Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр. София, 14 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 118 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346, т.1, пр.2 от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия К. В., чрез упълномощения му защитник адв.П. В., против въззивна присъда № 4/07.07.2020 г., постановена по внохд № 396/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.219, ал.1 от НК. В жалбата и допълнението към нея са изложени подробни съображения за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна интерпретация на установената по делото фактология. Твърди се, че правните изводи на въззивния съд не съответстват на приетите за установени факти. Това е станало в резултат на едностранчивата и необективна оценка на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и възприетото заключение на вещото лице, относно определената продажна цена при липса на свободен пазар на процесната медицинска апаратура. Изложени са доводи, обосноваващи отсъствието на обективна и субективна съставомерност на инкриминираната дейност, които са аргументирани със съображения за липса на извършени от подсъдимия нарушения на служебните задължения, които да са в причинна връзка с претендираните имуществени вреди, още повече, че същите били невярно остойностени, съобразно възприетия от съда размер. Според защитника, възприетата от съда субективна страна на деянието не намира обективно проявление при неизпълнение на права, а само на конкретни задължения, предвидени в нормативни актове или произтичащи от договорни задължения, но не и от съдържанието на упражняваната от В. длъжност на управител в търговското дружество. Според защитника не е отчетено обстоятелството, че към инкриминираната дата липсват ясно и конкретно разписани правила за проучване или мониторинг на пазара, на понятието „прогнозна стойност“, както и на задължението на подсъдимия да извърши пазарни консултации. Претендира се обжалваният съдебен акт да бъде отменен и подсъдимият да бъде оправдан. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило становище от прокурор при Апелативна прокуратура - Пловдив с характер на възражение срещу касационната жалба, в което са изложени съображения в подкрепа на въззивната присъда и е изразено несъгласие с доводите на защитата. В съдебно заседание подсъдимият К. С. В. и защитникът му адв.В. поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по наведените в нея доводи. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 29.05.2019 г., постановена от Окръжен съд - Пловдив по нохд № 980/2018 г. подсъдимият К. В. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.219, ал.4 вр. с ал.1 от НК. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив е образувано внохд № 396/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С обжалвания съдебен акт, предмет на настоящата касационна проверка, на основание „чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.1 от НПК“ е отменена първоинстанционната присъда и е постановена нова, с която подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 31.08.2016 г. в [населено място], като управител на „Комплексен онкологичен център - Пловдив“ /„КОЦ“/ ЕООД, в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл.93, т.1, б. „Б“ от НК и възложител по Закона за обществените поръчки, не е положил достатъчно грижи за възложената му работа във връзка с ефективното и добросъвестно разходване на средствата на дружеството, като - без да проведе пазарни консултации, без да потърси съвети от независими експерти или органи или от участници на пазара на цените на томографите, с Решение № 185/31.08.2016 г. е открил обществена поръчка с предмет „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на 32-срезов компютърен томограф“ за нуждите на „КОЦ-Пловдив“ ЕООД с прогнозна стойност 950 000 лв. без ДДС, която завършила със сключването на договор въз основа, на който от „Меркурий комерсиал“ ООД доставили 32-срезов компютърен томограф за нуждите на „КОЦ-Пловдив“ ЕООД с цена 898 000 лв. без ДДС и от това са последвали значителни щети за „КОЦ - Пловдив“ ЕООД в размер на 254 777 лв. без ДДС, сума явяваща се разликата между стойността на томографа по договора и реалната пазарна стойност на доставения компютърен томограф, като деянието е осъществено от субективна страна по непредпазливост – небрежност, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил в състояние /бил е длъжен и е могъл/ да ги предвиди и да ги предотврати, поради което и на основание чл.219, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 3 590,76 лв. В останалата част - относно квалификацията на повдигнатото обвинение - по ал.4 на чл.219 от НК, деянието да е извършено в особено големи размери, представляващо особено тежък случай първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена от въззивния съд. Инстанциите по същество са отделили значително внимание на хронологията на събитията, като положените в тази насока процесуални усилия са довели до точното и аргументирано изясняване на фактическата обстановка, но те са достигнали до диаметрално противоположни изводи относно съставомерността на вмененото във вина на подсъдимия престъпление. Възивният състав е провел собствено съдебно следствие, но изрично е посочено, че допълнително събраните доказателства не водят до премени в приетите за установени в мотивите към първоинстанционната присъда факти, които се споделят в принципен план, но на тяхна база са извлечени обстоятелства, значението, на които е подценено от страна окръжния съд. По делото е установено, че на подсъдимия, в качеството му на управител от 19.06.2015 г. до 24.11.2016 г., е възложено ръководството на дружеството, което обслужва годишно над 58 000 пациенти и чийто едноличен собственик е Община - Пловдив. Коректно е отразено в мотивите, че е съществувала необходимост от снабдяване на медицинското заведение с изискуемата за дейността му апаратура, изразяваща се в придобиването на специализиран 32-срезов компютърен томограф /взето е решение на Медицинския съвет към болничното заведение от м. май 2016 г./ Прието е, че подсъдимият възложил на св.М., която работела на длъжност „икономист обществени поръчки“ в „КОЦ - Пловдив“ ЕООД и на св. Ф. – външен юридически консултант, да проверят в публичния регистър на Агенцията за обществени поръчки на какви цени са сключвани договорите за доставка на компютърни томографи в други болници, които установили, че сумите варирали от около 300 000 лв. до 1 400 000 лв., както и на значително по-високи цени. С писма от 02.06.2016 г. и от 07.06.2016 г. на В. до Кмета на [населено място], с копие до ресорния Зам. кмет е посочено, че цените на необходимия апарат на водещи фирми в бранша са от 900 000 до 950 000 лв., като изплатените от дружеството суми към „външни“ фирми за компютърно томографски изследвания за периода от януари до май 2016 г. възлизат на над 350 000 лв.. След обсъждане в четири от постоянните комисии към Общински съвет - Пловдив, по бюджет и финанси, правна комисия, комисия по здравеопазване и социални дейности и в комисията по общинска собственост и стопански дейности, на 14.07.2016 г. след гласуване единодушно е прието от всички присъстващи общински съветници даването на разрешение на управителя на „КОЦ - Пловдив“ ЕООД за провеждане на обществена поръчка за закупуване на нов 32 - слайсов компютърен томограф, с прогнозна стойност от 950 000 лв. без ДДС, както и отпускането на 500 000 лв. – безлихвен заем на болничното заведение от бюджета на [община] за 2016 г. На 08.08.2016 г. в „КОЦ - Пловдив“ ЕООД постъпила обяснителна записка, съдържаща технически характеристики, на които отговаря 32 - срезов скенер, изготвена от св.М. – счетоводител в „Меркурий комерсиал“ ООД, с управител св.Русев, подписана от св.инж.С., който поддържал извънгаранционно медицинската апаратура на друга фирма на св.Русев, а именно - „Медико-диагностични лаборатории Русев“. Техническите параметри от обяснителната записка били оформени като част от техническа спецификация и са утвърдени от подсъдимия като неразделна част от документацията за участие и провеждане на откритата с Решение № 185/31.08.2016 г. обществена поръчка за „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на 32 - срезов компютърен томограф за нуждите на „КОЦ - Пловдив“ ЕООД с прогнозна стойност 950 000 лв. без ДДС. За участие в обявената обществена поръчка документи са подадени единствено от „Меркурий комерсиал“ ООД. Със заповед № 203/11.10.2016 г. на подсъдимия е назначена петчленна комисия, която след като разгледала и оценила офертата на кандидата, на 08.11.2016 г. изготвила доклад до управителя В. да сключи договор за изпълнение на обществената поръчка на предложената от единствения кандидат цена от 945 000 лв. без ДДС. С решение № 275/23.11.2016 г. подсъдимият обявил като класиран на първо място „Меркурий комерсиал“ ООД, а на 24.11.2016 г. по негова молба, той е освободен от Общински съвет - Пловдив като управител на „КОЦ - Пловдив“ ЕООД. С решение от същата дата за временно изпълняващ длъжността управител е назначена д-р М. Я., която на 19.12.2016 г. сключила договор за доставка, монтаж, тестване, въвеждане в експлоатация и т.н., като на 21.12.2016 г. на „Меркурий комерсиал“ ООД са приведени 453 600 лв., на 31.03.2017 г. – 340 200 лв. и на 28.07.2017 – 340 200 лв. По делото е установено, че към инкриминирания момент в България са продавани компютърни томографи единствено на „Сименс“, „Филипс“, „Дженерал електрик“ и „Тошиба“ с дистрибутори в страната съответно – „Меркурий комерсиал“ ООД, „C&Т България“ ЕООД, „Софарма Трейдинг“ АД и „Медимаг“ ЕООД, като в самия обвинителен акт изрично е отбелязано, че на определените от възложителя технически параметри, освен избраният, отговарят още две марки томографи – модели на „Филипс“ и „Тошиба“, както и че процесната медицинска техника е доставена и монтирана, като с анекс е удължена предоставената от изпълнителя гаранция от 12 на 36 месеца. Спор между страните по делото относно така възприетите от инстанциите по същество факти няма, като следва да се отбележи, че касационният състав напълно споделя правните изводи на окръжния съд относно несъстоятелността на инкриминираните в обвинителния акт факти, обосноваващи претендираната от държавното обвинение обективна и субективна съставомерност на вмененото във вина на подсъдимия престъпление. Същевременно осъщественият от страна на въззивният съд правен анализ на включените в предмета на доказване факти не е достатъчно задълбочен, на места излиза извън рамките, очертани от обвинителния акт, т.е. не е в съответствие със заложения в чл.339, ал.3 вр. с чл.305 от НПК стандарт, като страда и от съществени недостатъци в частта му, касаеща елементи от състава на престъплението безстопанственост, което налага отмяната му. Криминализираното в разпоредбата на чл.219, ал.1 от НК непредпазливо престъпление в случая е обективирано с неполагане на „достатъчно грижи“ при определяне на „прогнозната стойност“ от страна на подсъдимия, в качеството му на длъжностно лице – управител на 100 % общинско дружество - „КОЦ - Пловдив“ ЕООД, при осъществяване на възложената му работа - при обявяването на обществена поръчка, като чрез недопустимо бездействие от негова страна е последвала значителна щета за дружеството, изразяваща се в разликата между стойността на компютърния томограф по договора и реалната пазарна оценка на доставения такъв. В доктрината и съдебната практика е възприето разбирането, че така очертаното изпълнително деяние е свързано с преценката за констатирани нарушения или неизпълнение на конкретни права и задължения, произтичащи от нормативни актове, от безспорни научни и житейски положения, от общопризнати и утвърдени правила за съответната стопанска област, т.е. следва да бъде доказано несъобразяване на субекта с така очертаните изисквания и съществуването на причинна връзка с произтичащите от неговото поведение общественоопасни последици - значителни имуществени щети на дружеството, настъпването, на които той не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, т.е. трябва да е налице ненадлежно осъществяване на функциите на длъжностното лице – неизпълнение или нарушение на възложени задължения, или превишаване на власт или права, които могат да са нормативно установени или да произтичат от естеството на самата работа, от житейски и общопризнати правила. При изследване на въпроса за обективната съставомерност на деянието централно значение се отдава на обстоятелствата, свързани с правата и задълженията на длъжностното лице „и най-вече кои от тях не е изпълнил или нарушил“ /ППВС № 7/76/. Същевременно общожитейските правила за добросъвестно изпълнение на възложените функции на длъжностното лице имат значение единствено при липса на правно установени правила за осъществяване на дейността. В случая правата и задълженията на подсъдимия при осъществяване на инкриминираната му деятелност са стриктно правно регламентирани в Закона за обществените поръчки и няма как да бъдат произволно замествани с изисквания, които нямат нормативна база. На тази основа достигането от страна на предходните инстанции до диаметрално противоположни правни изводи относно вината и отговорността на подсъдимия при разгледаните и обсъдени едни и същи доказателства според касационния състав се дължи на първо място на отсъствието в обвинителния акт на фактически обстоятелства, които да определят извършените от подсъдимия действия или бездействия като безстопанственост. Начинът, по който е формулирано обвинението, изначално изключва не само възможността да бъде ангажирана наказателната отговорност на В., но е довел и до селективния, на места хаотичен подход на предходните инстанции при анализа на доказателствата и направените въз основа на тях взаимно изключващи се правни изводи. Безспорно положение в правната доктрина и в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 219, ал.1 от НК е бланкетна. Тя не съдържа конкретно правило за поведение и се нуждае от по-нататъшна конкретизация, в която следва да присъстват точно определени по своето естество императивни правни норми, които да очертават дължимото поведение на дееца – да предвиждат за него задължение за действие или съответно въздържане от такова. В настоящия обвинителен акт е направен неуспешен опит за конкретизиране на бланкетната норма на чл.219 от НК, като съдържанието й е запълнено единствено с разпоредбите: на т.5.1 от Договора, с който е възложено на В. управлението на „КОЦ - Пловдив“ ЕООД, съгласно която „Управителят се задължава да управлява имуществото на дружеството добросъвестно и в защита на интересите на едноличния собственик на капитала“, както и от „конкретните права на възложителя по реда на чл.44 от ЗОП, явяващи се общопризнати и утвърдени правила за определяне на прогнозната стойност“. В този смисъл в обвинителния акт липсват действията, които според прокуратурата подсъдимият е следвало да предприеме, за да не се стигне до причиняването на щети на предприятието. Според преценката на касационния състав така вмененото във вина на подсъдимия неполагане на „достатъчно грижи“ по недопустим начин е запълнено не от диспозитивни норми, а от норми, които по своето естество също са бланкетни, тъй като не конкретизират съответно правило за поведение, т.е. бланкета на чл.219, ал.1 от НК по недопустим начин е запълнен с друг бланкет, също толкова общ, не съдържащ конкретно правило за поведение и сам по себе си изискващ последващо допълнително уточняване. Същевременно окръжният съд не е бил в състояние да върне делото на прокуратурата за отстраняване на визираното процесуално нарушение, тъй като по недопустим начин би иззел правомощия на прокурора, като му даде указания какво обвинение да повдигне и по какъв начин да запълни съдържанието на бланкетната норма, поради което е подходил по единствения законосъобразен изход, като е признал подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. От своя страна въззивният съд, за да преодолее тази непълнота си е позволил недопустимо да разшири обвинението като е приел, че подсъдимият не е положил „достатъчно грижи“ като еквивалент на задължението му да полага грижата на „добър стопанин“ по отношение на управляваното и ръководено от него болнично заведение, въпреки че подобни твърдения в обвинителния акт отсъстват. Използваното понятие е характерно за чисто граждански взаимоотношения, докато в търговския закон и оборот се говори за грижата на „добър търговец“, но и двете са твърде общи, което е налагало те да бъдат съобразени с конкретния случай, но това не е сторено от представителя на държавното обвинение. По отношение на цитираната в обвинителния акт разпоредба на чл.44 от Закона за обществените поръчки следва де се отбележи, че законодателят изрично е посочил, че при подготовката на обществената поръчка възложителят „може“ да проведе пазарни консултации, да потърси съвети от независими експерти или органи, или от участници, т.е. това не е право или задължение на възложителя – подсъдимия, а една дадена му закона правна възможност да формира вярна представа за реалните пазарни цени на съответната стока или услуга. Нещо повече - при така посочения нормативно определен начин на осъществяване на пазарните консултации, за да е осъществена безстопанственост е необходимо подсъдимият да не е изпълнил никоя от трите алтернативи при определянето на прогнозната стойност. Действително по делото няма данни В. да е ползвал независими експерти при определяне на прогнозната стойност, но предвид спецификата на медицинската апаратура, ограниченият брой производители и отсъствието на фиксирана каталожна цена, а най-вече и предвид заявеното от в.л. Д., че даден експерт би могъл да даде оценка само на конкретен апарат, тази възможност не би била удачна и адекватна. На следващо място, не само още по-неадекватна, но и навлизаща в противоречие с императивната разпоредба на чл.44, ал.2 от ЗОП би се явила възможността подсъдимият да поиска от представителите в България, на горните четирима производители на търсената медицинска техника, ценово предложение с цел определяне на прогнозната стойност на обществената поръчка. На трето място, следва да се отбележи, че въпреки положените от страна на разследващите усилия за начина на определяне на прогнозната стойност при други, подобни обществени поръчки е получен отговор единствено от ВРИД Началника на ВМА - София /д.м.н. В. М., приложен на л.41-42 том 4 от досъд. пр./ съобразно, който „прогнозната стойност“ на проведената обществена поръчка в ръководеното от него болнично заведение е определена след проучване на подобни възлагания на проведени открити процедури, публикувани в публично достъпния Регистър на обществените поръчки, на интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки. В конкретния случай, след проверка именно в публичния регистър на Агенцията за обществени поръчки за минали години на цените на сключваните договорите за доставка на подобна апаратура в други болници, въз основа на изготвената докладна от икономиста от отдел „Обществени поръчки“ към дружеството и от външния юридически консултант, подсъдимият е внесъл предложение до Кмета на [община] за разрешение за закупуване на 32-слайсов компютърен томограф на цена от 900 000 до 950 000 лв. и е получил такова, при това на максималната стойност, т.е. с основание следва да се приеме, че той е потърсил съвет и е получил разрешение не от какъвто и да било орган, а от принципала и едноличен собственик на капитала на управляваното от него дружество. Безспорно както Кметът, така и Общинският съвет, би следвало да разполагат в най-голяма степен с необходимия административен капацитет за определяне на прогнозната стойност на търсения за закупуване апарат от общинското дружество. С внасянето на предложението от страна на Зам. кмета в Общинския съвет с аргументи за необходимост от вземане на решение и предлагането на проект за такова, обсъждането на предложението в четири от постоянните ресорни комисии, които са дали положително становище, а най-вече - със самото решение на общинските съветници, взето единодушно от всички присъстващи, и според настоящия състав по безспорен начин се налага извода, че подсъдимият не само е извършил обичайното в подобни случаи, не само е потърсил съвет при определяне на прогнозната стойност на обществената поръчка от единствените възможни в случая органи, но е и получил разрешение от колективния орган за закупуването на нов томограф на цена до 950 000 лв. без ДДС. Тук е мястото да се отбележи, че съобразно разпоредбите на чл. 10, ал.1, т.17 и т.22 от Наредбата за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на Община Пловдив /отм., действаща към инкриминираната дата, но възпроизведена и в новата наредба/, единствено Общинският съвет, като упражняващ правата на едноличен собственик на капитала в общинските еднолични дружества с ограничена отговорност, дава разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни активи и дава съгласие за закупуване на ДМА над 20 000 лева, т.е. подсъдимият като управител на болничното заведение е бил обвързан с така взетото решение, което е от изключителната компетентност на Общински съвет, въпреки че като възложител на обществената поръчка е бил задължен да определи прогнозната стойност на доставката към датата на нейното откриване, но в границите на вече така определената от колективния орган цена, т.е. той е действал в обсега на поставените му от колективния орган параметри. На тази основа касационният съд счита за обоснован извода, че подсъдимият е положил „достатъчно грижи“ за възложената му работа, изхождайки от договора за управление и действащата нормативна база, което изключва личната му наказателна отговорност и води до обективна несъставомерност на деянието, предмет на наказателното производство. Известно е, че дори и да се приеме, че подсъдимият не е положил „достатъчно грижи“ за възложената работа, което се опровергава от гореизложеното, само по себе си това не обуславя автоматично реализирането на наказателна отговорност за безстопанственост. Тъй като престъплението е резултатно, за да е съставомерно е необходимо да са последвали значителни имуществени щети за дружеството. Действително престъпният резултат не е част от изпълнителното деяние, но за да настъпят значителните вреди би следвало да е завършен целият сложен фактическия състав по провеждане на откритата обществена поръчка, т.е. тъй като в случая на 24.11.2016 г. В. е освободен като управител на дружеството, откритата от него обществена поръчка е необходимо да не би могло да бъде прекратена, за да е налице причинна връзка между поведението му и общественоопасните последици. Касационният състав намира, че разпоредбата на чл.110 от ЗОП предвижда достатъчно хипотези, при които възложителят би могъл да прекрати стартиралата процедура с обявената прогнозна стойност, като в ал.1 са уредени императивно хипотезите, при което възложителят задължително следва да прекрати процедурата, а в алинея 2 са уредени тези, при които възложителят може да прекрати същата, като изложи конкретни мотиви. След напускането на подсъдимия В. на 24.11.2016 г. и встъпването на новия управител на дружеството, при дадената прогнозна стойност, която не е обвързваща за възложителя и подадената една оферта за участие, д-р Я. е разполагала с достатъчно време да установи претендираните от държавното обвинение за допуснати нарушения при откриването на процедурата, а при съмнения за такива - да информира Кмета, негов ресорен заместник или Общинския съвет и да прекрати поръчката с или без мотивирано решение. По делото няма данни новият управител да се е противопоставил на извършеното до момента от подсъдимия. Това не само не е сторено, но на 19.12.2016 г. е сключен договор за доставка, монтаж, тестване, въвеждане в експлоатация и т.н., като впоследствие на три плащания - на 21.12.2016 г., на 31.03.2017 г. и на 28.07.2017 е изплатена дължимата сума по договора. Според касационният състав отсъствието на най-важния завършващ елемент от сложния фактическия състав на провеждането на обществената поръчка се отразява пряко на несъстовомерността на вмененото във вина на В. престъпление, тъй като едва със сключването на договора фактическият състав е реализиран в пълнота, защото ако до този момент възложителят установи нарушения при откриването й, той е в състояние да прекрати поръчката, т.е. с оглед конкретиката в настоящия казус претендираните вреди не се явяват неотменна и закономерна последица от инкриминираното поведение на подсъдимия, като между тях отсъства наличието на изискуемата за съставомерността пряка причинно - следствена връзка. Ето защо касационният състав счита, че така определената прогнозна стойност нито е единствената, нито е основната причина, от която е произтекъл твърдения от държавното обвинение съставомерен резултат, който да се дължи на поведението на подсъдимия. Настоящият състав не споделя и съображенията на въззивния съд при изчисляване на твърдените щети на дружеството. Според възприетото от съда заключение, депозирано пред първоинстанционния съд, пазарната стойност на предмета на поръчката възлиза на 643 223 лв. и 47 000 лв. - допълнителни разходи за доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване за една година. Приблизителна е определената стойност от същото вещо лице при използване на статистическите данни на проведените други две обществени поръчки за 2016 г. в страната с идентичен на инкриминирания предмет – в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД с прогнозна стойност 416 666 лв., завишена на 475 500 лв. и в „МБАЛ – Хасково“ АД с прогнозна стойност от 1 000 000 лв., реализирана на 860 000 лв., като спечелилият поръчката е отново „Меркурий Комерсиал“ ООД. При така отчетените данни е неглижирано становището на вещото лице, че експертизата не би могла да бъде базирана на статистически данни за предлагането и продажбата на сходна апаратура в Република България, тъй като липсват публично обявени такива, а коректни данни не биха могли да се извлекат и от достъпната информация в Агенцията за обществени поръчки, защото там не са отразени точно предмета на поръчката, включени ли са към нея освен конкретен апарат допълнителни оборудвания, за какъв апарат – нов или ползван /рециклиран/ става дума, на каква цена е обявена поръчката и на каква цена е сключен крайния договор. Изцяло извън вниманието на предходната инстанция е останало, отразеното в мотивите на първоинстанционната присъда писмо на единия от четиримата дистрибутори за България на подобна апаратура – „Медимаг“ ЕООД, официален дистрибутор на „Тошиба Медикъл Системс“, че компютърен томограф с характеристики, аналогични на тези от техническата спецификация на възложителя, би бил с цена на конфигурацията от 937 000 лв. без ДДС, а останалите двама дистрибутори не са посочили изобщо цена. Нещо повече, вещото лице е категорично, че за да се определи пазарната стойност, водещи следва да бъдат единствено условията на свободния пазар на подобна медицинска техника, какъвто в България няма, още повече, че за 2016 г. са реализирани само три такива доставки, една от които е инкриминираната, като според експертизата в пазарната цена не са включени най-малко разходите на доставчика, а и обичайната му печалба. В този смисъл, възприетата от съда „пазарна цена“ на предмета на поръчката се явява твърде условна, но с оглед установеното отсъствие на обективните елементи от състава на вмененото във вина на подсъдимия престъпление, това не се явява основание за връщане на делото за ново разглеждане. Незаслужено в обжалваният съдебен акт въззивният съд е акцентирал върху изготвената от счетоводителя на „Меркурий комерсиал“ ООД и подписана от свидетеля инж.С. „обяснителна записка“. Действително изложените в нея техническите параметри са оформени впоследствие като част от техническа спецификация и са утвърдени от подсъдимия като неразделна част от документацията за участие и провеждане на обществената поръчка. В тази връзка следва да се отбележи, че обвинение за техническите параметри на желаната за закупуване медицинска техника няма и не е предявено такова. Нещо повече - от назначената още досъдебното производство експертиза и от доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция е установено, че посочената техническата спецификация в откритата обществена поръчка не води до определяне на конкретен изпълнител и не облагодетелства и не елиминира никой от потенциалните участници. Изложеното обосновава по безспорен начин възприетия и от окръжния съд извод, че инкриминираното неполагане на „достатъчно грижи“ при откриването на обществената поръчка, взето в изпълнение на решението на колективен орган, от което да са последвали значителни щети за дружеството, води до обективна несъставомерност на деянието, предмет на наказателното производство. Различните правни изводи, до които са достигнали предходните инстанции са резултат от неправилната интерпретация от страна на апелативния съд на установените идентични факти, включени в предмета на доказване и има за последица неправилното приложение на материалния закон. Така констатираното наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК следва да се преодолее с отмяна на атакуваната въззивна присъда в обжалваната й част, като в рамките на възприетите от инстанциите по същество фактически положения подсъдимият се оправдае. В останалата част – относно квалификацията по ал.4 на чл.219 от НК, деянието да е извършено в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена от въззивния съд, не е протестирана и не е предмет на настоящата касационна проверка. На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 3 590, 74 лв. следва да останат за сметка на държавата. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. с чл.24, ал.1,т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 4/07.07.2020 г., постановена по внохд № 396/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в обжалваната й част, с която подсъдимият К. С. В. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.219, ал.1 от НК и му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, и глоба в размер на 2 000 лв., като на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.219, ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: