Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр.София, 15. 03. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета
Петрова
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 303/2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 180 от 10.03.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280,ал.1, т.2 ГПК на въззивното решение № 1* от 20.12.2008 год. по в.гр.дело № 1726/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 31 от 09.05.2008 год. на Пловдивския районен съд по г.дело № 3563/2007 год. за отхвърляне предявения от Г. Р. С. ЕГН ********** против А. Д. Т. ЕГН ********** иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата притежава право на ползване докато е жива върху стаята с източно изложение от приземието, както и общото ползване със собственика на имота на кухнята, тоалетната и банята в приземието на двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. в УПИ-ХХІV, имот № 159 в кв.39 по кадастралния план на гр. П., кв. Преслав.
Недоволен от решението е касаторът Г. Р. С. от гр. П., представлявана от адвокат С от АК П. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на процесуални правила и е необосновано – чл.85 и чл.79 ЗС, чл.188 ГПК/отм./ тъй като е установено, че е ползвала първия етаж от къщата от 1990 год. постоянно, необезпокоявано със съзнание, че й е учредено пожизнено право на ползване.
Касаторът лично и чрез процесуалния представител адвокат К от Пловдивската адвокатска колегия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по касация А. Д. Т. от А. чрез процесуалния представител адвокат Т от Пловдивската адвокатска колегия заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
С представеното решение № 1* от 1963 год. по гр.дело № 1249/1963 год. на І гражданско отделение на Върховния съд е прието, че не представлява владение упражняването за определен срок на фактическа власт върху една вещ, а временния характер на държането на вещта изключва законното предположение, че вещта се държи като своя, което важи и за владението на вещно право – чл.68, 69 и 111 ЗС.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че безспорно ищцата ползва процесния имот, но с оглед нотариално заверената декларация от 16.02.1995 год., с която се отказва от учреденото й пожизнено право на ползване съгласно нотариален акт № 1* том ХІ, нотариално дело № 3558/1990 год., претенцията й на това основание се явява неоснователна. Взето е предвид, че при евентуалност е предявена претенция, че е придобила право на ползване на основание изтекла в нейна полза придобивна давност по чл.85 ЗС в периода до предявяване на иска, но е направен извод, че не са събрани доказателства ищцата да е отблъснала владението на собствениците на имота, че е довела до знанието им намерението да придобие правото на ползване, поради което искът с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и на това основание е неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение намира за правилно приложеното съдебно решение.
При вярно приета фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до неправилен извод, че ищцата не е придобила по давност правото на ползване върху процесния имот.
Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.293, ал.2 ГПК и поради нарушение на материалния закон касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд – отмени.
Въз основа на придобивна давност по силата на чл.85 ЗС може да се придобие не само собственост върху движима или недвижима вещ, но и друго вещно право върху недвижим имот, което зависи от действията върху имота, които в случая са свързани с ползване необезпокоявано и непрекъснато от датата на отказа от същото с декларацията на ищцата от 16.02.1995 год. до предявяване на иска пред районния съд на 17.10.2007 год. В този смисъл събраните по делото доказателства, приети при отчитане изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ и показанията на разпитаните свидетели, кредитирани с оглед предвиждането на чл.136 ГПК/отм./ във връзка с чл.111 и чл.79 ЗС. Началният момент на придобивната давност съвпада и с установяване на непрекъснато владение през целия давностен период от ищцата, която се позовава на изтичането й в своя полза. Придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията по началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху вещта, с намерение тя да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията,чрез които това владение се осъществява, съответстващо в случая на определеното вещно право на ползване върху имота, което се съобразява с оглед пълното и главно доказване.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение № 1* постановено на 20.12.2008 год. по в.гр.дело № 1726/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на А. Д. Т. ЕГН ********** от А. , ул.”Ц” № 11, че Г. Р. С. ЕГН ********** от гр. П., ул.”Е” № 39 има право на ползване върху стаята с източно изложение от приземието, както и общо ползване със собственика на имота на кухнята, тоалетната и банята в приземието на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., построена в УПИ ХХІV, имот № 1* в квартал 39 по кадастралния план на гр. П., кв.”П” на ул.”Е” № 39, целият с площ 495 кв.м. по нотариален акт, а по скица 503 кв.м. при граници на имота: имот № 160 на Й. И. А. и М. А. Б. , имот № 158 на С. С. Н. и Й. С. П. , имоти № 9* и № 9* на Община- П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: