Ключови фрази
Обективна отговорност за вреди от вещи * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * непозволено увреждане * вреди от животни


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 459

гр. София, 06.12.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1548 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Н. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Л. Д., против въззивното решение № 161 от 13 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 203 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2011 г., с което е потвърдено решение № 9 от 2 март 2011 г., постановено по гр.д. № 165 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2009 г. в обжалваната му част за осъждането на Я. Е. Н. от [населено място] да заплати на С. обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 50 ЗЗД в размер на 10000 лева, като искът над тази сума до претендирания размер от 50000 хиляди лева е отхвърлен.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 883 от 20 юли 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по въпроса когато на едно лице са причинени няколко телесни повреди следва ли да се определи за всяка една справедлив размер на обезщетение или трябва да се определи едно общо обезщетение за всички телесни повреди, взети заедно.
В отговор на поставения правен въпрос касационният съд приема следното:
По силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Основана на даденото с ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. Според нея “справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Когато непозволеното увреждане се изразява в нанасяне на няколко телесни повреди, броят и видът им е от значение за приложение на посочения принцип, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото действие. При наличието на едно увреждащо действие се дължи едно обезщетение, а броят и видът на телесните повреди е от значение за тежестта на увреждането и, респективно, за справедливия размер на обезщетението.
Касационната жалба е основателна до размер на общо обезщетение от 25 хиляди лева.
Въззивният съд правилно е приел претенцията на касаторката за основателна. Всеки собственик, или лице, упражняващо надзор върху животното, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното. Отговорността не отпада и в случаите, когато животното е избягало. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. Несъмнено е налице обективна и безвиновна отговорност на собственика на животното и причинна връзка между увреждащото въздействие и вредата. Вредата не е настъпила като резултат от непреодолима сила, изключителната вина на пострадалата или изключителна вина на трето лице.
В случая касаторката е била нападната от животно, собственост на ответника. От нападението са й причинени голяма разкъсно-контузна рана на главата, рани от ухапване по гърба, по външната повърхност на едното рамо, разкъсно-контузни рани по пръсти на дясната ръка и по гърба на една от дланите. Нараняването е било съпроводено с обилна кръвозагуба, като забавянето на медицинска намеса би застрашило живота. Дясната ръка е с нарушена хватателна функция, а на главата около раната се чувства изтръпване. Пострадалата е дърворезбар и работи в кухня. Военноинвалид е. В първите дни след операцията пострадалата не ставала от леглото, изпитвала силни болки, не могла да спи, а при сън сънувала кошмари. Била изцяло обгрижвана от съпруга си в период от няколко седмици. Наложило се и санаториално лечение и допълнителна рехабилитация. Изпитва изключителен страх от кучета.
Претърпените от Н. болки и страдания, свързани с инцидента, в който касаторката е получила разстройство на здравето, временно опасно за живота до момента на овладяването на острата кръвозагуба чрез хирургична интервенция, по лекуването на нанесените рани, страх, несигурност, последиците от увредите и вероятността касаторката да не може пълноценно да възстанови професионалната си дейност поради нанесените увреждания (намален захват поради ограничено движение в ставите на втория пръст и увреда на съответното сухожилие, квалифицирано като временно разстройство на здравето, неопасно за живота), впоследствие и неприятните усещания около раните на скалпа, на дясната (доминантна) ръка и останалите белези, квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота за неопределен период от време, ведно с неудобството, причинено от необходимостта да бъде обслужвана от друго лице за известен период от време, водят до извода, че справедливото обезщетение за нанесените вреди в конкретния случай следва да се определи в размер на 25 хиляди лева. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за частта над присъдената сума от 10 хиляди лева до справедливата такава от 25 хиляди лева, като в останалата част обжалваното решение следва да се остави в сила.
Касаторът не претендира заплащане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса съразмерно на уважената част от иска, която е в размер на 600 лева.
В процеса на страната на касаторката е привлечен като помагач С. М. М. от [населено място].
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 161 от 13 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 203 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2011 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 9 от 2 март 2011 г., постановено по гр.д. № 165 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2009 г. за отхвърляне иска на М. Н. С. от [населено място] против Я. Е. Н. от същия град за причинени неимуществени вреди за сумата над 10000 лева до 25000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Я. Е. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на М. Н. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , сумата от 15000,00 (петнадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 50 ЗЗД.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
Решението е постановено при участието в производството на С. М. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], като помагач на М. Н. С..
ОСЪЖДА Я. Е. Н., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600,00 (шестстотин) лева съразмерно на уважената част от иска.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: