Р Е Ш Е Н И Е №291 гр. София, 19 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Даниела Атанасова при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 899/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано пред ВКС по касационен протест на зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Пловдив и по касационна жалба и допълнение към нея, подадена от гражданския ищец, чрез процесуалния представител на гр. ищец - адвокат П. К. от ПАК гр.Пловдив срещу въззивна присъда от 21.02.2012 год. по внохд № 879/11 год. на Пловдивския окръжен съд, с която е отменена изцяло присъда №204 /15.04.2011 год. по нохд № 8576/2010 год. на Пловдивския районен съд, като вместо това е постановено: Подсъдимият Е. Г. И. е признат за невиновен, че на неустановена дата в края на м.юли 2010 год. в гр.Пловдив противозаконно е присвоил чужди движими вещи - пари на стойност 17 240 лева, собственост на „АБ 2005" ЕОод, гр.Пловдив, които владеел и пазил, като стойността на присвоените вещи е в големи размери и е оправдан по обвинението по чл.206, ал.З вр. с ал. 1 от НК, а предявеният граждански иск от„АБ 2005" ЕООД, гр.Пловдив с управител А. И. Б. против подсъдимия Е. Г. И. за имуществени вреди в размер на 17 240 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, е отхвърлен като неоснователен. В рамките на протеста се твърди, че въззивният съд неправилно е оправдал подсъдимия. Допуснато е нарушение на материалния закон за което се твърди, че е резултат от неправилната оценка на доказателствата. . Искането е за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане, съгласно чл.354, ал.3,т.3 НПК.Доводите изцяло са насочени към несъгласие с оценката на доказателствените източници . В жалбата на гражданския ищец срещу гражданско-отхвърлителната част на присъдата се изтъкват следните основания и доводи към тях : съществени процесуални нарушения, изразени в неправилна оценка на доказателствата - игнорирано е заключението на автотехническата експертиза, надценено е заключението на допълнителната съдебно- счетоводна експертиза; нарушение на материалния закон –неправилно е приета липсата на правно основание по чл.45 ЗЗД ; несправедлив процес спрямо правата и интересите на гр.ищец А. Б. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ прокурорът от ВКП поддържа протеста. Вътрешното убеждение на окръжния съд по фактите, предмет на доказване, не е основано на обективно пълно и всестранно изследване на доказателствата. Не са приобщени показанията на свид. Г.. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглреждане. Гражданският ищец „АБ 2005” - ЕООД с управител А. Б., редовно призован, не изпраща представител. Подсъдимият Е. И., редовно призован не се явява. Защитникът на подсъдимия адвокат Т. оспорва основателността на протеста и жалбата на гр.ищец и моли да се остави в сила присъдата на ПОС. Според защитата, подсъдимият е установил нарушения при отчитането на дейността на фирмата на свид.Б., поради което показанията на свидетелите, заинтересовани от дейността на фирмата на гр.ищец, основателно не са кредитирани от състава на ПОС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪДЕБЕН АКТ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Протестът е неоснователен. Жалбата на гражданския ищец е неоснователна. Доводите в протеста за допуснато нарушение на материалния закон с постановяването на оправдателна присъда за престъплението по чл. 206 от НК са неоснователни. Въпреки наведеното касационно основание – нарушение на закона, в протеста се развиват оплаквания, подкрепени с доводи за неправилна оценка на доказателствата и за необоснованост. Необосноваността не е касационно основание от посочените в закона, доколкото не се дължи на нарушаване правилата по НПК за проверка и оценка на доказателствената съвкупност. ВКС споделя констатациите на въззивната инстанция, направени въз основа на правилен, според правилата на чл.107, вр. с чл.13 и чл.14 НПК анализ на доказателствените източници, относно липсата на инкриминираното деяние по чл.206 НК. Липсват обективните и субективни признаци на престъплението обсебване. Доводите в протеста за неправилна оценка на доказателствата изразяват по същество несъгласие с приетите от въззивната инстанция фактически констатации относно очертаните от предмета на доказване фактически данни, а не неправилна интерпретация на данните, съдържащи се в доказателствените източници. ВКС се солидаризира с извода на ПОС, че липсват убедителни доказателства за изплащане на процесната сума по търговската сделка, която подсъдимият да е следвало да отчете в качеството му на приемател на сумата. Твърденията в тази насока на свидетелите Б., Т. и З. за непредаване от страна на подсъдимия на инкриминираните парични средства, според които свидетели тези средства са предадени на ръка на подсъдимия и представляват заплатена цена на доставена стока - авточасти, не се потвърждават от останалите доказателствени средства. По делото са установени единствено осчетоводените от първичните и вторични счетоводни документи парични средства, които са предадени от подсъдимия в счетоводството на процесната фирма със собственик и управител свид.Б. При собствената проверка и анализ на доказателствените източници въззивната инстанция се е мотивирала по реда на чл.339, ал.3,вр. с чл.305, ал.3 НПК, защо не кредитира показанията на тези трима свидетели. Съдът е кредитирал изцяло като достоверно, компетентно и убедително заключението на назначената в хода на съдебното следствие пред предходната инстанция допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Б., в което е изведено, че от фирмата на свидетеля Б. „АБ 2005" ЕООД гр.Пловдив са извършени доставки на авточасти на купувача ЕТ" А. Т.- Релакс" гр.Хасково, за които са издадени документи през м.август 2010г. за продажбата на авточасти . Анализирани са издадените фактури № 7 и № 8 от 10.08.2010 г. с получател ЕТ „А. Т.-Релакс" за 3 385,20 лева и за 891,77 лева, или общо за сумата от 4 276, 97 лева, към които са приложени касови бонове от 11.08.2010 г., неосчетоводени като приход на каса. Тези писмени доказателства са подложени на оценка наред с изводите от заключението на ССЕ и с обясненията на подсъдимия. Кореспондирането им по хронология на настъпването на фактите и по тяхното съдържание несъмнено е способствало за извода на съда, че подсъдимият е получил на ръка и е отчел предадените му от купувача суми, представляващи цена на доставена стока от фирмата на свид.Б. Последващите фактически данни, установени по делото, че във връзка с издаването на кредитни известия № 9 и №10 е издадена и фискална касова бележка № 01 от 16.08.2010г. за сторнирането (заличаването ) на сумата от 4 276, 97 лева не отменят правилността на изводите, че владяните парични средства от подсъдимия са били отчетени от него в счетоводството на фирмата на доставчика на авточастите. Но по-голяма сума от тази не е била осчетоводявана , нито е установено имало ли е доставка на различна от осчетоводената стойност. Изводът на въззивната инстанция, че суми над този размер, които да са владяни от подсъдимия със задължение да бъдат върнати на собственика, не са били осчетоводявани, се основава на цялостния анализ на доказателствените източници, при който съдът се е мотивирал защо не е дал вяра на твърденията на свидетелите за даване на суми по-големи от отчетените в счетоводствата на фирмите на продавача и купувача. Неоснователно се претендира в протеста и в жалбата на гр.ищец, че след като процесната фактура № 1000000001/ 17.08.2010 г. е била осчетоводена от „АБ 2005" ЕООД по дебитна сметка 411 “Клиенти” – за 22 240 лева, с контрагент ЕТ „А. Т. -Релакс", а по Кредитна сметка” 702 – “Приход от продажба на стоки е осчетоводена сумата 18 533,33 лв. и сумата 4 532 лв. , с начислен ДДС за продажби в размер на 3 706,67 лева, е следвало да се приеме по косвен път от ПОС, че тази сума действително е била предадена на подсъдимия на ръка. Въззивната инстанция е отговорила на този довод в мотивите на присъдата си, като е основала аргументите си на заключението на ССЕ, от което е видно, че счетоводно е отразено издаването от фирмата „Агро Билд" ООД на приходен касов ордер № 289/13.08.2010г. за внесената от подс. Е. И. сума от 6 800 лева за авточасти по процесния договор, но не и на друга сума. Този ордер не е осчетоводен като приход в сметка “Каса” в нито едно от двете дружества. Сумата не е отчетена и като изплатена от страна на фирмата - ЕТ „А. Т.- Релакс", а за кредитните известия №9 и №10 и за фактура № 1000000001 / 17.08.2010г. е установено, че не са осчетоводени от едноличния търговец- купувач по сделката с авточасти. Правилно, в тази връзка съдът в атакуваната присъда е извел , че обективно липсват данни за извършено плащане на суми над отчетените от подсъдимия във фирмата на Б.. По отношение начина на предаване на сумите и на техния размер има твърдения в показанията на свидетелите - страни по договора на доставка, които доказателствени източници са не са кредитирани за достоверни при липсата на каквито и да било документи за плащане на предмета на доставката. Няма данни нито за количество на доставени авточасти, нито за цената на доставката съобразно с доставено количество авточасти, няма достоверни доказателствени източници и за плащане, поради липса на осчетоводяване на плащането както във фирмата доставчик, така и във фирмата – купувач. Липсват по делото доказателствени източници за каквото и да било документирано плащане и неговия размер. Предметът на деянието обсебване, съгласно обвинението, е парична сума от 22 240 лева, дължима между търговци с правно основание – договор за доставка на авточасти. За установяването на тези отношения липсват няма писмени доказателства. При тези доказателствени източници правилно е изведено, че след издаването на фактури № 7 и №8 и плащането по тях, предприетите счетоводно - документални действия от страна на „АБ 2005 "ЕООД не потвърждават издаване на фактура на стойност 22 240 лева, по която да е доставена стока и да е платена реално цена в този размер. Следователно, липсват по делото данни за действително , реално предоставяне на движими вещи на подсъдимия, които той да не е отчел и да се е разпоредил с тях като със свои. ВКС подкрепя извода на ПОС , който почива на аргументирана и цялостна оценка на данните по делото, че от обективна страна не е установено предаването на подс.И. на инкриминираната сума на основание сключен договор за доставка на авточасти-втора употреба между „АБ 2005"ЕООД и ЕТ „А. Т. Релакс". При тези данни поведението му не може да се свърже с противоправно своене на чужди движими вещи, тъй като е установено, че такава сума не е осчетоводена нито във фирмата купувач, нито във фирмата- доставчик на процесните авточасти. Въззивната инстанция е изпълнила задължението си по чл.107, ал.5 НПК като е подложила на цялостна проверка показанията свидетелите З., Т. и Б. Утвърдената практика между двамата търговци да си предават суми на ръка за осъществени доставки, за което да е посредничил подс.Е. И., може да е повод за изграждане на предположение за начина на плащане, но не е убедително доказателство за получена и неотчетена от владеещият я чужда сума пари, както твърди обвинението.Вън от тези изводи, за да има обсебване трябва да се установи по несъмнен начин че повереното чуждо имущество е своено от дееца като собствено. Такива данни по делото няма. В тази насока показанията на свид.Н. З., че е дал на подс.Е. И. сумата от 10 000 лева като „капаро" за стока , пристигнала след около месец и показанията на свидетеля Т., който твърди, че той е предал на И. още 12 000 лева, а остатъка от 2 400 лева “е даден” седмица след пристигането на стоката, са противоречиви с данните от заключението на ССЕ и съдът аргументирано не ги е кредитирал. Неоснователно е оплакването в протеста за игнориране на показанията на свидетелите Н. И. и А. Б., Те са кредитирани само в частта относно документираните от писмените доказателства средства, които са отчетени от подсъдимия в касата на „АБ 2005" ЕООД . Материалният закон е приложен правилно. Не са налице признаците на престъплението обсебване и правилно подсъдимият е оправдан по това обвинение. Основателността на гражданският иск в наказателния процес следва изводите за деянието, дееца и вината. Липсата на съставомерно деяние води до липса и на правно основание за обезвреда от непозволено увреждане . Правилно претенцията по гражданския иск е отхвърлена като лишена от правно основание в целия й предявен размер. При тези данни, не са допуснати посочените в протеста и в жалбата на гражданския ищец касационни основания и въззивната присъда следва да се остави в сила. На основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВКС, трето наказателно отделение в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА №20, постановена на 21.02.2012 год. по внохд № 879/11 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: