Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 06 юли 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 710 описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния обвинител Г. П. Й., против нова въззивна присъда № 107/15.04.2019 г. на Софийския градски съд, НО, 1-ви въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5382/2018 г. В касационната жалба са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция с оглед отстраняване на допуснатите нарушения. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение. Частният обвинител Г. Й. и процесуалният й представител - адв. В., поддържат направените в жалбата доводи и искания. Подсъдимият и защитникът му изразяват позиция за неоснователност на жалбата и молят съда да остави в сила атакуваната въззивна присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 25.04.2018 г., постановена по НОХД № 7810/2017 г., Софийският районен съд, НО, 17-ти състав, е признал подсъдимия М. Г. В. за виновен в това, че на 11.03.2016 г., около 21.17 ч., в [населено място], по [улица]с посока по [улица]към [улица], в района на бл. ** в[жк], при управление на л. а. „Ф. Т.” с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Г. П. Й. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Със същия съдебен акт СРС е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение деянието да е било извършено на пешеходна пътека, с което да е осъществил състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. посл от НК във връзка с нарушения по чл. 119, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на депозиран протест на прокурор от Софийска районна прокуратура и жалба от защитника на подсъдимия, Софийският градски съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен, като вместо нея е постановил нова въззивна присъда № 107/15.04.2019 г., предмет на настоящата касационна проверка, с която на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. В останалата част съдебният акт на СРС е бил потвърден. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за неправилна оценка, незадълбочен анализ на доказателствата и пороци във връзка с обсъждането им в съдебните мотиви, които да са довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, не се споделят от ВКС. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е провел допълнително въззивно следствие като е допуснал допълнителен разпит на свидетеля П. С., назначил и изслушал заключение на допълнителна СМЕ с конкретни задачи, извършил е цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен, задълбочен, аргументиран и прецизен анализ на доказателствените източници – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Г. Й., Д. Д., М. Ф., А. П., Х. А. и П. С., протокола за оглед на местопроизшествието, заключенията по АТЕ и СМЕ, е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически заключения относно пътния инцидент, с изключение на тези, касаещи момента, в който подсъдимият е могъл да възприеме движението на пострадалата Й. по пътното платно, респ. момента, в който за него е възникнала опасност за движението, с която е бил длъжен да съобрази поведението си като водач на МПС. Изводите относно новоприетия факт за наличието на МПС – неустановен по делото джип отляво по посоката на движение на пострадалата, който е попречил на подсъдимия да възприеме стъпването на Г. Й. на пешеходната пътека и придвижването й по нея с бърз ход, са подробно и аналитично обсъдени в мотивите. В тази връзка, ясни и изчерпателни са съображенията на въззивния съд за отдаденото доверие на обясненията на подсъдимия В., показанията на свидетелите А. и С., от които безспорно и категорично е било установено, че вдясно от автомобила, управляван от подсъдимия, в средната лента за движение и зад този, управляван от св. С., е било разположено МПС – джип, управлявано от неустановено по делото лице, което е затруднявало М. В. да възприеме пътната обстановка вдясно от себе си. В тази насока са съобразени вътрешните характеристики на визираните гласни доказателствени средства, индициращи за обективност и правдивост, които е отчетено, че кореспондират с експертните констатации на вещите лица от допълнителната АТЕ (по въпрос 3.3.4.), съобразно които подсъдимият не е могъл да възприеме пешеходката преди излизането й пред спрелия в средната лента неизвестен висок автомобил – тип джип, над тавана му, тъй като тя не е била видима за него. При височина на автомобила най-малко 1,68 м, пред който е преминала пострадалата и при отстояние на МПС, управлявано от подсъдимия, от 28 м. от мястото на удара, в момента на излизане на пешеходката пред спрелия в средната пътна лента лек автомобил, водачът е могъл да възприеме пешеходката преди да навлезе в пътната му лента единствено при височина на последната над 1,67 м, докато ръста й е бил 1,57 м., което прави възприемането й от подсъдимия невъзможно. Няма място за споделяне на доводите в жалбата за процесуални пороци относно начина на формиране на изводите по тези съществени факти, които да са довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. В тази връзка следва да бъде припомнено, че преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. Несъгласието на частното обвинение се отнася до резултата от направената въз основа на доказателствата оценка, която е била извършена съобразно изискванията по чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Въз основа на установените от първата инстанция фактически положения и промяната относно горепосочените данни, които са обусловили извод за настъпване на удара в опасната зона за спиране при внезапната за подсъдимия поява на пешеходката, преминаваща на червен светофар, законосъобразно е прието, че деянието е случайно и подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Разпоредбата на чл. 20 ал. 2, изр. 2 от ЗДвП изисква от водача предприемането на мерки за намаляване на скоростта или спиране при възникнала внезапна опасност, като задължението за вземане на описаните мерки възниква от момента на възприемане на опасността, което подсъдимият е сторил, движейки се с скорост около 30 км./ч. Въпреки намаляването на скоростта и предприемане на аварийно спиране ударът е бил непредотвратим, тъй като опасността за движението е възникнала в опасната му зона за спиране. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 107/15.04.2019 г. на Софийски градски съд, НО, 1-ви въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5382/2018 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: