РЕШЕНИЕ № 224 София, 14. ноември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2004 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 276/11.12.2018 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 485/2018, с което е отменено решение № 129/11.09.2018 на Тервелския районен съд по гр. д. № 143/2018, като са уважени предявените исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за необходимото съдържание на исканията за мнение от Трудово-експертната лекарска комисия и на предварително разрешение от Инспекцията по труда, както и на експертното решение с мнението на Трудово-експертната лекарска комисия по чл. 333, ал. 2 КТ и на предварително разрешение на Инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1 КТ. По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че в искането за мнение от Трудово-експертната лекарска комисия и на предварително разрешение от Инспекцията по труда работодателят е длъжен да посочи фактите и обстоятелствата, които имат значение и следва да бъдат преценени, за да бъде дадено исканото мнение или предварително разрешение. Към искането може да бъдат приложени и документи, без да е необходимо тяхното съдържание да бъде възпроизведено изцяло или отчасти в самото искане. Сезираният орган е длъжен да отговори на искането, като волеизяви дали го удовлетворява, или не го удовлетворява. В акта на органа може да бъде посочено, кои факти и обстоятелства и кои представени документи са взети предвид, но ако това не е изрично посочено, счита се, че са взети предвид всички посочени от заявителя факти и обстоятелства, както и всички приложени документи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Специалист АО“ по безсрочен трудов договор, като със заповед № 30/01.02.2018 трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. По делото е прието като безспорно, че ищцата страда от „захарен диабет“ и „исхемична болест на сърцето“, като е трудоустроена, с призната трайно намалена трудоспособност с основна диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“, поради което ответникът е поискал мнението на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата. Въззивният съд е приел че даденото от ТЕЛК „МБАЛ Добрич“ АД мнение с експертно решение № 3695/180/17.11.2017 покрива двете хипотези по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, но не е пълно, доколкото е дадено с оглед на заболяването „захарен диабет“ (основание за трудоустрояването), но същевременно ищцата страда и от „исхемична болест на сърцето“, което отделно осъществява спрямо нея хипотезата на чл. 333, ал. 2, т. 3 КТ, за което не се съдържат мотиви и съображения или като извод е приел, че ТЕЛК не е дала мнение. С писмо изх. № 17270512/15.12.2017 г. инспекцията по труда е дала разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но не и такова във връзка със заболяването на ищцата „исхемична болест на сърцето“, доколкото в него не се съдържат никакви фактически и правни основания. Изложени са съображения, че когато са налице няколко различни обстоятелства и всяко едно от тях поотделно съставлява основание за закрила на работника или служителя по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както мнението на ТЕЛК, така и разрешението на инспекцията по труда трябва да бъдат дадени за всяко едно от тези обстоятелства, тъй като всяко от тях се отразява по различен начин на работника или служителя и изисква самостоятелна преценка за евентуалните неблагоприятни последици от уволнението. В случая ищцата страда от заболяване, за което нито ТЕЛК е изразила мнение, нито инспекцията по труда е дала разрешение за прекратяване трудовото й правоотношение, поради което са налице нарушения, основания за отмяна на уволнението като незаконно. Предвид основателността на главния иск, като доказани са уважени и обусловените от него искове за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението, както и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа за период от шест месеца. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата страда от „захарен диабет“ и „исхемична болест на сърцето“, като е трудоустроена, с призната трайно намалена трудоспособност с основна диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“ и ответникът е поискал мнението на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата, както и че исканите мнение и разрешение са дадени. Също правилно съдът е приел, че страданието на ищцата от „исхемична болест на сърцето“ съставлява отделно основание да бъде поискано мнение и разрешение по чл. 333, ал. 2, т. 2 и 3 КТ, но неправилно е приел, че дадените мнение и разрешение не са надлежни. В исканията си до съответните органи работодателят е отправил искане по чл. 333, ал. 2, т. 2 и 3 КТ, като е представил ЕР №1977/0970 от 03.07.2017, в което наред с водещата диагноза „захарен диабет“ са посочени и другите заболявания на ищцата, в т.ч. „исхемична болест на сърцето“ (ИБС). В даденото мнение изрично е посочено, че е съобразено представеното ЕР №1977/0970 от 03.07.2017, а в даденото разрешение изрично е посочено, че е съобразена представената към искането медицинска документация; но дори в съответните актове да липсва такова изрично посочване, те са волеизявления в отговор на отправено искане и следва да се приеме, че го удовлетворяват така, както е направено, без да е необходимо то да бъде възпроизведено, и без да е необходимо да бъдат изрично посочени фактите и обстоятелствата, които са взети предвид. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК с присъждане на разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 276/11.12.2018 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 485/2018. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Т. П. от [населено място], [община] срещу община Тервел, Добричка област искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. ОСЪЖДА С. Т. П. от [населено място], [улица], Община Тервел, Добричка област да заплати на [община] сумата 870,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.