5 Р Е Ш Е Н И Е № 60188 гр. София, 07 декември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Топузова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Татяна Грозданова при участието на секретаря М. Петрова и прокурора П. Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №696 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по жалба на Министъра на финансите, като представляващ Държавата, конституирана като граждански ищец срещу присъда от 12.04.2021 г., постановена по ВНОХД №1266/2020 г., по описа на Апелативен съд- гр. София, с която е изцяло отменена присъда №4535, постановена на 21.10.2019 г. от Окръжен съд- гр. Благоевград по НОХД №516/2017 г. и е постановена нова присъда, с която подсъдимият П. В. П. е признат за невиновен в това, че като представляващ и управляващ „Ф. 2 П. П.“ Е., при условията на продължавано престъпление, в подадени по електронен път чрез П. Н. Х. (счетоводител) пред ТД НАП гр. Благоевград справки- декларации по ДДС за данъчните периоди от януари 2011 г. до януари 2012 г. (включително) и годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО е затаил истина, като по този начин е избегнал установяването и плащането на общо 65 540, 49 лева данъчни задължения в големи размери, като на основание чл.304 НПК подсъдимият П. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т. 2, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С присъдата въззивният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от Държавата граждански иск за сумата от 65 540, 49 лева- имуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законните лихви- считано от дата на извършване на деянието до окончателното изпълнение на задължението. В касационната жалба и допълнението към нея не е посочено конкретно касационно основание, но от съдържанието им може да бъде направен извод, че се поддържа това по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушения в процеса на анализ на доказателствата, като незаконосъобразно е игнорирал част, от тях, а други превратно е ценил. Твърди се, че постановената оправдателна присъда се базира единствено на това, че липсва информация как е била свалена информацията от компютърната конфигурация, използвана в търговския обект, като не е отчитано това, че тази информация е била впоследствие анализирана и селектирана по дата, обект и оборот на осъществените продажби и използвана в ревизионното производство, като по този начин са били установени различия между действителните обороти на търговския обект и декларираните такива. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че посочената по- горе информация се е съдържала и в направени в хода на проверките компютърни разпечатки, които са включени като приложения в доклад- допълнение, изготвен от проверяващите. Според касационния жалбоподател тези доклади имат характер на официални документи, които е следвало да бъдат ценени. В допълнението към касационната жалба се поддържа и това, че въззивният съд не е извършил разпит на органите по приходите, които са участвали в ревизионното производство, като по този начин се е лишил от възможността да установи факти и обстоятелства, имащи значение за изхода на делото. С жалбата се моли да бъде преценено, че произнесената изцяло оправдателна присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неизпълнение на задължението да бъдат събрани всички относими към предмета на производството доказателства и доказателствени средства и да бъде направен верен анализ на доказателствените източници. На това основание се предлага въззивната присъда да бъде отменена в частта, с която е отхвърлен като неоснователен гражданския иск, като се предлага той да бъде уважен изцяло. Срещу касационната жалба е подадено възражение от защитника на подсъдимия П., в което се твърди, че въззивният съд е изпълнил в цялост дадените от друг касационен състав указания за установяване на релевантните факти по делото, като е осъществил разпит на свидетелите М. и Д. и е изискал информация от органите на НАП за начина на изземване и съхранение на данни от търговския обект на дружеството, управлявано от подсъдимия. Поддържа, че не само са изпълнение всички указания, но са и събрани всички относими към делото доказателства, въз основа на чийто анализ правилно е постановена изцяло оправдателна присъда и е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск. На това основание предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. В касационното съдебно заседание представителят на ВКП поддържа, че съобразно задължителната практика на ВКС (ТР №1/2009 г.) основанието за претендираните с гражданския иск вреди е различно от претенцията, основана на влязъл в сила ревизионен акт. В случая вземането на Държавата следва да се основава на установено по реда на НПК престъпление в рамките на развило се по този процесуален ред производство. В случая въззивният съд е приел, че не е осъществено такова престъпление, тъй като липсва доказателства подсъдимият да е осъществил описаното в обвинителния акт деяние. На това основание поддържа, че правилно е отхвърлен гражданския иск, като поддържа и това, че претенцията може да бъде предявена по друг процесуален ред, тъй като не е изтекла давността за събиране на вземанията, дължими по силата на данъчното законодателство. Касационният жалбоподател не изпраща представител в касационното съдебно заседание, като единствено с писмена молба твърди, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Подсъдимият е неговият защитник не взимат участие в касационното заседание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на жалбата: Касационният съд е сезиран единствено с жалба от установения в производството граждански ищец- Държавата, представлявана от Министъра на финансите. Няма спор, че от разпоредбата на чл.87, ал.2 НПК следва извод, че гражданският ищец има право на жалба, като основна част от правото му на защита, но то всякога е обвързана с естеството на процесуалното му качество. В хипотезите, когато гражданският ищец не е конституиран като частен обвинител за него е невъзможно да атакува съдебния акт в наказателноправната му част. В съдебната практика, а и в теорията няма спор, че в случаите на изцяло оправдателна присъда гражданският ищец има процесуална възможност да атакува съдебния акт единствено, когато твърди, че решаващия съд неправилно е приел, че липсват основания за ангажиране на гражданска отговорност на подсъдимия (когато е трябвало да установи факти, сочещи на деликт). В този смисъл са и Р №105/2013 г. 3 НО и Р №209/2014 г. 2 НО. В това производство въззивният съд е постановил изцяло оправдателна присъда, като е приел, че липсват доказателства подсъдимият да е осъществил посоченото в обвинението продължавано престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т. 2, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Основанията за този извод са отразени в мотивите му, където съдът е приел, че не е установено по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението, както и това, подсъдимият да е осъществил инкриминираните действия, които представляват не само престъпление по чл.255 НК, но и деликт и могат да бъдат основание за уважаване на гражданския иск. Преди да разгледа касационната жалба по същество този съд прецени, че оплакванията, отразени в нея са относими не само към наказателноправната част на въззивната присъда, а имат отношение към цялостния анализ на доказателствените материали. Независимо, че за съдът не съществува каквато и да е възможност да отмени оправдателната присъда в наказателноправната й част (поради липса на съответен протест), той следва да прецени дали е направен верен анализ на доказателствата на плоскостта на оплакване за осъществен от подсъдимия деликт, който може да е основание за уважаване на гражданския иск. Ако оплакванията на гражданския ищец бяха относими единствено към наказателноправната част на присъдата (например за приложението на материалния закон, съставомерността на деянието или неговата правна квалификация), тогава касационната жалба би била недопустима, тъй като процесуалната роля на тази страна в процеса не й дава възможност да атакува постановения акт в тази му част. В случая обаче са правени оплаквания за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, което е въпрос, относим и към това дали е осъществен от подсъдимия деликт, респективно дали са налице основания за пълно или частично уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Ето защо този съдебен състав прие, че касационната жалба е допустима и тя следва да бъде разгледана по същество относно посочените по- горе обстоятелства. По основателността на жалбата: Съдът прецени, че правилно въззивният съдебен състав е приел, че в хода на производството не са събрани доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен начин, че в управлявания от подсъдимия П. обект- магазин за хранителни стоки са осъществявани продажби на стоки, които не са отчитани с електронен касов апарат с фискална памет. Правилно решаващият съд е приел, че по делото липсват доказателства, от които може да бъде установено, че информацията, отразена в доклад- продължение и разпечатката на данни (с неясен автор), приложена към същия документ, изготвен от свидетеля М. е иззета по предвиден в процесуалния закон ред и се е съдържала в паметта на компютърна конфигурация, използвана в процесния търговки обект. Вярно съдът е преценил, че в хода на воденото наказателно производство (в това число и на допълнителното въззивно съдебно следствие) не е установен начина, по който е установена посочената по- горе информация. От проведените разпити на свидетели- в това число свидетелите М. и Д. се установява, че те са възприели, намираща се в търговския обект компютърна конфигурация, но нямат спомен да са снели информацията от нея било на електронен носител, било чрез разпечатването и на хартиен носител. В показанията си те поддържат, че впоследствие са ползвали такава информация и са я отразявали в изготвените в хода на проверката документи, но по делото няма данни за начина на изземването и, респективно доказателства, че тя е относима към осъществяваната от подсъдимия търговска дейност. В тази връзка правилно въззивният съд е отчел, че в протокола, изготвен в деня на проверката липсва отбелязване за извършено изземване на предмети или сваляне на технически носител на информация. Обстоятелството, че впоследствие информацията е била ползвана и при доклада и при съставянето на ревизионния акт не може да санира пропуските при изземването й, респективно не може да бъде основание тя да бъде възприета като достоверна. Това е и основанието касационната инстанция да не възприеме тезата на жалбоподателя, че органа по приходите е установил оборот, надвишаващ този деклариран от подсъдимия и това е направил въз основа на приложената към доклада компютърна разпечатка. При липсата на доказателства, установяващи кога, от кого, по какъв ред и от къде е свалена посочената информация същата правилно не е била ценена и вярно съдът е приел, че не може да я ползва при установяването на релевантни за изхода на делото факти. Касационният съд не може да възприеме и оплакването, че извършването на данъчно нарушение се установява от приложените по делото доклади, съставени в хода на проверката, които имат характер на официални документи. Без да е необходимо да се излагат пространни мотиви по отношение на процесуалната природа на тези документи същите без съмнение следва да бъдат ценени като писмени доказателства. Информацията, която се съдържа в тях има деривативен характер, като в тях са възпроизведени данни, отразени в обсъжданата по- горе разпечатка. При положение, че не може да бъде установен начина на събиране и приобщаване на това писмено доказателство (което е оригинерно) към доказателствената съвкупност, това е основание да не бъдат ценени и тези части на създадените впоследствие деривативни писмени доказателства, в които е отразена информацията, съдържаща се в оригинерното. Касационният съд не възприе и оплакването на жалбоподателя, че смяната на собствеността на дружествените дялове на подсъдимия непосредствено след извършената проверка е индиция за осъществяване на инкриминираното деяние от субективна страна. Няма как това легално действие да служи за доказателство за извършване на престъпление или данъчно нарушение, още по- малко да бъде ценено като доказателство подкрепящо обвинителната теза. Предвид изложеното, касационният съд се съгласи с изводите на въззивният съд, че извършването на инкриминираните с обвинителния акт действия от страна на подсъдимия не е установено по несъмнен и категоричен начин, предвид което няма основание да бъде ангажирана нито наказателната отговорност за извършено престъпление, нито имуществената му отговорност за извършен деликт. По делото са събрани всички възможни и относими към предмета на производството доказателства и след направения верен доказателствен аналаз въззивният съд правилно е отхвърлил приетия за съвместно разглеждане граждански иск като неоснователен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 12.04.2021 г., постановена по ВНОХД №1266/2020 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.