4 Р Е Ш Е Н И Е № 245 София, 23 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 18 април, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 596 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения С. Р. Р. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 25 от 27. 02. 2012 год., постановено по ВНОХД № 1241 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, с което е била потвърдена присъда № 108 от 18. 05. 2011 год. постановена по НОХД № 567 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора. В искането поддържано от защитника и в съдебно заседание, се съдържат аргументи за наличие на допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради и което се претендира за упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 1, по чл. 425, ал. 1, т. 2, изр. последно, алтернативно, това, по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, се явява неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 108 от 18. 05. 2011 год. постановена по НОХД № 567 / 2011 год., по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, осъденият С. Р. Р. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, „глоба” в размер на 8960, 04 лв. и „лишаване от право” да упражнява професия или дейност, свързана с търговия с акцизни стоки за срок от една година. Присъдата била обжалвана от осъдения Р., като с атакуваното въззивно решение, същата била потвърдена. Искането основно касае оценката на доказателствената съвкупност установена по делото, прави се оплакване за допуснато процесуално нарушение – обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни поради следните съображения: Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както районния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели /в частност, показанията на свид. А./, заключенията по съдебно-техническата, съдебно-счетоводната и химическата експертизи, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от инстанционните съдилища съобразно принципа залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК, като извършеното от осъдения Р. престъпление е правилно квалифицирано. Изложени са аргументирани доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав, както и такива, досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Извън всякакво съмнение, осъденият действително е извършил престъплението за което е бил признат за виновен – обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, са налице - на инкриминираната дата Р. е държал в управлявания от него автомобил /до който единствен е имал достъп/, акцизни стоки с неистински бандерол на обща стойност 8960, 04 лв., като извън всякакво съмнение, случая е немаловажен, а деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Що се касае до наведеното оплакване свързано с времевия период на изпълнителното деяние „държане” следва да се отбележи, че „стесняването” му е свързано с доказателствената маса в корелация с упражняване в пълен обем на правото на защита на осъденото лице. Поради всичко гореизложено, настоящия състав намира, че при разглеждане на делото съдилищата не са допуснали процесуални нарушения, явяващи съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, като същевременно липсват допуснати нарушения и на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон. Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Макар първоинстнационния съд да не е обсъдил изчерпателно обстоятелствата релевантни за наказателната отговорност на осъдения, това опущение е отстранено от въззивната инстанция, като обоснован се явява крайния извод, че наложените на осъдения наказания следва да бъдат определени при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите наказателната отговорност на дееца, обстоятелства. В конкретния случай хипотезата на чл. 55 НК не е приложима. Това е така защото, по делото не са налице смекчаващи наказателната отговорност на Р. обстоятелства които да са многобройни или изключителни, по смисъла на посочената законова разпоредба. Правилно изпълнението на наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” не е било отложено съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поради липса на законови предпоставки за това. Извън всякакво съмнение, института на „условното осъждане” може да се приложи при две задължителни условия - първо, наложеното наказание „лишаване от свобода” да е до три години и второ, лицето да не е осъждано преди това на наказание „лишаване от свобода” за извършено престъпление от общ характер. Ако не е налице реабилитиране по реда на чл. 86 и 87 от НК, респективно липсва хипотезата на чл. 88а от НК за наказанието „лишаване от свобода” какъвто е настоящият случай, условията на чл. 66, ал. 1 от НК не могат да бъдат приложени. Междувпрочем, некоректно в жалбата на защитата на осъдения се твърди за наличие на неверни данни в справката за съдимост на Р.. Видно от същата, осъдения е бил подсъдим само по наказателни дела от общ характер което е и коректно отразено, докато приложеното към жалбата справка-извлечение, касае образувани в районния съд производства по частни наказателни дела, страна по които, Р. не е бил. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения Р., за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият С. Р. Р. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 25 от 27. 02. 2012 год., постановено по ВНОХД № 1241 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: