Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 28 юни 2021 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 429 по описа за 2021 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. М. Г., депозирана чрез защитник, срещу нова въззивна присъда на Разградски окръжен съд № 6 от 1.03.2021, по ВНОХД № 370/20, с която е отменена оправдателна присъда на Разградски районен съд № 314 от 10.08.2020, постановена по НОХД № 811/19, и жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 10.03.2016 г в [населено място], пред КАТ, „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр.Разград, съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание, свидетелство за основно образование № 01 от 14.09.1992 г, издадено от ОУ „В. Левски“, [населено място], общ. Кубрат, в който са удостоверени неверни обстоятелства, с цел да бъде ползван като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 316, ал. 1 вр. чл. 311, ал. 1 и чл. 55 НК, е осъден на „пробация“, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес“, за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за срок от шест месеца. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Не е взето предвид, че обвинителният акт е неясен и съдържа вътрешни противоречия. Вътрешното съдийско убеждение е формирано в отклонение от изискванията на чл. 14 НПК. Липсват мотиви на съда по основни въпроси, поставени от защитата, имащи значение за съставомерността на деянието, което се е отразило в негативен аспект на годността на въззивния акт. Не е доказателствено обезпечен изводът, че подсъдимият не е завършил успешно седми клас. Не е даден правилен отговор на въпроса дали извършената в училището проверка по документи е била пълна и обективна. Не е съобразено това, че отказът на училището да издаде дубликат е по причина на нередовно водена документация, а и поискването на дубликат от документ не е съставомерно деяние по чл. 316, ал. 1 вр. чл. 311, ал. 1 НК. При преценката на правната квалификация не е съобразена предвидената в ГПК възможност на заинтересованото лице да установи по съдебен ред, че съществува оригинален документ, от който да му бъде издаден препис. С жалбата се иска да бъде отменена осъдителната присъда и подсъдимият да бъде оправдан от настоящата инстанция. В съдебно заседание на ВКС подсъдимият или негов защитник не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, въпросът за процесуалната годност на обвинителния акт се обсъжда в разпоредителното заседание на първата инстанция. С касационната жалба не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства / чл. 351, ал. 2 НПК /. Възражението, че обвинителният акт страда от неяснота и вътрешна противоречивост, не се отнася до изключението по чл. 351, ал. 2 НПК, поради което е недопустимо същото да се обсъжда в производството пред настоящата инстанция. На следващо място, не може да бъде споделен довода, че във въззивния акт не се съдържа отговор на поставените от защитата въпроси относно съставомерността на деянието. Окръжният съд е мотивирал обстойно тезата си, че е налице документно престъпление, като е изложил и аргументи защо не възприема становището на защитата за липса на престъпление. Неоснователно се изтъква, че при анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато нарушение на процесуалните изисквания, довело до порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Въззивният съд е изпълнил задължението си да направи собствена оценка на доказателствената съвкупност, като е изложил обстойни съображения в тази насока, които са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Определящо значение за изхода на делото имат писмените доказателства и заключението на Съдебно-почерковата експертиза, кореспондиращи на гласните доказателства, изводими от показанията на св. А., св. Д., св. М., св. Г., св. Х.. Цитираните доказателствени източници съвкупно подкрепят извода, че подсъдимият не е приключил успешно осми клас, но се е снабдил с диплома за завършено основно образование, изготвена от директора на училището / св. Й. /, който документ е истински по произход, но е с невярно съдържание. Инкриминираният документ съдържа неверни обстоятелства: че ученикът К. М. Г. е завършил осми клас и е придобил основно образование. Неоснователно се изтъква, че проверката на данните, касаещи подсъдимия, в архива на училището, е била непълна и незадълбочена. Събраните гласни и писмени доказателства сочат, че проверката е извършена двукратно с цел да бъде избягната евентуална грешка, като са потърсени данни за подсъдимия като редовен ученик и като частен ученик, но такива не са намерени. Липсата на данни се дължи на обективни причини, изводими от това, че подсъдимият не е приключил успешно седми и осми клас, което е пречка да придобие съответната образователна степен: основно образование. Установено е, че жалбоподателят е завършил шести клас, а усилията му да получи по-висока степен, предпоставка за което е успешно приключване на седми клас и осми клас, не са дали резултат. Изяснено е, че през 1986 г, той се е явил на изпити като частен ученик в училището в [населено място], общ. Кубрат, но е получил слаби оценки по два учебни предмета / „алгебра“ и „геометрия“ /. Въпреки липсата на основание да получи диплома за основно образование, подсъдимият се снабдил с документ, удостоверяващ, че е завършил осми клас, издадена от директора на училището в [населено място], общ. Кубрат, под № 01 от 14.09.1992 г, на който бил положен и печат на учебното заведение. Установено е, че под този номер и на същата дата е издадена диплома за основно образование на друго лице / Г. Ю. С. /, което е имало право да я получи. Неоснователно се сочи, че липсата на данни в книгите на училището, че подсъдимият е завършил осми клас, се дължи на неизрядно водена документация. Това е така, защото е установено, че подсъдимият не е разполагал с право да получи свидетелство за основно образование, поради което неговото име не би могло да фигурира сред имената на лицата, придобили такова право. Неоснователно се сочи, че при квалифициране на деянието, извън вниманието на съда е останало, че заинтересованото лице, на което е отказано издаване на дубликат от официален документ, разполага с правото да се снабди с такъв, като предяви иск, по реда на ГПК. По делото посочената хипотеза не е налице, тъй като е установено, че липсва оригинал, а представеният от подсъдимия „оригинал“ на диплома за основно образование е документ с невярно съдържание. Доводът на защитата, че не съставлява престъпление искането да бъде издаден дубликат от оригинален документ, не е относим към настоящия казус, поради следното: Поначало няма пречка да бъде поискан и издаден дубликат от официален документ, но издаването на дубликат е възможно само при условие, че оригиналът не страда от нередовност, тоест, когато оригиналът е истински официален документ и е с вярно съдържание. В случая, деецът е поискал да му бъде издаден дубликат от нередовен официален документ / с невярно съдържание /, в която хипотеза не е възможно издаване на дубликат поради липса на редовен оригинал. Наказателната отговорност на подсъдимия обаче е ангажирана не за поискване на дубликат от дипломата за основно образование, а за това, че се е ползвал от „оригнала“ на този документ, който представлява официален документ с невярно съдържание, което деяние е съставомерно по чл. 316, ал. 1 вр. чл. 311, ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Ето защо, настоящата инстанция не възприе аргументите на защитата за липса на документно престъпление, а сподели извода на въззивния съд, че такова е извършено. С оглед на изложеното, при квалифициране на деянието не е допуснато нарушение на материалния закон, поради което липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При това положение, неоснователно е искането на жалбоподателя за оправдаването му от настоящата инстанция, тъй като такъв изход на делото е възможен само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Разградски окръжен съд № 6 1.03.2021 г, по ВНОХД № 370/20. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: