Р Е Ш Е Н И Е № 14 С о ф и я , 14 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 ф е в р у а р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 44/2017 година. Подадени са касационни жалби от защитниците на подсъдимите Е. Х. Г. от В. адв.Ст.С. от АК-В. и Н. Н. С. от В. адв.В.Т. от АК-В. против присъда № 96 от 03.11.2016 г., постановена по ВНОХД № 920/2016 г. от Варненския окръжен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната й и оневиняването им от касационната инстанция, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд или за изменянето на размера на наложените им наказания до справедлив такъв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Подсъдимият Николай С., редовно уведомен, не взема участие в касационното производство и не се представлява от защитник. Подсъдимият Е. Г., лично и чрез защитника си адв.С. моли жалбата им да бъде уважена по изложените в същата съображения. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 347 от 01.10.2015 г. по НОХД № 6188/2013 г. Варненският районен съд е признал подсъдимите Е. Х. Г. и Н. Н. С., двамата от В., за невинни в това, че на 23.05.2012 г. във В. - подс.Г. : при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за подс.С. имотна облага, в качеството на извършител и помагач, възбудил у Ж. Х. и подпомогнал подс.С. да възбуди у Д. Н. Д. заблуждение, с което причинил имотна вреда на Л. Ф. в размер на 15 668 лева и 2 000 лева на Д. Н. Д. и го оправдал по предявеното му обвинение по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 и 4 вр.чл.26, ал.1 от НК; - подс.С. : с цел да набави за двамата с подс.Г. като негов помагач имотна облага, а той като извършител, възбудил у Д. Н. Д. заблуждение и му причинил имотна вреда в размер на 2 000 лева и го оправдал по предявеното му обвинение по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. Разпоредил се е с веществените доказателства по делото : автоключ, регистрационен талон за МПС, талон за ЗЗ”ГО” и талон за ГТП на МПС, като е постановено да се върнат на собственика на МПС Л. Ф.. По протест на Районна прокуратура-Варна въззивният Окръжен съд-Варна с присъда № 119 от 17.12.2015 г. по ВНОХД № 1582/2015 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и като е признал подсъдимите за виновни за извършени от тях престъпления съответно подс.Г. по чл.206, ал.1 от НК и по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК и подс.С. за престъпление по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК ги осъдил на по 2 години лишаване от свобода, при подс.Г. формирано на основание чл.23, ал.1 от НК като общо наказание за съвкупността от престъпления, което същият да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а наказанието на подс.С. на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Новата въззивна присъда е била проверена по касационна жалба от защитника на подс.Г. адв.С. от ВКС – ІІІ н.о. по н.д. № 280/2016 г. и с решение № 90 от 11.07.2016 г. същата е била отменена изцяло и делото е върнато за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание с указания по правилното приложение на закона при констатации за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Новото разглеждане се е провело по ВНОХД № 920/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна и с присъда № 96 от 03.11.2016 г. първоинстанционната присъда е наново отменена в оправдавателната й част, като подс.Е. Х. Г. е признат за виновен в осъществяване в съучастие веднъж като извършител с подс.С. и веднъж като негов помагач, при условията на продължавано престъпление, с причиняване на имотна вреда на Ж. Х. в размер на 15 688 лева и на Д. Н. Д. в размер на 2 000 лева и на основание чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 и 4 вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С присъдата подс.Н. С. също е признат за виновен в осъществяване в съучастие като извършител с подс.Г. като негов помагач, на измама с причиняване на имотна вреда на Д. Н. Д. в размер на 2 000 лева - престъпление по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. В останалата част (досежно разпореждането с ВД) обжалваната присъда е потвърдена. В тежест на подсъдимите са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на по 31,50 лева за всеки един от тях. Новата въззивна присъда е обжалвана с касационни жалби и допълнения към тях от защитниците на двамата подсъдими адв.С. и адв.Т. с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ и по приложението на правото, както и относно явната несправедливост на наложеното на подс.Г. наказание с искания за отмяната й и оневиняването им по предявените обвинения от касационната инстанция или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а от защитника на подс.Г. алтернативно и за намаляване на размера на наказанието му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законовия срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Правейки собствен разбор на събраните по делото доказателства, адв.С. оспорва съставомерността на деянията на подс.Г. като наказателноправна измама, считайки възникналите между него и св.Х. правоотношения за гражданскоправни и без да има каквото и да е отношение към деятелността на подс.С., комуто предоставил автомобила за ползване „по предназначение”. Упреква съда за предоверяването му на показанията на св.Д.Д., който бил заинтересован да представи друга картина на отношенията му с подс.С. и да прикрие лихварската си дейност, от която последният и друг път се бил възползвал. Без да съпостави неговите показания на тези на „трети незаинтересовани лица” (без персонализация), неправилно въззивният съд приел общност на умисъла на двамата подсъдими за задружно осъществяване на конкретното престъпление, поради което се претендира оневиняване на подс.Г., алтернативно за намаляване на размера на наказанието му. Защитникът адв.Т. се фокусира върху необсъдените, според него, от съда противоречия между показанията на свидетелите А., Я., Д., Й., Р. и Г., оспорва кредитирането на показанията на св.Д. и игнорирането на обясненията на двамата подсъдими, изолирано от „целия доказателствен материал” и в разрез с принципните разпоредби на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК, заради което се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. За разлика от предишния въззивен съдебен акт, страдащ от съществени пороци поради липсата на дължимия се анализ по извеждане на фактическите обстоятелства от предмета на доказване и съображения по приложимото право, поставеният на настоящата касационна проверка отговаря на всички изисквания на процесуалния закон. По всяко от приетите за установени правно значими факти съдът е посочил относимите доказателства и доказателствени средства, чрез които ги е проверил за достоверност. Анализът му е прецизен, всеобхватен, с ясно и убедително изложение относно пътя на формиране на вътрешното му убеждение. Аргументирано съдът е отказал да се довери на обясненията на двамата подсъдими, изяснил е вътрешните и помежду им противоречия, както и с кредитираните от него показания на свидетелите Х., Ф., Г., Д., П., Р., Й., Г., събраните по делото писмени доказателства. Изяснено е поведението на подс.Г. при наемането на автомобила, краткотрайното му ползване и последващото му предоставяне на подс.С., но не за ползването му „по предназначение”, с което е установена изначалната им цел да получат фактическата власт върху наетия автомобил и се разпоредят противозаконно с него за постигане на финансова изгода за двамата, причинявайки чрез въвеждане в заблуждение на св.Х. имотна вреда на майка му св.Ф. и на св.Д. в размера на полученото чрез измамата капаро за предложения му за продажба нает автомобил. Това е позволило на съда да отхвърли дадените от подсъдимите обяснения като тяхна защитна позиция, оборена от доказателствената съвкупност, на която се е позовал. Затова голословни и твърде общи са възраженията и на двамата защитници за превратност в оценката на съда, за игнориране на „оправдателните” доказателства, за липса на измамливи действия у подзащитните им. Обратно, именно поради бързите и адекватни действия на св.Х. и на св.Д. вредите от действията на подсъдимите за св.Ф. и за последния са били изцяло или частично възстановени. С никакви доказателства не са подкрепени твърденията на касаторите, че действията им са били насочени само за получаване на заемни средства от „лихваря” Д., а след възстановяването им да върнат и обезщетят св.Х. за ползването на наетия автомобил и извън договорения срок, но като пренебрегват последователния им анализ от съда и житейската му логичност. ВКС намира, че изложените от съда съображения по извеждане на фактическите обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК съответстват на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК, в пълнота са изпълнени задълженията му по чл.339, ал.2 и 3 от НПК, като е даден отговор на всички наведени му от жалбоподателите възражения, поради което не е налично основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваната въззивна присъда, още по-малко при установените по делото факти двамата подсъдими да бъдат оневинени по предявеното им обвинение. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Като е изяснил природата на наказателноправната измама, съдът законосъобразно е отрекъл правните изводи на първостепенния съд за наличие и при двете деяния на подсъдимите Г. и С. само за неизпълнение на задълженията им по гражданскоправни отношения с управляваното от св.Х. търговско дружество и със св.Д.. Правно защитен е изводът му, че подс.Г., ползвайки услугите на св.Г. и манифестирайки се пред св.Х. като фактическия наемател на автомобила, изначално не е имал намерението да спазва сключения наемен договор, чрез който обаче е получил фактическата власт върху него. Времево проследени, последващите му действия потвърждават връзката му с подс.С. и общия им умисъл за осъществяване на измамливите му действия спрямо св.Д. за получаване на целената от тях облага, съответно реално причинената му имотна вреда. Житейски нелогична е тезата им да е имало и предишни случаи на „залагане” от подс.С. на чужди МПС при него за получаване на заемни парични средства и при неизпълнение на задължението за връщането им те да са били продавани от него след „убеждаване” на действителните им собственици да се съгласят с продажбата. Това пък противоречи на твърдението за изградено у Д. доверие в добросъвестността на С. като бизнесмен. Още повече, че за такива залози нито има документална следа, нито в конкретния случай той е получил разписка за предоставената на последния сума, която последният разделил с подс.Г.. ВКС намира, че законосъобразно от действията на двамата подсъдими са изведени всички елементи от обективната и субективната страна на престъплението по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 и 4 от НК и като е отменил първоинстанционната присъда, ги е признал за виновни и ги е осъдил за това престъпление. В отменителното си решение ВКС – ІІІ н.о. е дал указания и в тази насока и те са спазени. За да бъде едното (първото) деяние на подс.Г. обсебване е необходимо обсебената вещ или частта от нея, която е чужда, да е получена от дееца на годно правно основание, а в случая категорично е установено, че т.н. наемен договор е привидно основание за получаване на владението върху колата, т.е. той е нищожен поради липса на действителна воля за сключването му, за изпълнението му, за ползване на МПС „по предназначение”. Затова и съдебната практика при ползване на договорно основание за получаване чрез измама на имотна облага от дейците изисква стриктно изследване на фактическите им действия за квалифицирането й като наказателноправна, а не като усложнения в развитието на гражданскоправни взаимоотношения на страните по даден договор, довело до вреди за едната. В случая правният анализ на съда с основание го е довел до изводите му за съставомерност на поведението на двамата подсъдими като престъпление по чл.209, ал.1 от НК, поради което е приложен законът, който е следвало да се приложи и не е налице основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция. Поддържа се и алтернативно оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, основно от защитника на подс.Г.. То е неоснователно. Законосъобразно е отказано, поради липса на изискуемите се предпоставки, приложението на чл.55 от НК. Съдът е приел, че наказанията лишаване от свобода следва да се определят на минимума от 1 година, предвиден за престъплението, при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства, основно като е отдал по-голяма тежест на изминалия продължителен период от извършването му, както и заради възстановяването на вредите на пострадалите. Ето защо така определеното им по размер наказание от по 1 година лишаване от свобода не сочи на явно несъответствие с обществената опасност на деянието и личната им такава. Правилно е постановено ефективното изтърпяване на наказанието от подс.Г., а с приложението на чл.66, ал.1 от НК за подс.С. отговорността му е достатъчно смекчена. Няма основание за намаляване на размера на наложените наказания и не е налично и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Касационните жалби, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 96 от 03.11.2016 г., постановена по ВНОХД № 920/2016 г. от Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :