Р Е Ш Е Н И Е   № 950   София, 17.12. 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 9 декември две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова    ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                                Светла Димитрова       при участието  на секретаря Райна Стоименова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 3867/2008 година за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. К. против решението на К. окръжен съд № 61 от 29.01.2008 год. по гр. д. № 807/2007 год., с което е отменено решение № 655 от 28.09.2007 год. по гр. д. № 272/2004 год. на Д. районен съд, с което исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са били уважени, като е било признато за незаконно и отменено уволнението й от длъжността „медицинска сестра” с място на работа „Вътрешно отделение” при МБАЛ „С” ООД гр. Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пред. 2 КТ, поради несъответствие на образуванието й, което е полувисше на въведеното с промяната на длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност ново образователно - квалификационно изискване „бакалавър по здравни грижи” и на основание чл. 225, ал. 1 КТ й е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 1200 лв. със законна лихва за забава от 06.03.2007 год., и вместо това въззивният съд ги отхвърлил, като неоснователни и оставил в сила решението в частта, с която е било присъдено в полза на жалбоподателката обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 28 работни дни за 2005 г., 2006г. и 2007 г., общо в размер на 336 лв., като определил дължимата законна лихва от 06.03.2007 год. (вместо определена от районния съд дата 18.01.2007 год.). Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, претендира неговата отмяна в тази част и уважаване на исковете. Ответникът МБАЛ „С” ООД гр. Д. в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: С определение № 80 от 03.02.2009 год. по настоящето дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че относим към правния спор е материалноправният въпрос - прилага ли се въведеното с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоцираните медицински специалисти (ДВ бр. 46 от 03.06. 2005 год., редакция ДВ бр. 85 от 2005 г. в сила от 01.09.2006 год.) - ЗСОМСААМС изискване за лицата, упражняващи професията „медицинска сестра” да притежават професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образувание на образователно -квалификационна степен „бакалавър” по отношение на лицата придобили квалификация за упражняване на професията преди влизането на закона в сила, удостоверено с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, с оглед разпоредбата на § 3 ПЗР на ЗСОСААМС. За да отхвърли исковете на жалбоподателката - ищца, чийто трудов договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 6, пр. 2 КТ, поради несъответствие на образованието и полувисше, на въведеното с промяната на длъжностната характеристика за нея, ново образователно - квалификационно изискване „бакалавър по здравни грижи”, промяна въведена от управителя на ответното дружество-работодател, въззивният съд е посочил, че промяната е направена в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 1 ЗСОМСАМС, и тъй като ищцата не притежава висше образувание на образователно квалификационна степен „бакалавър”, трудовото и правоотношение е прекратено законосъобразно. Съдът не е обсъдил приложението на § 3 ПЗР на ЗСОМСАМС. Решението е незаконосъобразно. От фактическа страна не е имало спор, че ищцата е работила в ответното дружество по трудов договор на длъжност „медицинска сестра” във вътрешно отделение от 31.03.2005 год. Със заповед № 002 от 17.01.2007 год. управителят на дружеството е прекратил едностранно трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с мотиви „с промяна на длъжностната характеристика е въведено ново образователно - квалификационно изискване за длъжността медицинска сестра - изисква се висше образувание с квалификационна степен „бакалавър по медицински грижи”, на които служителката не отговора - има полувисше образувание за медицинска сестра”.становено е, че има утвърдена от управителя на дружеството нова длъжностна характеристика в сила от 03.01.2007 год., в която е въведено изискване за заемане на длъжността „медицинска сестра” образователно-квалификационна степен - бакалавър (висше медицинско), с не по-малко от три години професионален опит и практически познания по специалността. Ищцата е завършила полувисш медицински институт гр. С. през 1980 год. специалност „ медицинска сестра - детски профил”, за което разполага с диплома, като при постъпването си на работа при ответника е имала трудов стаж по специалността 16 години и 10 месеца. С разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоцираните медицински специалисти в сила от 03.06.2005 год. е въведено изискване упражняването на професиите „медицинска сестра” и „акушерка” да се осъществява от лица, които са завършили висши медицински училища и притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно - квалификационна степен „бакалавър”. Промяната в длъжностната характеристика на ищцата е извършена в съответствие с това изискване. Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнението е законна, поради това, че ищцата не притежава необходимото образование и образователно - квалификационна степен „бакалавър”. Съдът не е обсъдил разпоредбата на § 3 от ПЗР на закона, според която, медицинските сестри, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизане в сила на закана, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, се ползват с правата по чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от закона. Тази разпоредба приравнява лицата придобили квалификация за упражняване на професията си „медицинска сестра”, преди влизане в сила на закона, към променените изисквания за образование за същата длъжност въведени с чл. 5, ал. 1 от закона. Фактическият състав на § 3 ПЗР на закона е приложим по отношение на ищцата. Необсъждането му от съда е довело до незаконосъобразност на извода за законност на заповедта за уволнението и на посоченото уволнително основание. Ищцата е придобила квалификацията си да упражнява професията „медицинска сестра”, преди влизането на закона в сила, обстоятелство удостоверено с валидна диплома за полувисше медицинско образувание, специалност „медицинска сестра - детски профил”. Има придобит опит по специалността надхвърлящ годините посочени в длъжностната и характеристика, което и дава възможност да се ползва с правата по чл. 5, ал. 1 от закона. При тези обстоятелства, работодателят не е имал правно основание за прекрати трудовото и правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Като незаконна заповедта за уволнението на Е. Д. К. следва да се отмени и на основание чл. 344, ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ (ищцата се е отказала от иска по т. 2 за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност), работодателят ще следва да и заплати обезщетение, за времето пред което е останала без работа, поради незаконно уволнение в размер на 967,30 лв., според заключение на изслушана съдебно - счетоводна експертиза, след приспадане на периода, през който е работила, за времето от 20.03.2007 г. до 18.05.2007 г.- констатация на съда в с. з. на 07.06.2007 год. със законна лихва от предявяване на исковата молба 06.03.2007 год. до окончателното изплащане на сумата. Решението в частта, с която е уважен иска по чл. 224 КТ за сумата 336 лв. е влязло в сила. Ответникът ще следва да заплати държавна такса в полза на Върховния касационен съд върху уважения размер на иска по чл. 225, ал. 1 КТ - 50 лв. и в полза на Районен съд гр. Д. лв. за вещо лице. По делото ищцата е представлявана от адвокат с договорен хонорар в размер на 150 лв., който не е внесен (л. 14 гр. д. № 272/2007 г. на ДРС), поради което съдът не може да го възложи в тежест на ответника. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА решение № 61 от 29.01.2008 год. по гр. д. № 807/2007 год. на К. окръжен съд в частта, с която е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Е. Д. К. , гр. Д., ул. „Неофит Р. ” № 50, извършено със заповед № 002 от 17.01.2007 год.на управителя на МБАЛ „С” ООД гр. Д., с която е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 КТ от длъжността „медицинска сестра” във вътрешно отделение на МБАЛ „С” гр. Д.. ОСЪЖДА Многостепенна б. за а. лечение „С” ООД гр. Д. да заплати на Е. Д. К. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение в размер на 967,30 лв. със законна лихва считано от 06.03.2007 год. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Многостепенна б. за а. лечение „С” ООД гр. Д. да заплати в полза на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 50 лв. и в полза на Д. районен съд 50 лв. възнаграждение на вещо лице. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ