1 Р Е Ш Е Н И Е № 288 гр. София, 02 януари 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Чобанова, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 1035/2017 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от повереника на частните обвинители Ц. Б. З. и Н. В. Г. срещу решение № 177/ 25.07.2017г. на Апелативен съд- Пловдив, постановено по внохд № 232/2017г. по описа на същия съд. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Твърди се, че с оправдаването на подсъдимия относно това „случаят да е особено тежък” по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК е нарушен материалния закон. Изтъкват се съображения, че като последица от неправилното прилагане на закона се е стигнало и до явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като в конкретния случай е налице висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, като съдилищата не са съобразили редица отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и са надценили значението на смекчаващите обстоятелства. Иска се отмяна на съдебния акт в оправдателната му част и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за увеличаване размера на наложените наказания. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители Ц. З. и Н. Г., редовно уведомени не вземат лично участие в касационното производство, като чрез повереника си - адв. Г. поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Подсъдимият Е. Й., лично и чрез служебния си защитник адв. П. моли жалбата на повереника на частните обвинители да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, като провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда № 11/21.02.2017г., постановена по нохд № 2828/2016г., Пловдивският окръжен съд, след процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал.4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК, признал подс. Й. за виновен в това, че на 04.01.2015г. на път ІІ-56 „Б.-Р.”, при км. 93+500 от републиканската пътна мрежа, на 80-90 м. преди ЖП-надлез на железопътната линия Пловдив- [населено място], при управление на МПС- лек автомобил „Ауди”, модел А4 с [рег. № на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.6, ал.1 от ЗДвП, чл.21, ал.2 от ЗДвП, чл.25,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - на Б. Г. З. и на Б. Ц. З. от [населено място] и средна телесна повреда на Ц. Б. З., поради което на осн. чл. 343, ал.4 във връзка с ал.3, пр.5, б”а”, пр.2, б.”б”, пр.1 във връзка с ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.54, ал.1 и чл.58а, ал.1 и чл.2 от НК е осъден на 2/две/ години и 8/осем/ месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На подсъдимия е наложено на осн. чл. 343г във връзка с чл. 343 във връзка с чл. 37, ал.1, т.7 от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5/пет/ години, считано от влизане в сила на присъдата. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. С първоинстанционната присъда подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан да е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и случаят да е „особено тежък” по смисъла на чл.93,т.8 от НК. Съдът се произнесъл по вещественото доказателство, както и по разноските по делото, включително и по разноските, направени от частните обвинители за процесуално представителство. По жалба на подсъдимия с искане за намаляване на наказанието, както и по протест на прокурор при ОП - Пловдив и жалба на частните обвинители срещу оправдателната част относно квалифициращия признак” особено тежък случай” и размера на наказанията, с искане за влошаване положението на подсъдимия, е образувано внохд № 232/17г. по описа на Пловдивски апелативен съд, приключило с постановяването на атакуваното пред ВКС решение. С него изцяло е потвърдена първоинстанционната присъда, а съдът се произнесъл и по разноските за преводач във въззивното производство, като постановил същите да останат за сметка на Пловдивски апелативен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т.1 от НПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Основното възражение за неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в извода, че „случаят не е особено тежък” не може да се сподели. Това възражение се защитава с доводи, че частният обвинител З. е загубил семейството си - съпруга и дъщеря, като болката му е изключителна; с броя на пострадалите, включително и тези с леки телесни увреждания, пътували в автомобила на подсъдимия, което налагало извод за изключително висока степен на обществена опасност на деянието; с недобросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, насочено към отклоняване от правосъдието, което указвало на изключително висока степен на обществена опасност на дееца. За да утвърди заключението на първата инстанция относно това, че деянието не представлява особено тежък случай на транспортно престъпление, апелативният съд основно се е занимал с изискването и деецът да се очертава като личност с особено висока степен на обществена опасност, като принципно е посочил, че не е налице кумулативната даденост на изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, съгласно изискванията на чл. 93, т. 8 от НК. При изяснените по делото обстоятелства, касаещи личността на подсъдимия/ неосъждан, липсват данни за предходни провинения по ЗДвП, не се отличава с лоши характеристични данни/, правилно въззивният съд е заключил, че подсъдимият не е с изключителна/нетипична, извънмерна/ обществена опасност. Принципно в текста на чл. 93, т. 8 от НК е поставено изискването за изключителност на обществената опасност на деянието и дееца - тежките последици и другите отегчаващи отговорността обстоятелства едновременно разкриващи обществената опасност на деянието и дееца, качествено отличават престъпното посегателство от обичайните престъпления от този вид. В настоящия случай по делото не са констатирани каквито и да било обстоятелства, на базата на които да се заключи, че личността на подсъдимия се отличава с изключителна степен на обществена опасност. Изтъкнатите в касационната жалба доводи/ във връзка с последиците от деянието, настъпилата смърт и телесни увреждания на различни лица/ са отчетени от законодателя в състава на престъплението и са съобразени от съдилищата не само при индивидуализация на наказанието, но и на плоскостта на обществената опасност на деянието, а не на дееца. Фактът на укриването на подсъдимия от българското правосъдие, посочен като аргумент за завишената му обществена опасност, също не може еднозначно да се интерпретира в предложената от частните обвинители насока, тъй като процесуалното поведение на дееца по време на образувано наказателно поведение е израз на избраната от него линия на защита, която би могла да доведе до неблагоприятни за него процесуални последици (напр. чрез определяне на по-тежка мярка за неотклонение, както е в конкретния случай), но не и до по-тежки материално-правни последици, включително и до такива обуславящи по-тежка правна квалификация на деянието. Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да счете, че инстанциите по същество са приложили правилно материалния закон, поради което не е налице касационната основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което да налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд. При валидно признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт в законосъобразна процедура по реда на гл. 27 от НПК, подсъдимият правилно е бил признат за виновен и осъден да е извършил престъпление по чл. 343, ал.4 във връзка с ал. 3, пр. 5, б.”а”, пр. 2, б.”б”, пр.1 във връзка с ал. 1, б. „ в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 2 от НК, в санкционната част на която норма/действала към момента на деянието и приложима съгласно принципа на чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като се явява по-благоприятен закон/, е предвидено наказание лишаване от свобода от 3/три/ до 10/десет/ години. Съдът е обсъдил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. Й. обстоятелства и е утвърдил заключението на първата инстанция, че наказанието следва да се определи при баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства, изразяващи се в чисто съдебно минало, липса на наказания за нарушения на ЗДвП, добрите характеристични данни и изключително влошеното му здравословно състояние. Несъмнен факт по делото е, че вследствие претърпяно през 2008г. транспортно произшествие като пътник, подсъдимият е с нарушена двигателна активност и неврологични смущения, като при медицински преглед на територията на Република България при него са констатирани квадрипареза, по-силно изразена за левия крак, нарушения на тазовите резервоари и чувствителността от шията надолу. Като част от заболяванията му са посочени и „посттравмено стресово разстройство и епилепсия, счупване на шийни прешлени, травми на нервите на шията и травми на гръбначния мозък./ писмо от Началник Затвора-Пловдив - л.85 от ч.н.д. № 67/17г. на Апелативен съд- Пловдив/. Не е игнорирано и значението на отегчаващото отговорността обстоятелство относно това, че превишаването на скоростта за движение е с 41 км/ч. над разрешените стойности. Така, при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54, ал.1 от НК инстанциите по същество са приели, че на подсъдимия следва да се определи наказание под средния предвиден размер, а именно 4/четири/ години лишаване от свобода, което, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК е отмерено на 2/две/ години и 8/осем/ месеца лишаване от свобода. С оглед целите на наказанието и при отчитане последиците на деянието е отказано приложението на чл. 66, ал.1 от НК, като е постановено наказанието да бъде изтърпяно ефективно. При така посоченото, доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание не могат да се споделят. На първо място те се основат на претенцията за неправилното приложение на закона във връзка с оправдаването на подсъдимия относно квалифициращия признак”случаят да е особено тежък”, за която стана реч по-горе, че е неоснователна. На второ място, принципно се поддържа, че данните за укриването на подсъдимия след транспортното произшествие и отклоняването му от органите на правораздаването, го характеризират като личност със завишена степен на обществена опасност и в частност, че подобно поведение представлява лоша характеристика за дееца. По начало при преценката на данните, характеризиращи личността на дееца, съдът може да се ползва от всички събрани по делото доказателствени източници, стига те еднозначно да позволяват да се даде оценка как се изявява деецът в морален, социален, житейски и др.план. При това индикациите за това какво представлява като личност и какви морални и духовни ценности изповядва, не могат да се извеждат единствено на базата на недобросъвестното му процесуално поведение, пък било то и изразяващо се в укриване, тъй като както бе отбелязано по-горе, решението за подобно поведение представлява позиция на защита, която не би могла да доведе до по-тежкото му третиране в сравнение с дееца, който е имал изрядно процесуално поведение. Неоснователно се претендира, че здравословното състояние на подсъдимия не е следвало да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, а напротив- тъй като то е последица от преживяно преди години транспортно произшествие, деецът е следва до бъде по-внимателен при управление на превозното средство. Необходимо е да се отбележи, че подобна трактовка не държи сметка за установеното по делото, че подсъдимият е бил правоспособен водач, че заболяването му е с прогресиращ характер и че липсват обективни данни, от които еднозначно да се заключи какво е било здравословното му състояние към инкриминираната дата - 04.01.2015г. и дали е ограничавало и/или затруднявало възможностите му за управление на МПС. На последно място, явната несправедливост на наказанието се обосновава с доводи за настъпилите тежки последици - за частните обвинители, както и за лицата, пътували в автомобила на подсъдимия и претърпели несъставомерни телесни увреждания. За касационната инстанция няма никакво съмнение, че транспортното произшествие е с изключително тежки последици, като частният обвинител З. не само е претърпял лично физическо страдание, но и непоносима психическа и душевна травма в резултат на смъртта на съпругата и дъщеря си. Последиците обаче са отчетени от законодателя при определяне на престъплението, за което е признат за виновен и осъден подсъдимия и е недопустимо да бъдат съобразявани и втори път - вече на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства предвид разпоредбата на чл. 56 от НК. Като такива, в конкретния случай, не могат да се отчитат и по-леките увреждания на пътуващите в автомобила на подсъдимия лица, тъй като не са предмет на обвинение, нито пък описани сред признатите по реда на гл.27 от НПК факти от подсъдимия. В крайна сметка, изводът на съда за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства е верен, а наложеното наказание лишаване от свобода и кумулативното наказание „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 5 /пет/ години не се явяват несъответни на обществената опасност на извършеното и тази на подс. Й., поради което искането на частните обвинители за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд за корекция както на правилното приложение на правото, така и за по-суровото санкциониране на подсъдимия, не следва да се уважава. Тъй като подсъдимият Е. Й. не владее български език, на основание чл. 395а във връзка с чл. 55, ал. 3 от НПК, настоящото решение следва да бъде преведено на турски език от назначения по делото преводач, след което да се предостави на подсъдимия, като разноските за превода/устен - в съдебно заседание и писмен - на съдебното решение/ останат за сметка на ВКС. Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177/ 25.07.2017г., постановено по внохд № 232/2017г. от Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Да се предостави на подсъдимия Е. Й. писмен превод на решението на турски език, който да се извърши от назначения по делото преводач, като разноските за превода следва да се поемат от бюджета на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: