1 6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60353 гр. София, 08.10.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 194 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Хюлия Ю. Т., действаща чрез нейната майка и законен представител М. М. В., срещу решение № 100256 от 21. 10. 2020 г. по в. т. д. № 167/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 39 от 14. 04. 2020 г. по т. д. № 33/2019 г. на Ловешки окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от касационната жалбоподателка срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие настъпило на 30. 07. 2018 г. ПТП за разликата над 12 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. като частичен от пълния размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва от 3. 03. 2019 г. Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като въззивният съд не отчел травмите на пострадалата, последиците от тях, остатъчните белези, обстоятелството, че пострадалата е била едва на шест години към момента на злополуката, конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към датата на увреждането, както и съдебната практика по сходни случаи. В касационната жалба се поддържа, че събраните по делото доказателства /съдебномедицинска експертиза и свидетелски показания/ са останали недооценени. Касационната жалбоподателка счита, че изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване в размер на 25 % е неправилен. Сочи, че ЗДвП предвижда засилена защита по отношение на определена категория пешеходци, в която попада и пострадалото малолетно дете. Излага доводи, че по делото не е установена при условията на пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между пресичането на детето, без по отношение на него да бъде осъществяван родителски надзор към този момент, и настъпването на произшествието. Моли решението на въззивния съд в обжалваната част да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, като сочи като значими за изхода на спора следните правни въпроси: „1. Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички онези негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието „неимуществени вреди“?; 3. При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?; 4. Може ли изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да почива на предположения или следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат?; 5. За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?; 6. При отчитане на съпричиняването от страна на пострадалия, длъжен ли е съдът да намали обезщетението, дължимо за компенсиране на причинените морални вреди, респективно длъжен ли е да намали това обезщетение в същия обем, с който приема съпричиняване, като в разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е казано, че съдът „може“ да намали обезщетението, а не е въведено задължително намаляване?“ Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. Позовава се на произнасяне на въззивния съд по втория въпрос в противоречие със задължителните указания в ППВС № 4/23. 12. 1968 г., както и с практиката, обективирана в решение № 749 от 5. 12. 2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. По трети въпрос сочи противоречие с решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т. о.; по четвърти и пети въпрос – противоречие със задължителните указания по т. 7 на ППВС № 17/18.11.1963 г., както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 154 от 31. 10. 2011 г. по т. д. № 977/2010 г., II т. о., решение № 151 от 12. 11. 2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., II т. о., решение № 99 от 8. 10. 2013 г. по т. д. № 44/2012 г., II т. о., решение № 171 от 10. 10. 2013 г. по т. д. № 629/2012 г., II т. о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о., решение № 169 от 2. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/2013 г., ІІ т. о. и решение № 27 от 15. 04. 2015 г. по т. д. № 457/2014 г., ІІ т. о. и по шести въпрос – противоречие с решение № 511 от 3. 11. 2008 г. по н. д. № 510/2008 г. на ВКС, I н. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че шестият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 16 000 лв., като е съобразил вида на получените от ищцата телесни увреждания – травматично счупване на лява лъчева кост на типично място без данни за разместване на костите с последваща гипсова имобилизация за 25 дни и затруднение в движението на лявата ръка за около 25 дни и травматично счупване на тялото на шести гръден прешлен без данни за засягане на нерви, довело до затруднение в движението на снагата за около 2-3 месеца, проведеното консервативно лечение с болкоуспокояващи средства, експертното мнение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза за възстановяването на пострадалата и липсата на трайни последици от получените травми. Споделил е изводите на първоинстанционния съд за основателност на направеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и за намаляване на определеното обезщетение с 1 / 4, като е отчел приноса на пострадалата-малолетно дете за настъпване на вредоносния резултат с оглед поведението й – пресичане на пътното платно в населено място /площад, уширение на пътната мрежа, до който се достига от три улици и който не представлява пешеходна зона/, както и неосъществяването на надзор по отношение на пострадалата от страна на родителите й. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите по т. 3 – т. 6 от изложението, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента. По тези въпроси е формирана практика, намерила израз в ППВС № 17/1963 г., цитираните от жалбоподателя решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и в служебно известните на настоящия състав решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др. В нея се приема, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. При извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. В случая въззивният съд се е произнесъл по релевираното от страна на ответника-застраховател възражение за съпричиняване, като е извършил преценка на ангажираните в производството доказателства/ писмени доказателства, включително влязла в сила присъда, свидетелски показания и заключение на автотехническа експертиза/, въз основа на които е приел за доказано, че поведението на пострадалата – шестгодишно дете и неосъщественият по отношение на нея родителски надзор са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Определил е степента на съпричиняване след изследване механизма на ПТП и поведението на участниците в произшествието и при отчитане на неосигурения надзор по отношение на пострадалата от родителите й. Доводите на касационната жалбоподателка за необоснованост на изводите на съда поради липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалото дете и липсата на родителски надзор и настъпването на увреждането представляват оплаквания за неправилност на решението, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК. По тези съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите по т. 3 – т. 6 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Що се отнася до въведеното с изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, то същото не е аргументирано и не следва въобще да се обсъжда. Формулираните от касационната жалбоподателка въпроси по т. 1 и т. 2 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване могат да бъдат обобщени като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил изхода на спора, поради което е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и в посочените от касационната жалбоподателка решения на ВКС. Касационната жалбоподателка е освободена от заплащането на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100256 от 21. 10. 2020 г. по в. т. д. № 167/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 39 от 14. 04. 2020 г. по т. д. № 33/2019 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Хюлия Ю. Т., действаща чрез нейната майка и законен представител М. М. В., срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие настъпило на 30. 07. 2018 г. ПТП за разликата над 12 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. като частичен от пълния размер от 70 000 лв. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.