О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 552 София, 12.08.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч. т. дело № 4109/2013 г. Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. Н. срещу определение № 741 от 30.08.2013 г. по в. ч. гр. д. № 916/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 15.07.2013 г. по гр. д. № 3071/2013 г. на Русенски районен съд, с което е прекратено производството и на основание чл. 118 ГПК делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1,т.1 - т.3 ГПК по въпроса за правото му като страна по сключен с ответната банка договор за кредит, обезпечен с ипотека, представляващ финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 З., да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество че определението е правилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Производството по гр. дело № 3071/2013 г. на Русенски районен съд е образувано по предявени от Д. Н. Н. против [фирма] [населено място] обективно съединени искове: 1. да бъде установено по отношение на ответника, че клауза от договор за кредит № И – 1557/25.06.2004 г. е неравноправна на основание чл. 143 т. 10, 12 и 13 ЗЗД, поради което на основание чл. 146 ЗПП е и нищожна и 2. да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 4700 лв., представляваща недължимо получена от него сума по същия договор за кредит за периода от 01.01.2009 г. до датата на завеждане на делото, с която сума същият се е обогатил без основание, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до пълното й изплащане. В исковата си молба ищецът е посочил, че предявява исковете си в качеството на потребител на финансови услуги, съгласно § 13 т. 12 З., поради което исковете са предявени на основание чл. 113 ГПК в Районен съд [населено място]. В срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба, ответното дружество – [фирма] е направило възражение за местна неподсъдност на предявените искове на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 105 ГПК. Първоинстанционният съд счел, че ищецът не е представил доказателства за постоянен или настоящ адрес в [населено място], прекратил е производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд, в чийто район е седалището на ответника. Постановеното от Русенски районен съд определение е потвърдено от Русенски окръжен съд, макар и с различни от първоинстанционния съд мотиви. Съставът на въззивната инстанция е приел, че в конкретния случай ищецът няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 Закон за защита на потребителите и не може да се ползва от предвидената изборна местна подсъдност по ГПК, тъй като разпоредбите на действащият към момента на сключване на договора за кредит - чл. 3, ал. 5, т. 1 З. /отм./ не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека и поради липса на изрично препращане към З., предявените от ищеца искове нямат характера на потребителски искове по смисъла на чл. 113 ГПК. Частната касационна жалба е основателна. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обвързано от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. С оглед решаващия извод на въззивния съд поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за правото на жалбоподателя да се ползва от уредената в чл.113 ГПК специална местна подсъдност за искове на потребител отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Доказано е и твърдението на жалбоподателя, че поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 113 ГПК, обективирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 175 от 07.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 918/2010 г., ТК, II т. о. В определението е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З. и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието „потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. С разпоредбата на § 13, т. 12, б. "б" от ДР на З. дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана изрично като „финансова услуга", което означава, че ползващите такава услуга физически лица имат качеството „потребител" по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 З. и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата. Въззивният съд, като е отрекъл правото на ищеца и да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, въпреки твърденията в исковата молба, че исковете се предявяват за защита на права, произтичащи от ползвана финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на З., се е отклонил от цитираната задължителна практика на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се обсъждат доводите в изложението, относими към основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По основателността на частната касационна жалба: В исковата молба частният жалбоподател се е позовал изрично на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК като е посочил, че предявява исковете си пред Русенски районен съд, в чийто район се намира настоящият му адрес, видно от представеното пред въззивния съд удостоверение за адресна регистрация – л. 5, издадено от [община]. Възможността да се ползва от нормата на чл. 113 ГПК ищецът е обосновал с качеството си на потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на З. и с целта на предявяване на исковете - защита на права, накърнени от неравноправна и нищожна по силата на чл. 146 З. клауза в договор за кредит, обезпечен с ипотека. Като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит, ищецът несъмнено има качеството „потребител на финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на З.. Исковете са основани на твърдения за наличие на неравноправна клауза в договора за кредит, засягаща правата на ищеца като потребител на финансовата услуга, от което следва, че същите носят белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Правото му на избор е упражнено с предявяването на исковете пред Русенски районен съд, в чийто район се намира настоящият адрес на ищеца, и в резултат на направения избор е дерогирана общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски районен съд като съд по седалище на ответника. Постановеното в обратния смисъл определение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което делото да се върне на Русенския районен съд като местно компетентен да се произнесе по спора, с който е сезиран. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 741 от 30.08.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 916/2013 г. на Русенски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 741 от 30.08.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 916/2013 г. на Русенски окръжен съд и потвърденото с него определение от 15.07.2013 г. по гр. дело № 3071/2013г. на Русенски районен съд. ВРЪЩА делото на Районен съд Русе като местно компетентен съд да се произнесе по предявените от Д. Н. Н. искове срещу ответника [фирма], [населено място]. Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: