Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр.София, 15 септември 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през 2020 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 172 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. Р. срещу присъда от 28.10.2019 г. на Разградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 323/2019 г. С жалбата и с представено в срока по чл. 351, ал. 4 допълнение към нея се поддържа наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 – 3 НПК, като е направено искане за отмяна на оспорената присъда и за оневиняване на подсъдимия. В алтернатива е поискано смекчаване на наложеното наказание. В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът поддържа подадената жалба, изложените в нея съображения и направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на въззивния акт, аргументирайки отсъствие на основания за неговото ревизиране. Подсъдимият заявява солидарност с казаното от своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 15 от 26.07.2019 г., постановена по НОХД № 175/2019 г., състав на Районен съд - гр.Исперих е признал подсъдимия Р. А. Р. за невиновен в това на 28.05.2019 г. в [населено място], обл. Разград, да е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „К. 300 С“ с рег. [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества - канабис, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК. С оспорения по касационен ред въззивен акт присъдата е отменена и подсъдимият е признат за виновен по възведеното обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК, като му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. На осн. чл. 57, ал. 1 ,т. 3 ЗИНЗС съдът е постановил наказанието, свързано с лишаване на подсъдимия от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Прилагайки разпоредбата на чл. 343г НК, съдът е постановил и лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила, като на осн. чл. 59, ал. 4 НК е зачел и е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от това право. Съобразно с изискването на чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието от седем месеца лишаване от свобода, наложено на подс. Р. по НОХД № 288/2017 г. на Районен съд-гр. Каварна, като е определен първоначален общ режим за изтърпяването му. Касационната жалба е неоснователна. Произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата и дължима от този съд проверка на правилността на оспорената пред него присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата на въззивната инстанция за проверка на фактическата и юридическата нейна обоснованост. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че контролираният съд се е лишил от нов анализ на доказателствата, а доколкото е реализирал оценъчна дейност, тя е в нарушение на принципните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Прочитът на мотивите към въззивната присъда ясно показва не само несъгласието на въззивния съд с направения от предходната инстанция доказателствен анализ. Този съд е бил изчерпателен при излагането на аргументите, които са му позволили да отхвърли формулираното от първостепенния съд убеждение за недоказаност и обективна несъставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК (според концепцията на първостепенния съд недоказаността е следствие от несъставомерността на деянието). Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като противно на твърдяното в касационната жалба не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост на подхода. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Касационната проверка не потвърждава укорът към въззивния съд за пренебрегване на показанията на свид. Р. и обясненията на подсъдимия. В мотивите към оспорената присъда изрично е отбелязано, че като част от доказателствения материал, обосновал убеждението му по фактите контролираният съд е акредитирал показанията на свид. Р. (стр. 39 от въззивното съдебно дело). Прието е с тази присъда, че решаването на въпросите относно деянието и вината на подсъдимия не би могло правилно да бъде постигнато чрез показанията на посочения свидетел, защото те възпроизвеждат впечатленията и възприятията на свидетеля единствено от времето, през което е бил заедно с подсъдимия. Този аргумент е логически валиден от гледище на твърденията на Р. и добросъвестната тяхна интерпретация, показваща, че свидетелят е имал впечатления от поведението на подсъдимия само през част от процесния ден и част от предходната вечер, когато са били заедно в обща компания. Възражението, че решавайки делото, въззивният съд е игнорирал обясненията на подсъдимия е направено без връзка с действителната процесуална ситуация по делото, такава, каквато тя се установява от съдържанието на съдебните протоколи. В нито един етап от съдебното производство подсъдимият не е давал обяснения по обвинението. Напротив, изрично заявена е била позицията му, подкрепена от защитника му пред първоинстанционния съд, че не желае да дава обяснения. От това си право той се е възползвал и в досъдебната фаза. Въззивният съд очевидно не може да бъде упрекнат, че е игнорирал обясненията на подсъдимия, защото такива обективно липсват. Противно на мнението на защитника, установяването на употребата на наркотични вещества при обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК може да се основава на всички допустими по НПК доказателства и това многократно е подчертавано в практиката на върховната инстанция (решение № 4 от 2018 г. по к.н.д. № 1244/2017 г. на ІІІ н.о.; решение № 25 от 2020 г. по к.н.д. № 81/2019 г. на ІІ н.о.; решение № 82 от 2020 г. по к.н.д. № 293/2019 г. на ІІ н.о.; решение № 126 от 2019 г. по к.н.д. № 540/2019 г. на ІІ н.о. и др.). За разлика от състава по чл. 343б, ал. 1 НК, този по чл. 343б, ал. 3 НК не предвижда като елемент от обективната страна на изпълнителното деяние установяване на наркотичната злоупотреба по надлежен ред, макар такъв ред да е предвиден и да съществува в Наредба № 1/2017 г. Ето защо въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата на доказване, ползвайки като част от информационната база по делото показанията на двамата полицейски служители – свидетелите Б. и Д. (съдържащи информация, включително за това, че при проверка на автомобила на подсъдимия е било намерено и наркотично вещество). Тези показания съдът е преценявал във връзка с факта на положителните данни за употреба на марихуана, получени при извършеното изследване на Р. с „Drager Drug Test 5000“, данните от талона за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване и изричното съгласие на подсъдимия с резултата от тестването му, съчетан с отказа му да посети медицинското заведение в гр.Исперих и да даде биологична проба за химически анализ – ситуация, при която съгл. чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г. употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на теста за установяване на такава употреба. Към претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения може да бъде отнесено и възражението, че са останали неизяснени обстоятелства с важна значимост за правилното установяване на фактите, а именно техническата изправност на устройството, с което е извършен теста за употреба на наркотици и възможността за манипулиране на показанията му, както и въпросът въобще за устройството, с което е извършен теста предвид констатирани от защитата различия в индивидуализацията на това устройство според приложената към делото разпечатката от дрегер, акта за установяване на административно нарушение и талона за изпращане на медицинско изследване. Основания за съмнение в техническата изправност на устройството защитникът е извел от факта на несъотвествието между подаваните от дрегера показанията за часа и действителният час, в който е извършено изследването. Този проблем е обсъден от въззивния съд в съответствие с показанията на свидетелите Д., Б. и Н., чрез които е изяснено, че часовникът на устройството не се обновява автоматично при смяна на часовото време (лятно/зимно), като към момента на проверката той е отчитал часа по стандартното часово време, а не по активното към датата на събитията лятно часово време. Настройването на датата и часа на устройството има отношение към функциите, указващи време, които без съмнение също трябва да са настроени вярно, но констатираното несъответствие не показва обща техническа неизправност, засягаща процесите на анализиране на пробата и прецизността на този анализ. Отделно от това, възможността за ръчно сверяване на часовника, потвърдена от свид. Н., не означава възможност за намеса в процеса на анализ и интерпретация на пробата, т.е. върху останалите процеси, извършвани от устройството, които са автоматизирани. Ето защо като са заявили, че устройството е преминало метрологична проверка и е било технически изправно и същевременно са потвърдили, че е липсвала синхронизация на отчитания от него час посочените свидетели не са подали противоречива информация, която е изисквала очакваното от адв. К. обсъждане. Според защитника налице е неяснота относно устройството, с което е извършен теста на подсъдимия за наркотична употреба. Настоява, че в протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, в акта за установяване на административно нарушение и в талона за изпращане на медицинско изследване е отразено, че употребата на наркотично вещество е установена с „Drager Drug Test 5000“ с фабр. № АРЛК-0016, а в разпечатката от дрегера е отразено, че е ползвано техническо устройство АРЛК-0211. Констатацията е некоректна, като от съдържащото се в разпечатката вписване е недвусмислено ясно, че отразяването: „7-панелен, ARLK-0211 (2020-01)“ има отношение към касетата, ползвана при тестването, като ARLK-0211 е партидния номер на касетата, а не фабричен номер на самия дрегер. Разяснения по този въпрос е дал в присъствието на подсъдимия и защитника му и свид. М. Н.. Що се касае до тестовата касета, съдържаща се сред материалите по делото, тя не е приобщена като веществено доказателство, получено чрез изземване при оглед, претърсване или обиск, а е приложена към протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, след изваждането й от анализатора. Това не я прави „негодно доказателствено средство“, както счита защитникът, а още по-малко може да компрометира резултатите от извършеното тестване на подсъдимия за наркотична употреба. Отделно от това, касетата не представлява техническото средство, с което е извършен теста, както счита защитникът, а е един от компонентите на ползваната система за тестване, описана в посочения протокол. Позоваването на решение № 720-2017 г. по н.д. № 720/2017 г. на І н.о. е неуместно, доколкото актът на върховната инстанция е постановен при друга фактическа ситуация, свързана с констатирана техническа неизправност на използваното средство за тестване за наркотична злоупотреба. Всички останали възражения имат отношение единствено към обосноваността на обжалвания съдебен акт, която остава извън предметния обхват на касационния контрол, предвид ограничителната норма на чл. 348 НПК. Възражението за явна несправедливост на наказанието и искането за неговото смекчаване не е подкрепено с каквито и да е съображения, позволяващи обсъждането му по същество от гледище на възможността за смекчаването на санкциите и съобразно с нормата на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. За това настоящият състав единствено ще отбележи, че при отмерването на всяко от наложените наказания е спазен въведения с чл. 35, ал. 3 НК стандарт, като всяко от тях е пропорционално на престъплението, за което е наложено и на личността на подсъдимия и не изисква ревизия. Предвид така констатираното отсъствие на претендираните касационни основания при постановяването на оспорената въззивна присъда и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 28.10.2019 г. на Разградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 323/2019 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.