3 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 323 гр. София, 28.06.2016година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27.06. , през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1214 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Д. К. П. от [населено място] срещу определение № 93 от 18.02.2016 г. по ч.гр.д. №50/2016 на АС-Бургас, с което е потвърдено определението на БОС от 07.12.2015 г. по гр.д. № 1601/2015 г., с което е било спряно производството по исковете на жалбоподателя срещу Д. Д. Н. и Д. Н. Н. от [населено място], с които се претендира развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот/сграда/ по нот.акт № 98, т.І , рег.№ 2412 по н.д. №77/28.03.2013 г., връщане на сумата от 109 000 лева,дължими на основание чл.240 ЗЗД, 3800 лева-неустойка , 26 000 лева –лихва по чл.86 ЗЗД и законните последици. Претендира отмяна на обжалваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане за извършване на последващи процесуални действия по разглеждане по същество на иска. Ответникът Д. Д. Н. счита жалбата за основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се поставя правният въпрос за задължението на съда да тълкува волята на страните,съобразно критериите по чл.20 ЗЗД. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното, с което е било спряно на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК производството по настоящите искове, поради наличие на висящо производство по гр.д. 4518/14 на БРС по установителен иск по спор за собственост между двамата ответници Д. Д. Н. и Д. Н. Н. като бивши съпрузи върху урегулиран имот, собствеността върху който е следвало да се прехвърли изцяло от двамата ответници-съпрузи на ищцата по силата на договор за даване вместо изпълнение, сключен между страните по спора на 04.03.2013 г., съставът на въззивния съд е приел следното: Така поетото задължение от двамата ответници е вместо изпълнение на задължението им по договор за паричен заем, отпуснат от трето лице на двамата като съпрузи, за сумата от 154 000 лева с падеж 04.02.2013 г. и правата на заемодател, по който са придобити от ищцата Д. К. П. с договор за цесия от 25.02.2013 г.. Според изложеното в ИМ, задължението по договора за даване вместо изпълнение за прехвърлянето на собствеността върху УПИ, върху който е прехвърлена по нотариален ред построената в него сграда нот.акт № 98, т.І , рег.№ 2412 по н.д. №77/28.03.2013 г. е било поето общо от двамата ответници. Вместо да изпълнят това тяхно задължение, така както е поето съвместно с договора за даване вместо изпълнение, ответницата Д. Н. Н. е прехвърлила само своята идеална част от процесното УПИ, а ответникът Д. Д. Н. е предявил установителен иск по спор за собственост срещу Д. Н. Н. , по който е образувано гр.д. 4518/14 на БРС и с който Н. претендира,че е изключителен собственик на това УПИ. Този спор е счетен от страна на ОС-Бургас за преюдициален относно изхода по спряното дело. По правния въпрос наведен от частния касатор във връзка с преценката на основанията за допускане на касация, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. споделя становището изразено в задължителната практика на ВКС Р № 347 /11.10.2011 по гр.д. № 290/2010 на ІV г.о. по чл.290 ГПК относно търсенето на действителната воля на страните по договора при неговото тълкуване и доколкото въззивният съд не се е ръководил от това, то е налице основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. По същество частната касационна жалба е основателна. Двамата ответници са поели общо задължението по договора за даване вместо изпълнение да прехвърлянето на собствеността върху УПИ, в което се намира сграда, прехвърлена в собственост на ищцата с нот.акт № 98, т.І , рег.№ 2412 по н.д. №77/28.03.2013 г.. С настоящите искове се претендира отговорността и на двамата, като последица от неизпълнението от тяхна страна на описаното по-горе чисто облигационно задължение към ищцата като техен кредитор. Следователно споровете за правото на собственост между двамата длъжница върху вещта, която същите са се задължили да прехвърлят в собственост на ищцата-техен кредитор и не са изпълнили това свое задължение по никакъв начин не се отразява на отговорността която носят като длъжници по договора за паричен заем, съответно този сключен за даване вместо изпълнение по първия. От изложеното следва, че не е налице основание за спиране по чл.229 ал.1,т.4 ГПК, доколкото спорът по висящото дело по спор за собственост между двамата ответници по никакъв начин не обуславя изхода по спора по спряното дело. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение, счита същото за незаконосъобразно и необосновано, поради което и О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 93 от 18.02.2016 г. по ч.гр.д. №50/2016 на АС-Бургас, както и потвърденото с него определение на БОС от 07.12.2015 г. по гр.д. № 1601/2015 г. за спиране на производството на основание чл.229 ал.1, т.4 ГПК ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.