1 Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 21 юли 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. единадесети март ………........... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева .................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Л. Г. .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. А. Л. ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. М. .............................. КНОХД № .. 65 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от А. прокуратура – гр. София, жалба от повереника на И. М. – граждански ищец и частен обвинител по делото и жалба от защитата на подсъдимия Д. Й., атакуващи въззивна присъда № 82 от 11.12.09 год., постановена по ВНОХД № 752/09 год. по описа на Софийски апелативен съд. По протеста и жалбите обобщено се акцентира на съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо основите принципи на процеса, развити в чл. 13 и 14 НПК, довело до незаконосъобразност на постановената присъда, в часта й с която е оправдан подсъдимия К. Р. и е отхвърлен предявения граждански иск, съответно в частта й с която е изменен осъдителния първоинстанционен акт по отношение на подсъдимия Й.. Прокурорът, повереникът на гражданския ищец и частен обвинител и защитата на подсъдимия Й. искат да се отмени въззивната присъда в атакуваната й част и делото да се върне за ново разглеждане. От името на Й. се прави и алтернативно искане за оправдаването му от касационната инстанция. Протестът и жалбите се поддържат в съдебно заседание по изложените съображения в тях. Защитата на подсъдимия Р. моли актът на С. да се остави в сила. Защитата на подсъдимите С. и О., които не са касатори, считат атакуваният съдебен акт за законосъобразен и постановен без да са допуснати процесуални нарушения. Искат да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите протест и жалби, сочените основания и доводи в тяхна подкрепа и становището на страните, намира следното: С присъда № 198 от 15.05.09 год. по НОХД № 2107/07 год. Софийски градски съд е признал подсъдимия К. Р. за виновен в това, че на 02.11.99 год. в гр. София, бул. „В.” № 150, в съучастие като извършител с неустановени по делото лица, отнел чужди движими вещи на обща стойност 61 843.57 лв. от владението на И. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, грабежът е в особено големи размери и деецът е бил въоръжен, поради което и на осн. чл. 199, ал.2, т.3, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл по предварителното задържане и режима на изтърпяване на наказанието. Със същия акт подсъдимият Д. Й. е признат за виновен в това, че на неустановени дата и място, с цел да набави за себе си имотна облага е придобил и до 11.11.99 год. в гр. София е укрил чужди движими вещи на обща стойност 2 176.20 лв., за които е предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление, поради което и на осн. чл. 215, ал.1 НК и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода. Останалите двама подсъдими Г. С. и С. О. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 215, ал.2, вр. ал.1 НК за първия и по чл. 215, ал.1 НК за втория. На осн. чл. 45 ЗЗД подсъдимият К. Р. е осъден да заплати на И. М. сумата от 58 955.41 лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 955.41 лв. и неимуществени такива в размер на 20 000.00 лв. Съдът се е произнесъл и по разноските. При приети едни и същи фактически обстоятелства с цитираната въззивна присъда С. е отменил първоинстанционната в частта й, с която Р. е признат за виновен и е осъден и относно гражданския иск. Вместо това на осн. чл. 304 НПК го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение и е отхвърлил предявения срещу него граждански иск. Спрямо подсъдимия Й. актът на СГС е изменен. Наложеното му наказание е намалено на ЕДНА година лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. ПО ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА НА М. За да признае подсъдимият Р. за невиновен по повдигнатото му по чл. 199, ал.2, вр. чл. 198, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК обвинение, въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд не съответстват на доказателствата, от които не може да се извлече безсъмнен извод за неговата виновност. С. е направил собствен анализ на всички събрани по делото доказателства, но ги е обсъдил поотделно, без да се проследи взаимовръзката им и хронологичната връзка между тях. Изводите на въззивния съд, че наказателната отговорност на К. е ангажирана от СГС единствено на базата на производни доказателствени източници, които в своята хронологична връзка и последователност не водят до единствено възможия извод относно участието на подсъдимия в деянието и не могат да послужат с необходимата степен на сигурност за извеждане на авторството, не могат да бъдат споделени. Показанията на свидетеля М., възприети като логични, последователни, конкретни, непротиворечиви помежду си и с останалите доказателства по делото и подкрепени от показанията на свидетелите Ш. – М. и М. са категорични, че единият от нападателите е бил висок, едър мъж с руси къдрици, подаващи се изпод качулката, описание отговарящо на Р.. Той е бил без ръкавици. Нападателите преди да си тръгнат са взели решение да вържат ръцете и краката на сем. М.и, но са се отказали. След като напуснали жилището, М. сигнализирал полицията. И тримата свидетели констатирали голяма скоч-лента на фотьойла в хола, която не принадлежала на семейството. От същата, при проведения оглед на местопроизшествието в присъствието на поемните лица, полицейските служители чрез обработката й с черен магнитен прах иззели с дактилоскапно фолио годна дактилоскопна следа, която е пряко веществено доказателство. Чрез оперативно-издирвателни мероприятия, установени от показанията на свидетелите Ст. Г., В. С., Ст. С., Ал. В., Ив. Р., П. Л. и М. Н., се установява по оперативен път съпричастността на Р. в извършеното. Чрез заключението на назначената по делото дактилоскапната експертиза № 200 от 26.05.05 год. /т.ІІ, л.48-52ДП/ с категоричност е установена идентичност между иззетата на 02.11.99 год. от скоч-лента в дома на М.и и годна за изследване и идентификация дактилоскопна следа с показалеца на лявата ръка на подсъдимия Р.. Вещото лице е разяснило, че при огледа на местопрестъплението след обработка на лентата с черен магнитен прах, проявената дактилоскопна следа е била иззета с доктилоскопно фолио, като по този начин същата е отнета безвъзвратно от следовъзприемащия обект /ролката тиксо/, поради което при обработката на ролката на 22.02.02 год. не са се проявили доктилоскопни следи, за което е изработен протокол № 79/22.02.02 год. На следващо място следва да се подчертае, че изследваното веществено доказателство е иззето по надлежния процесуален ред с протокола за оглед на местопроизшествието непосредствено след извършване на престъплението, като наказателното производство е било образувано срещу неизвестен извършител, тъй като в този момент не е била установена самоличността на лицето, което е оставило пръстовия отпечатък, т.е. не е налице хипотезата за целенасочено манипулиране на вещественото доказателство от страна на полицията и разследващите органи. С оглед на изложеното, касационният състав намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за пълна, всеобхватна и обективна проверка на доказателствата и свързания с тях анализ и оценка на съществени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Мотивите не са достатъчно задълбочени, противоречиви в частта, относно участието на подсъдимия Р. в него. Доказателствата не са разгледани в тяхната взаимовръзка и последователност. Вместо това съдът е обсъдил всяко доказателство изолирано и не достатъчно аргументирано е игнорирал част от тях във връзка с доказване на авторството: показанията на М.и - с факта, че извършителите са били маскирани, поради което свидетелите не са могли да ги разпознаят по черти на лицата; показанията на полицейските служители - като производни доказателствени източници, съдържащи оперативна информация; дактилоскопната експертиза – като противоречива с теоретични разясненията по нея, изолирани от конкретния случай. В този смисъл, като не е изпълнил в цялост изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, въззивният съд, чийто съдебен акт е предмет на разглеждане, е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон в частта, с която е оправдан Р. по предявеното му обвинение и в частта, с която е отхвърлен гражданския иск. Неправилната и непълна оценка на доказателствения материал е основанието съдът да постанови незаконосъобразния си съдебен акт, атакуван от страна на прокуратурата и гражданския ищец и частен обвинител. Формирайки по този начин вътрешното си убеждение чрез изолирана оценка на отделните доказателства, въззивният състав не е изпълнил процесуалното си задължение да съпостави, анализира-поотделно и в съвкупност всички доказателства и да се мотивира съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, каквото е изричното изискване на чл. 339, ал. 3 НПК за случаите, когато се постановява нова присъда. Допуснатото съществено нарушение е довело до неправилно приложение на закона, поради което новата присъда следва да бъде отменена в атакуваната й част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да вземе предвид всички доказателства и доводи на страните, за да бъдат решени правилно въпросите по чл. 301 НПК. Допуснатите нарушения са съществени, което налага отмяна на въззивната присъда в протестираната й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на посочените от касационния състав нарушения и извършването на нова въззивна проверка. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Й.. Конкретни доводи, свързани със сочените касационни основания, се съдържат в допълнението към жалбата. Насочени са към предходни на деянието взаимоотношения между тях и възможността Й. да възприеме отделните ценности на цялата колекция, липса на мотиви относно наказанието и доказателства, обосноваващи субективната страна на престъплението по чл. 215 НК. Същите са поставени и пред въззивния съд. В тази насока първоинстанционният съд е взел предвид, че подсъдимия се е запознал с пострадалия в нумизматичното дружество. Неколкократно е посещавал дома на М. по повод колекцията, като последното посещение е било месец преди инкриминираното деяние. Решавайки делото спрямо този подсъдим, С. е отговорил на всички възражения, отправени към първоинстанционната присъда. Взел е отношение по доказателствата, подкрепящи извода, че Й. от обективна и субективна страна е извършил инкриминираното му престъпление. Солидаризирал се е със защитата по довода за липса на мотиви относно наложеното му наказание, като е коригирал същото със значително намаляване на лишаването от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал.1 НК. Настоящата инстанция не констатира основания за оправдаването на Й. или за отмяна на присъдата в тази й част с връщане на делото за ново разглеждане. В този смисъл жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 82 от 11.12.09 год., постановена по ВНОХД № 752/09 год. по описа на Софийски апелативен съд, в отменителната й част по отношение на присъда № 198 от 15.05.09 год. по НОХД № 2107/07 год. на Софийски градски съд, като вместо нея е постановено признаването на подсъдимия К. В. Р. за невиновен, оправдаването му по повдигнатото обвинение по чл. 199, ал.2, т.3, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал2, вр. ал.1 НК и отхвърлянето на предявения от И. М. граждански иск. ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА същата присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................