Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * вписване на възбрана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 145/17 г.

София, 15.01.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5479/2016 година и за да се произнесе, взе предвид:


Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Търговско дружество Т.А.А. Е. София и търговско дружество [фирма] София чрез процесуалния им представител адв. Г. Д.- САК обжалват и искат да се отмени Решение № 1692 от 4.08.2016 година по гр.В.д. № 2453/2016 година на АС-София, постановено по иск за собственост , заявен на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
Касаторите- ответници по иска за собственост , предявен при условията на пасивно субективно съединяване , поддържат , че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано и искат неговата отмяна. Конкретните доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение са в насока за неправилно приложение на правилата на вписване на възбрана на недвижим имот при преобразуване на обекта на вещното право – от ограничено вещно право в право на собственост.
Касационното обжалване е допускано в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „ Поражда ли действие възбраната на право на строеж на длъжника за обекти в бъдеща сграда, описани според одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, при индивидуализация на дворното място, предвидено за застрояване?“, обосновано с довода, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на чл. 496 ал. 2 изр. 2 вр. чл. 453 т. 1 ГПК и на чл. 26 във вр.с чл. 6 ал. 1 б. "в" Пв и не е изцяло засегнат от разрешенията , дадени с приложената съдебна практика. Претендират разноските по делото.
Ответникът по касация В. Б., чрез процесуалния си представител адв. В. Т.- САК възразява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не са налице релевираните основания, на които се иска отмяната му. Претендира разноските пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия като съобрази наведените доводи и основания за отмяна на обжалваното решение , доводите на защитата и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / , намира:
С обжалваното решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 876 от 28.01.2016 година по гр. д. № 9129/2013 г. на Софийски градски съд , с което е признато за установено по отношение на двете търговски дружества, на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС , че В. С. Б. от [населено място] е собственик на следния недвижим имот- апартамент No 2 , разположен на втори жилищен етаж на жилищна сграда в [населено място] , [улица]No 87 на основание реализирано право на строеж, придобито с договор за покупко-продажба по НА № 137/ 08.10.2010 година.
За да приеме , че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, въззивният съд е приел, че към момента на сключване на Договора по НА № 137/8.10.2010 година, с който търговското дружество [фирма] продава на В. Б. правото на строеж върху апартамент , по отношение на бъдещия обект на правото на собственост няма валидно вписана възбрана, която да препятства извършване на продажбата.

По поставеният правен въпрос
В. на недвижим имот/ обезпечителна или наложена в хода на индивидуалното принудително изпълнението/, съгласно разпоредбата на чл. 452 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК прави непротивопоставими на взискателя- кредитор прехвърлянето и/или учредяването на вещни права от стана на длъжника-собственик, които не са били вписани преди възбраната. В. възбрана не ограничава длъжникът –собственикът , чието задължение е обезпечено или насочено за изпълнение по отношение на конкретен недвижим имот / да се разпореди с този имот в полза на трето лице , но това разпореждане не може да бъде противопоставено на кредитора и новият съобственик не би могъл да се противопостави на изпълнението върху имота за удовлетворяване вземането на обезпечения кредитор- респ. взискател- по арг. от чл. 496 ал.2 изр.2-ро ГПК.
Правното действие на възбраната възниква с нейното вписване. Редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл. 6 , чл. 24 и чл. 26 от Пв. Изискванията за описание на недвижимия имот, който се възбранява са : посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота и/или застроената площ и границите - чл. 6 ал. 1 б."в"ПВп. Тези изисквания са въведени с цел индивидуализацията на имота, т. е. посочването на белезите, чрез които да може да бъде установена идентичността му.
Ако обезпечителна възбрана е наложена по отношение на ограничено вещно право - суперфиция, надстрояване , пристрояване за обекти, съобразно на одобрен архитектурен план и разрешение за строеж , притежание на длъжника, то трансформиране на това право в право на собственост на конкретен обект на правото на собственост / жилище, ателиета, магазини, гаражи и др./ към момента на индивидуалното принудително изпълнение не препятства и не променя действието на възбраната , установено в разпоредбата на чл. 452 ал.2 изр.2-рп ГПК.

По основателността на касационната жалба
При събраните доказателства по делото и безспорно установени факти , касационната жалба се явява неоснователна.
По делото е установено, че по силата на Договор, обективиран по НА № 168/22.10.2009 г. в полза на [фирма] е надлежно учредено право на строеж върху бъдеща сграда, ,построена и завършена в груб към дата 11.10.2010 година.
С Договор по НА № 137/8.10.2010 година, търговското дружество [фирма] продава на В. Б. -ищец по делото , правото на строеж върху апартамент No 2 и след реализирането в натура на вещното право на строеж , същото е трансформирано в право на собственост .
Ответникът [фирма] придобива правото на строеж за същия апартамент по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан от дата 15.10.2010 год. по изп. д. № 1624/ 2010 година на ЧСИ М. М., по което дело длъжник е [фирма] , влязло в сила на 22.02.2012 г. С Договор по НА № 189/29.08.2012 г. ответника [фирма] продава правото на строеж върху апартамента на търговско дружество „Т.А.А. Е. София, също ответник по делото.
За да уважи иска на В. Б., въззивният съд е приел, че същата е придобила правото на строеж с НА № 137/08.10.2010 година, преди да бъде вписана възбрана на недвижимия имот в рамките на изпълнителното производство от 12.11.2010 година и нейните вещни права / суперфиция , трансформирана с построяване на сградата в груб вид в право на собственост/ са противопоставими както на взискателя по изпълнителното дело, поради това и на третото лице-купувач от публичната продан.
Установените факти, а именно , че 1./ фирма [фирма] , в качеството и на взискател- кредитор на вземане срещу ПИ И. груп“ Е. е инициирала образуваното на изп. дело № 201078660401624 по описа на ЧСИ М. М.; 2./ с Постановление за налагане на възбрана от 16.07.2010 г. ЧСИ е наложил възбрана върху право на строеж за недвижими имоти, собственост на длъжника в хода на принудителното изпълнение , описани като бъдещи обекти в изграждащата се сграда , с посочените изключения на обекти , които по силата на договора за учредяване право на строеж следва да останат в собственост на собствениците на терена и обстоятелството , че 3./ между описаните обекти, предмет на наложената възбрана процесният апартамент не е описан, са обосновали правният извод на съда , че сключената сделка по НА No 137 от 08.10 2010 година , легитимиращ В. Б. за титуляр на правото на строеж на процесния апартамент № 2 и придобитото от нея вещно права е противопоставимо на третите лица –купувачи от публичната продан от 15.10.2010 година . Изводът е правилен и законосъобразен тъй като публичната продан на недвижим имот , съгласно разпоредбата на чл. 496 ал.2 ГПК е деривативен придобивен способ –купувачът от публичната продан не може да придобие недвижим имот , който не е бил собственост на длъжника по изпълнението. След като към датата на публичната продан вещното право на строеж , / макар , че Актът за приемане на конструкцията е от дата 11. 10. 2010 година / не е било в патримониума длъжника [фирма] , тъй като е било валидно транслирано в патримониума на В. Б. и тази сделка е противопоставима на взискателя, то правилно съдилищата са зачели вещно-правното действието на договора от 08.10.2010 година .
Спорен и обуславящ изхода на спора за зачитане на действието на договора по НА No 137 от 08.10.2010 година , легитимиращ В. Б. за титуляр на правото на строеж на процесния АПАРТАМЕНТ 2 , е въпросът за действието на възбраната , наложена с Постановление за налагане на възбрана от 16.07.2010 г. ЧСИ е наложил възбрана върху право на строеж за недвижими имоти, собственост на длъжника в хода на принудителното изпълнение , описани като бъдещи обекти в изграждащата се сграда . Анализирайки доказателствата по делото , настоящият състав намира , че изводите на въззивния съд, че наложената възбрана от 16.07.2010 година не разпростира действието си по отношение на спорния недвижим имот-апартамент 2 , следва да се споделят. От фактическа страна няма спор –видно от Писмото на Служба по вписванията с изх. № 15868 / 11.11.2011 г., адресирано до ищцата с което се сочи , че „поради погрешно вписаната възбрана в компютърната програма“, тъй като обектите в нея не са били индивидуализирани, на 12.11.2010 г. е извършена поправка , с която е наложена възбрана и на апартамент №2. Писменото „пояснение“ на Службата по вписванията изрично дава фактическия отговор за обхвата на първоначално вписаната възбрана с Постановлението на ЧСИ от 16.07.2010 година . Следователно, към датата на придобиване на правото на строеж върху апартамент № 2 от ищцата – 08.10.2010 г., върху имота не е имало вписани вещни тежести и ограничения на правото на собственост на прехвърлителя/ длъжник по изпълнението/ и няма вписана възбрана , която съгласно правилото на чл.453, т.1 от ГПК, да препятства зачитане на вещно-правния ефект на сделката, легитимирща ищцата В. Б. като титуляр на вещното право на бъдещо жилищен обект , което вещно право впоследствие е „придобито“ от ответника „ [фирма] като купувач от публична продан .
В мотивите си , въззивният съд е направил законосъобразния краен извод , че към релевантния момент - 8.10.2010 г. - правото на строеж върху процесния апартамент не попада под действието на наложената с постановлението на ЧСИ възбрана от 16.07.2010 година. Разпоредбата на чл. 26 във вр. чл. 6, б. "в" от Пв изисква при налагане на възбрана обектите- недвижими имоти /респ. вещните права / да бъдат индивидуализирани до степен , която да може да послужи за целта- удовлетворяване от цената на имота в хода на принудителното изпълнение. Неспазване на изискванията на закона , макар и под форма на „грешка“ в компютърната система на Службата по вписванията не могат да обосноват извод от страна на съда в спора за собственост за зачитане действието на наложена изобщо на общия недвижим имот възбраната, доколкото спорният обект изобщо не е бил включен под обхвата на възбранените обекти.
Като счита касационната жалба за неоснователна по изложените съображения , настоящият състав намира , че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По направеното искане за присъждане на разноски от страна на защитата на ответника по касация: При крайния резултат на обжалването , искането на ответника по касация В. Б. е основателно, съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК .Искането е доказано в размер на сумата 1900 лв.- видно от представения по делото със защитата на ответника Договор за правна защита и съдействие А 605460/ 28.09.2017 г.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд , състав на първо отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 1692 от 4.08.2016 година по гр.В.д. № 2453/2016 година на АС-София, с което е потвърдено Решение № 876 от 28.01.2016 година по гр. д. № 9129/2013 г. на Софийски градски съд и по иска на В. С. Б. от [населено място] срещу търговско дружество Т.А.А. Е. София и търговско дружество [фирма] София е признато за установено на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС , че В. С. Б. от [населено място] е собственик на следния недвижим имот- апартамент No 2, разположен на втори жилищен етаж на жилищна сграда в [населено място] , [улица]No 87 на основание реализирано право на строеж, придобито с договор за покупко-продажба по НА № 137/ 08.10.2010 година.
ОСЪЖДА търговско дружество Т.А.А. Е. София ЕИК[ЕИК] и търговско дружество [фирма] София ЕИК[ЕИК] да заплатят на В. С. Б. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 1900 лв. / хиляда и деветстотин лева / , разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :