на необходимото образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „сервизен техник“, а именно „висше образование със степен магистър и квалификация инженер”.
Не е спорно по делото, че ищецът към 01.04.2016 г. не притежава висше образование със степен магистър и квалификация инженер, а същият е със висше образование със степен бакалавър, специалност „Спорт“. Видно от длъжностните характеристики, връчени на ищеца, трудовите функции са идентични от момента на възникване на трудовото правоотношение до прекратяването му. Въведеното в раздел II, т. 4 от длъжностната характеристика, в сила от 01.04.2016 г., че служителят „отговаря за правилната експлоатация и поддръжка на служебни автомобили, офис техника, машини и друго фирмено имущество, които работника използва при изпълнение на служебните си задължения“ не съставлява въвеждане на качествено нови функции и отговорности, които да обосноват въвеждането на образователна степен „магистър“ и квалификация „инженер“. Още при назначаването на служителя работодателят се е съгласил, че притежаваните от ищеца образование и квалификация не представлява обективна пречка за изпълнението на трудовата функция, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност. В тази хипотеза, работодателят се позовава на въведените от него изисквания с новата длъжностната характеристика, за длъжност на която ищецът е назначен от 2014 г., за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. С оглед отговора на правния въпрос и тълкуването, дадено с Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, прекратяването на трудовото правоотношение представлява злоупотреба с право, основание, въведено от ищеца в спора пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното настоящият състав приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съгласно направената ,в проведеното на 06.12.2016 г. съдебно заседание от първоинстанционния съд, констатация от трудовата книжка на ищеца се установява, че последният не е бил назначен на трудово правоотношение през периода 01.04.2016 г. до 01.10.2016 г., за който работодателят следва да му заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Съгласно допълнителното споразумение към трудов 18.02.2015 г., считано от 01.03.2015 г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е 1980 лева. Това обстоятелство се потвърждава и от записването в представеното по делото копие на трудовата му книжка. За доказване размера на брутното му възнаграждение ищецът е представил банково извлечение от 05.04.2016 г., но същото не може да обоснове по-висок размер на обезщетението, тъй като размерът на преведената от работодателя основна заплата за месец март 2016 г. не кореспондира нито с представените по делото трудов договор и споразумение, нито с твърденията на ищеца относно дължимото се възнаграждение. Предвид изложеното на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ искът следва да се уважи за сумата 11 880 лева. Ищецът не е ангажирал други доказателства, поради което за разликата до претендираните 12 306 лева искът като недоказан следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 215 КТ
Ищецът претендира сумата от 185 лв., представляваща неплатени дневни командировъчни пари за периода 02.12.2014г. - 04.12.2014 г., но от събраните по делото доказателства не се установява, твърдението му, че е бил командирован от работодателя на обучение в [населено място], Република Сърбия. По този иск ответникът не е взел становище. От представените от ищеца писмени доказателства - фактури за нощувки в хотел в [населено място], закупуване на гориво, храни и напитки и заплатени пътни такси на територията на Република Сърбия, не може да се установи основанието на което ищецът е пребивавал в Република Сърбия. Не са представени командировъчни заповеди по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, нито други доказателства, от които да се направи извод за полагане на труд от ищеца за посочения период при условията на командироване. Ето защо искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
Ищецът претендира неизплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 3,5 % върху основната му заплата за периода от 30.09.2014 г. до 01.03.2015 г. Ответникът не е взел становище по иска. Настоящият състав намира, че в трудовия договор и допълнителните споразумения към същия е договорена само основна работна заплата. Допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не са уговорени. Освен това по делото не са ангажирани доказателства за трудовия стаж на ищеца преди постъпването му на работа при ответника, поради което искът за заплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит също следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските
Направеното от ответника по касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид броя на предявените искове и действително положените от адв. П. усилия на защитата при упражняване на процесуалните права на М. Н. Ц. Следва да се посочи и, че ответникът по касационната жалба е заплатил многократно по-високо адвокатско възнаграждение – веднъж сумата 2640 лева, с вкл. ДДС и след това сумата 912 лева, с вкл. ДДС и предвид конкретната фактическа и правна сложност е оценил дължимото се възнаграждение на по-висока от претендираната от касатора сума. За въззивната инстанция касаторът не е ангажирал доказателства за разноски. По делото е представен договор за правна помощ и защита с адв. М. А., но няма данни същият да е осъществил процесуално представителство пред СГС - не е подал въззивната жалба и не е представлявал страната в проведеното съдебно заседание. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение от „Аркон България” ЕООД,направено от М. Н. Ц. за производството пред първата и въззивната инстанция е основателно и същото следва да бъде редуцирано до сумата от 1200 лева на инстанция. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съгласно уважената част на исковете ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател направените и доказани разноски за първата и касационната инстанции в размер на 1846,88 /хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, а по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 276,12 /двеста седемдесет и шест лева и дванадесет стотинки/ лева. М. Н. Ц. следва да заплати на „Аркон България” ЕООД направените и доказани разноски за трите инстанции в размер на 3020,64 /три хиляди и двадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, а по сметката на Върховния касационен съд държавна такса по предявените искове по чл. 215 и чл. 128, т. 2 КТ в размер на 50 /петдесет/ лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на Четвърто гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 7328/03.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 5299/2017 г. по описа на Софийски градски съд, и вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. Н. Ц, ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. ,,...“, [жилищен адрес] наложено със заповед № 2/01.04.2016 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, на управителя на „Аркон България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място],
ж. к. „ М. ливади“, комплекс „Б.“, [жилищен адрес] на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Аркон България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], комплекс „Б.“, [жилищен адрес] да заплати на М. Н. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. ,,...“, [жилищен адрес] сумата 11 880 /единадесет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 12 306 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. ,,....“, [жилищен адрес] против „Аркон България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], комплекс „Б.“, [жилищен адрес] искове за заплащане на допълнително трудово възнаграждение в размер на 348 лева за периода 30.09.2014 г. - 01.03.2015 г. на основание чл. 128, т. 2 КТ, както и за сумата от 185 лева, представляваща неплатени дневни командировъчни пари за периода 02.12.2014 г. - 04.12.2014 г. на основание чл. 215 КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Аркон България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], комплекс „Б.“, [жилищен адрес] да заплати на М. Н. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. ,,......“, [жилищен адрес] деловодни разноски за първата и касационната инстанции в размер на 1846,88 /хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ лева.
ОСЪЖДА М. Н. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. ,,....“, [жилищен адрес] да заплати на „Аркон България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], комплекс „Б.“, [жилищен адрес] деловодни разноски за трите инстанции в размер на 3020,64 /три хиляди и двадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „Аркон България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], комплекс „Б.“, [жилищен адрес] да заплати по сметка на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 276,12 /двеста седемдесет и шест лева и дванадесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА М. Н. Ц..., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. ,,....“, [жилищен адрес] да заплати по сметка на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: