Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 10 април 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 119/2014 година. Касационното производство е образувано по бланкетен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу присъда от 10.10.2013год. по внохд № 2956/2013год. на Софийския градски съд, с която е отменена осъдителната присъда от 12.03.13год. по нохд № 3247/2011год. на Софийски районен съд и подсъдимият В. К. В. е признат за невинен в това, че в периода от 20.03.2006год. до 31.10.2006 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с повече от две отделни деяния, в качеството на длъжностно лице-управител на склад, намиращ се на [улица], № да е присвоил чужди пари-паричната сума в размер на 5089.64лв., собственост на [фирма], с управител Р. Р. К.-М., поверени му да ги пази до отчитането им пред управителя на едноличния търговец, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 201, пр. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В протеста се релевира основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а в допълнението към него/подадено в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК/ се излагат доводи не само по това основание, но и развити такива за невярна интерпретация от съда на доказателствената съвкупност, довело до неправилни изводи за несъставомерността на деянието по чл. 201 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста като счита, че изложените в него доводи са неоснователни, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна, следва да остане в сила. Подсъдимият и защитникът му също изразяват становище за неоснователността на протеста и молят той да бъде оставен без уважение. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира касационния протест за неоснователен. Протестираната присъда е законосъобразна. От фактическа страна СРС е приел за установено следното: На 01.11.2004 г. между подсъдимия В. и свидетелката К.-М., действаща като [фирма], бил сключен трудов договор, с който подсъдимият постъпил на работа при едноличния търговец. В. бил назначен като снабдител и работил в склад на [фирма], който се намирал в [населено място], [улица]. По-късно подсъдимият започнал да работи като управител на склада и притежавал качеството на “длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, ал. 1, б”б” от НК. Предметът на дейност на едноличния търговец бил търговия с хранителни стоки като доставял стока основно на други търговци, стопанисващи магазини и павилиони на територията на „име на пазар" - [населено място]. Съгласно длъжностната характеристика на управител на склад подсъдимият следвало да ръководи, организира и контролира дейността на склада, да оформя документацията по доставката на стоката по павилиони и магазини на територията на „име на пазар", да отчита финансово купувачите на стоката от склада и да отговаря за своевременното им плащане. В. бил запознат с длъжностната си характеристика като в задълженията му се включвало приемане на стоки от доставчици, продажбата на стоките в склада, получаване на сумите от продажбата, съхранението им и отчитането им при търговеца. Съобразно създалата се практика на дружеството в склада подсъдимият приемал стоката от доставчици, получавал за това стокова разписка и други документи - фактури и др. В. представял стоковата разписка на св. Г., която работела при [фирма] като технически секретар и тя въвеждала стоката по разписката като наличност в компютърна програма. След като стоката била продадена на други търговци и при получено плащане за нея, подсъдимият вписвал върху екземпляра от стоковата разписка в горния й десен ъгъл, който оставал за него, че стоката е платена с отбелязване „платено“. Стоковите разписки за доставените на клиенти стоки през деня подсъдимият предавал вечерта на Г. и й отчитал получените пари, а тя ги предавала на св. К.-М.. На стокови разписки подсъдимият отбелязвал бракуваната стока, която св. Г. приспадала от наличността. Имало случаи, при които плащането на стоката от страна на купувача ставало на следващ ден или през следващ месец и тогава, върху стоковата разписка подсъдимият не отбелязвал, че е платено. Свидетелката К.-М. забелязала, че сумите по някои стокови разписки остават продължително време неплатени от клиентите. Подсъдимият й казал, че всеки ден е говорил със съконтрахентите-купувачи, на които била доставена стоката, но те казвали, че нямат пари и не могат да платят. В тази връзка през месец ноември 2006 г. К.-М. и нейният съпруг - св. М., който също се занимавал с дейността на едноличния търговец, извършили няколко ревизии в склада в присъствието на подсъдимия. При извършването й засекли наличността по документи за получени стоки, за извършените продажби, като извършили приспадане на бракуваните стоки, както и на търговските отстъпки, които правели на някои клиенти. Установили липса на стоки на стойност над 5000 лева. По внесен срещу подсъдимия обвинителен акт с отменената първоинстанционна присъда по нохд № 3247/2011год. на Софийския районен съд В. К. В. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 201, ал. 1, пр. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години. При проверката по делото след нов, собствен анализ на доказателствата, Софийският градски съд е достигнал до обратния извод на този, направен от първоинстанционния съд, относно основните въпроси, които съдилищата решават по наказателните дела – има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно и съставлява ли деянието престъпление. В изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК проверяваният съд е изложил в мотивите към новата си присъда съображения, кои доказателства приема за достоверни и кои, и защо отхвърля като недостоверни, която преценка е суверенно право на съда и не подлежи на касационен контрол. По въведеното касационно основание за допуснато съществено процесуално нарушение на съда в оценката му по фактите, настоящият състав провери и дали при формирането на вътрешното убеждение не е допуснато процесуално нарушение свързано с превратно тълкуване на обсъжданите гласни доказателства, дали е подложен на цялостна проверка обжалвания първоинстанционен съдебен акт, както и другата процесуална регламентация на доказателствения процес по НПК. Такова нарушение не се установи. В съответствие с изискванията на процесуалния закон, решението за липсата на извършено от подсъдимия В. деяние -предмет на обвинението е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. ВКС намери, че атакуваната присъда не страда от релевираните пороци. Въззивният съд е анализирал доказателствените източници при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Доводът в протеста, че съдът не е отдал значимост на показанията на свидетелката И., от които се установява, че плащания към подсъдимия са извършвани, макар последният да не е отбелязвал същите в стоковите разписки, ерго, същите суми той е присвоил е неверен. Напротив, именно тези показания въззивният съд е ценил според действителното им съдържание, а именно- И. е заявила пред първоинстанционният съд, че не всички плащания в склада са били престирани лично на подсъдимия. Имало случаи, суми по издадените й стокови разписки да е заплащала не само на подсъдимия, но и на други служители от предприятието на едноличния търговец, включително и на св. М. – съпруг на св. К.-М.. Въззивният съд е изложил съображения, че първоинстанционният съд не е подложил на внимателен анализ събраните по делото доказателства и това го е довело до неверни правни изводи. Според него не са били взети предвид обясненията на подсъдимия В., въпреки тяхната логичност, последователност и достоверност и не са били съпоставени с другите подкрепящи тезата му за невиновност доказателства, като неправилно са възприети изцяло показанията на свидетелите К.-М. и нейния съпруг-М., които са изолирани и неправдоподобни с твърдението, че пред тях В. е направил самопризнание, че връчените му в длъжностното му качество пари не е отчел, защото присвоил за лични нужди. Пред съдебния състав на СРС подсъдимият е оспорил обвинението с възражението, че по приложените към делото 63 бр. стокови разписки плащания на него от клиентите не са били извършени, поради което сумите по тях останали неплатени и подлежали на събиране. Обясненията на подсъдимият въззивния съд е съпоставил със съдържанието на приложените към делото оригинали на 63 бр. стокови разписки, на които липсва отбелязване „платено“, каквато е била обичайната практика в склада при извършено плащане. Затова, тези обяснения СГС е намерил за логични, с оглед показанията на разпитани по делото свидетели, че в много от случаите плащанията на получените стоки са извършвани на последващ етап, в какъвто смисъл са и показанията на цитираната по-горе свидетелка И.. При това положение, напълно логичен и основаващ се на фактите е изводът на въззивния съд, че не може да се изключи възможността, част от останалите като дължими суми при извършените сделки по приобщените към делото 63бр. стокови разписки, действително са били платени, но не лично на подсъдимия, каквито доказателства в обратна насока не са събрани. В заключение въззивната инстанция е констатирала, че направените от първоинстанционният съд фактически изводи се основават на предположения, а не на безспорно установени факти, в резултат на което е стигнал и до грешни крайни изводи от правна страна. Не може да се сподели и довода в протеста, че след като подсъдимият е издал в полза на [фирма] запис на заповед за сумата 5 089, 84 лева с падеж - 15.01.2007 г., фактически е направил признание за извършеното от него присвояване на парични суми от търговеца. Това обстоятелство въззивния съд е обсъдил и е дал правдив отговор, че то не потвърждава основния факт на доказване, първо, защото от самия запис на заповед, не става ясно основанието за неговото издаване и второ, защото според обясненията на подсъдимия, записът бил издаден по молба на свидетелите М., за да намерят оправдание пред доставчиците си за причините, поради които не са платени задълженията на [фирма]. Последното е в противоречие с показанията на свидетелите М., че записът на заповед се основава на задължението му да възстанови присвоените от него суми според направеното от В. пред тях самопризнание, но съдът не ги е възприел със съображенията, че те присъздават извънпроцесуални признания на подсъдимия лице, привнесено в процеса посредством свидетелските им показания, като заинтересовани от изхода на делото лица и поради това, изнесеното обстоятелство, само по себе си, не е достатъчно за установяване на основния факт по обвинението, тъй като липсват други убедителни доказателства в негова подкрепа. Ето защо, при установените релевантни факти материалният закон е приложен правилно. Въззивният съд е изложил убедителни съображения, защо приема, че деянието не е доказано по несъмнен начин и е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 201, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, които изводи се възприемат от настоящата инстанция. По изложените съображения, ВКС намери, че релевираните в касационния протест основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК не са налице, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Протестът е неоснователен и като такъв, следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, трето н.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 10.10.2013год. постановена по внохд № 2956/2013год. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: