Р Е Ш Е Н И Е № 129
гр.София , 07 април 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Петър Долапчиев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 153/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба,депозирана лично от подсъдимия Г. М. В. срещу решение №257 от 12.12.2014 г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по внохд №281/2014 г.
В жалбата се сочат касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК.Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с това ,че подсъдимият е следвало да бъде осъден по чл.343 ал.1 б. „в” от НК, а не за умишлено причиняване на съставомерните последици в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата при управление на превозно средство-чл.342 ал.3 от НК.Основанието явна несправедливост на наложеното наказание е посочено декларативно,без да са изложени конкретни съображения.Прави се искане за връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният защитник на подсъдимия В.-адв.А. поддържа жалбата и моли да бъде уважена,тъй като счита наложеното наказание за явно несправедливо.
Повереникът на частните обвинители Р. П.,Т. П., М. П., Р. П., Д. П., П. М. и М. Л.- адв.Б. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че същата e неоснователна, поради липса на обжалване на първоинстанционната присъда от страна на подсъдимия. Акцентира на това, че наказанието не следва да бъде намалявано, тъй като то и без това е занижено. Прави искане за оставяне в сила на решението на апелативния съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита ,че материалния закон е приложен правилно; че след като подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 от НПК, това признание не може да бъде оттегляно пред ВКС; че при индивидуализацията на наказанието апелативният съд правилно е преценил, че не е налице хипотезата на чл.58а ал.4 от НК, като определеното от него наказание в размер на десет години лишаване от свобода е справедливо.Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В последната си дума подсъдимият Г. М. В. се признава за виновен, но заявява ,че не е извършил престъплението умишлено.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание, установи следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
Въззивното производство по внохд №281/2014 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново е било образувано по жалба ,депозирана от повереника на частните обвинители срещу присъда №57 от 18.09.2014 г., постановена по нохд №755/2014 г. на Плевенски окръжен съд,с която подсъдимия Г. М. В. е бил признат за виновен в това ,че на 22.03.2014 г.,около 18.30 часа,в [населено място] ,обл./област/., [улица],при управление на МПС –л.а. „марка”с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата чл.5 ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.1, чл.5 ал.3 т.1, чл.20 ал.1 и чл.116 от ЗДвП и умишлено причинил смъртта на М. П. П.,поради което и на основание чл.342 ал.3 б. „в” пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.55 от НК го е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалил на десет години, при първоначален строг режим, в затвор.
Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”,считано от 31.03.2014 г.
С присъдата съдът се произнесъл и по веществените доказателства,а също така е възложил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски.
Подсъдимият и неговият защитник не са упражнили правото си на въззивна жалба срещу присъдата на Плевенски окръжен съд. Същевременно жалбата на частните обвинители, по която делото е било пренесено в по-горната инстанция, не е била уважена, като с решението си от 12.12.2014 г. по внохд №281/2014 г. Великотърновски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Българското наказателно процесуално право не познава принципа на „прескачащото обжалване”. Правото на подсъдимия ,респективно на неговия защитник на касационна жалба възниква когато са нарушени техни права и законни интереси. За разлика от прокурора ,който може да подава протест както в интерес на обвинението ,така и в интерес на подсъдимия-чл.349 ал.2 от НПК, то за останалите страни / в т.ч подсъдим и защитник/, правото на жалба е налице само при нарушение на техни права и законни интереси- чл.349 ал.3 от НПК. Затова, когато първоинстанционната присъда не е била обжалвана от подсъдимия и/или защитника му и същата в резултат на въззивната проверка по жалба на частното обвинение или протест на прокурора е останала непроменена ,не може да се приеме ,че е възникнало право на жалба за подсъдимото лице, респективно за неговия процесуален представител, тъй като с въззивното решение не са били накърнени техни права и законни интереси.
В конкретния случай подсъдимият Г. В. и неговият защитник не са обжалвали присъдата на Плевенски окръжен съд. Нещо повече в пледоарията защитникът ,а в последната дума подсъдимият са изразили съгласие с първоинстанционната присъда и са отправили искане тя да бъде потвърдена. Оплакванията, релевирани в жалбата на частните обвинители не са били уважени от въззивната инстанция, като присъдата е била потвърдена изцяло. При това положение правния статус на подсъдимия В. е останал непроменен, доколкото резултата от осъществения въззивен контрол не е свързан с влошаване положението му, и след като същият е бил съгласен с постановената срещу него първоинстанционна присъда, то той не е имал право на касационно обжалване, понеже неговите права и законни интереси не са били нарушени. В заключение - необжалването на присъдата от подсъдимия и защитата му, която присъда е била потвърдена с въззивното решение, препятства правото на подсъдимия и защитника му на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.351 ал.4 т.2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия Г. М. В. срещу въззивно решение №257 от 12.12.2014 г., постановено по внохд №281/2014 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |