3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 221/21.06.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 2208 по описа за 2022 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 38/08.02.2022 г. по гр.д. № 4058/2021 г., с което Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение е оставил без разглеждане по същество молба вх. № 6675/31.08.2020 г. на Д. Н. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 131666/29.05.2017 г. по гр.д. № 79913/2015 г. на Софийски районен съд. Определението се обжалва от Д. Н. Д. със съображения, които според жалбоподателя обосновават незаконосъобразност. Ответникът по частната жалба „А1 България“ ЕАД възразява, че е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав я намира с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК; в компетентност на настоящия „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд; от процесуално легитимирана страна – жалбоподател е ищецът по приключилото с влязло в сила решение дело, чието допустимо възникване и упражняване в срока по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на правото на молба за отмяна определението отрича; при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но частната жалба е неоснователна. Съображения: Предходният състав е приел, че молбата за отмяна има частично недопустим предмет – с влязлото в сила решение част от предявените искове са уважени, а ищецът няма правен интерес да иска отмяна на тази част от влязлото в сила решение. Приел е също да е просрочена в частта, с която ищецът, сега – жалбоподател, е поискал отмяна на влязлото в сила решение за отхвърлените искове. Мотивирал се е с това, че: 1) решението е съобщено при условията на чл. 44, ал. 1 ГПК на адв. Б., назначеният на ищеца Д. Д. (сега жалбоподател) служебен адвокат, 2) по делото не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да са прекратили процесуалната представителна власт на адв. Б. към 28.06.2016 г. – датата, на отказа му да приеме съобщението за решението; 3) връчителят надлежно е удостоверил с подписа си извършения отказ; 4) отказът не засяга редовността на връчването (чл. 44, ал. 1, изр. посл. ГПК), а следва да се приеме, че на 28.06.2016 г. ищецът чрез адв. Б. е узнал за решението и 5) към 31.08.2020 г. – датата, на която молбата за отмяна е подадена по пощата, е изтекъл преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Настоящият състав споделя изводите на предходния за частично недопустим предмет на молбата за отмяна. Молителят, ищец по приключилото дело, а сега – жалбоподател, няма правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение в частта, с което исковете са уважени. Настоящият състав намира също, че следва да потвърди обжалваното определение и във втората част, макар и при различни съображения. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, когато молителят обосновава основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК, тримесечният преклузивен срок започва да тече от момента на узнаване на решението. Не следва обаче да се приема, че срокът има за начало датата, на която съобщението за решението е връчено на представителя (на адв. Б.). Именно с твърдения за ненадлежна представителна власт е обоснована молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Твърденията по подадената молба обективно са негодни да осъществят изискванията на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК. С въвеждането им молителят не отрича надлежно възникналата и съществуваща до приключване на делото представителна власт на адв. Б.. Той е назначен за негов служебен защитник с определение от 05.02.2016 г. по гр.д. № 79913/2015 г. на Софийския районен съд. Твърденията в молбата за отмяна за платени по искане на адвоката, но недължими възнаграждения за служебна защита, както и за пълно неизпълнение на задълженията на служебния защитник, дори да са верни, са обективно негодни да изключат надлежно възникналата и съществуваща представителна власт. Молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения за основанието по чл. 303, ал. 5, пр. 2 ГПК, е недопустима и Върховният касационен съд следва да я остави без разглеждане по същество (т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС). Делото не разкрива фактическа или правна сложност, а чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК допуска възнаграждението на юрисконсулта да е под минималния размер по чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като съобрази положения от юрисконсулта труд по писмения отговор на частната жалба, настоящият състав го определя в размера от 30.00 лв. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 38/08.02.2022 г. по гр.д. № 4058/2021 г. на Върховен касационен съд, Гражданско отделение, Трето отделение. ОСЪЖДА Д. Н. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на „А1 България“ ЕАД ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 30.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.