Р Е Ш Е Н И Е N 138 С., 16.06.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети май……………................. две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:ТАНЯ МИТОВА Членове: Е. ТОМОВ Д. ДРАГНЕВ секретаря.............Р. И...........…………................................................ .в присъствието на прокурора ........................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………... гр.дело N 391/2014 година. Производството е по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от И. Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Л. П. от АК-Р., срещу влязлото в сила решение № 37 от 15.02.2012 година по гр.д. № 630/2011 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 113 от 10.11.2011 г. по гр.д. № 183/2011 г. на районен съд – Б.. С него е отхвърлен иск на молителя срещу А. Б. С. от [населено място], област В., с правно основание чл.93, ал.3, изр.2 ЗЗД за сумата 6000 лева, съставляваща двоен размер на платен задатък по предварителен договор между страните, сключен на 15.11. 2010 г., за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област Р.. Молителят поддържа, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д № 426/2013 г. на Русенския окръжен съд ответникът А. Б. С. е признат за виновен за това, че през периода 15.11.2010 г. – 23.11.2010 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у И. Н. Н. от [населено място] /молителят/, че ще му продаде недвижим имот негова собственост – урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв.м., представляващ УПИ VІІ-188 в кв.26 по регулационния план на [населено място], общ. И., област Р., заедно с построената в това място жилищна сграда /къща/, състояща се от четири стаи в етажа и дюкянско помещение в партерния етаж с разгърната застроена площ от 60 кв.м., и мазе с площ от 60 кв.м., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3 000 лева, поради което и на основание чл.209, ал.1 и чл.54, ал.1 НК го е осъдил на наказание три години лишаване от свобода, като е намалил това наказание с 1/3. Съдът е признал А. Б. С. за виновен и в това, че на 15.05.2010 г. в [населено място] е придобил имущество - урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв.м., представляващ УПИ VІІ-188 в кв.26 по регулационния план на [населено място], общ. И., област Р., заедно с построената в това място жилищна сграда /къща/, състояща се от четири стаи в етажа и дюкянско помещение в партерния етаж с разгърната застроена площ от 60 кв.м., и мазе с площ от 60 кв.м., за което знаел, че към момента на получаването му е придобито с престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 НК, поради което на основание чл.253, ал.2, вр. с ал.1 и чл.54, ал.1 НК го е осъдил на наказание три години лишаване от свобода, като е намалил това наказание с 1/3. Групирал е наказанията на две години лишаване от свобода и е отложил изтърпяването им за изпитателен срок от четири години. Наложил е глоба на подсъдия в полза на държавата от 3 000 лева. От мотивите на присъдата е видно, че ответникът е използвал неистински документ – препис извлечение от акт за смърт на П. Д. Я. от 12.11.2009 г., в който е поправена датата на смъртта на посоченото лице. Този документ е използван при съставянето на нот. акт № 59 за покупко-продажба на цитирания по-горе имот на 15.05.2010 г. на нотариус с район на действие [населено място], както и при изготвянето на процесния предварителен договор между страните. Моли за отмяна на решенията и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира разноски. Ответникът А. Б. С. от [населено място], област В., не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима и трябва да се разгледа по същество, тъй като е постъпила в срока по чл.305, ал.1, т.2 ГПК. За да се произнесе по основателността й взе предвид следното: Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. От приложения заверен препис от присъда и мотиви по н.о.х.д № 426/2013 г. на Русенския окръжен съд се установяват изцяло твърденията на молителя, че ответникът А. Б. С. е въвел и поддържал заблуждение у него за това, че е действителен и единствен собственик на имота и по този начин го е мотивирал да извърши имуществено разпореждане със сумата 3 000 лева, явяваща се платено капаро по процесния предварителен договор за покупко-продажба на имота. Измамливите действия на ответника са достатъчни, за да препятстват сключването на окончателния договор и да породят правото на ищеца, сега молител, да предяви иска по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД. Те са установени по предвидения в чл.303, ал.1, т.2 ГПК наказателен ред. Разноските ще се присъдят с оглед изхода на делото при постановяване на крайното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК влязлото в сила решение № 37 от 15.02.2012 година по гр.д. № 630/2011 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 113 от 10.11.2011 г. по гр.д. № 183/2011 г. на районен съд – Б.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в [населено място], който да започне новото разглеждане на делото от фаза доклад по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.