Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                         № 107                                                София, 02 март 2010 година                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 12 февруари две хиляди и десета година, в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ                                                        ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                              НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ       при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 742/09 година     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. В. Д. против въззивна присъда № 343/ 21.10.2009 год., постановено по в.н.о.х.д. № 3922/09 год.на Софийски градски съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание са касирани всички основания по смисъла на чл.348,ал.1 НПК. Заявено е искане за отмяна на решението и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ.-неговото изменение, с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложение института на „условното осъждане”. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилата жалба.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда от 14.07.2009 год., постановена по н.о.х.д. № 38363/08 год. на Софийски районен съд и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д за извършено престъпление по чл.198, ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален”строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. С първоинстанционната присъда е признат за невиновен и оправдан подсъдимия В. В. Д. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.198,ал.1 НК. Жалбата на подсъдимия е Д. е неоснователна. При постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати заявените съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия и представляващи касационно отменително основание по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.2 НПК. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че в нарушение на чл.219 НПК, извършеното процесуално-следствено действие”разпознаване”, предхожда по недопустим от закона начин привличането на касатора в качеството му на обвиняем. Разпоредбата на ал.2 на посочения текст е ясна и недвусмислена -лицето се привлича в качеството му на обвиняем със „съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него”, което безспорно налага извода, че не става въпрос за всяко действие по разследването, а само това, което е насочено срещу лицето,/което по това дело не е налице/. Вън от всякакво съмнение, това процесуално действие може да се провежда с участие на лицето, но да не е действие насочено срещу него-какъвто е конкретния случай-„разпознаване”. Поради това, е несъстоятелно възражението, свързано с нарушени права на Д. при провеждане на оспореното процесуално-следствено действие, предхождащо привличането му като обвиняем. Съгласно разпоредбата на чл.13,ал.1 и чл.107,ал.3 НПК, съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, като събере и провери както доказателствата, които разобличават подсъдимия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които го оправдават или смекчават отговорността му. В изпълнение на тези процесуални задължения, е извършена съвкупна оценка на събрания доказателствен материал, изследвани и проверени са в еднакъв обем и обвинителните и оправдаващи дееца доказателства. Въззивният съд е обсъдил внимателно показанията на свидетеля В от престъплението. Същите са еднопосочни, логични и последователни, с отлики в детайлите, обясними с различния ъгъл на възприятие и стреса, изпитан от него в динамично развиваща се ситуация, при виталната му застрашеност. Всичко това е преценено на фона на останалите доказателствени източници. Подложени са на задълбочен анализ и гласните доказателствени средства, сочените от касатора - свидетели И. И. , Й. К. и А. Т. , за проверка защитната му теза. В унисон с разпоредбата на чл.107,ал.3 НПК, съдът се е занимал, както с доказателствата, установяващи обвинителната теза, така и с оправдателните такива, като последните не са игнорирани/съгласно заявеното в жалбата/. Доказателствата, събрани чрез показанията на цитираните свидетели, които „установяват” местонахождението му в момента на инкриминираното деяние, са разгледани в контекста на останалите обстойно и е прието, че те не само се явяват в противоречие с тях, но не корелират и по между си. Не може да бъде възприето възражението на защитата, свързано с процесуално нарушение, резултат на отдаване приоритетно значение на протокола за разпознаване по глас, защото не отговаря на истината. Не е налице релевираната от защитата процесуална незаконосъобразност, изведена от процесуалната негодност на съставения протокол, който отразява съответните действия на разследващите органи, тъй като не намира опора в материалите по делото и аналогичните възражения, Софийският градски съд е отхвърлил аргументирано. Разпознаването на лица е способ за събиране и проверка на доказателства, чрез който се установява тъждество между лицата, предявени за разпознаване и такива, за които се твърди в показанията на разпознаващия. Пострадалият И. в проведения разпит, предхождащ разпознаването е заявил, че нападателите му са били с маски и би могъл да идентифицира един от тях по характерния, дрезгав тембър на гласа, още по-вече, че с такова лице е имал епизодични контакти в миналото. Извършеният задълбочен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, след стриктно съблюдаване на процесуалните изисквания при формиране на вътрешното убеждение на съда за вземане решението, относно авторството и вината на дееца, водят до извод, че изтъкнатите в жалбата нарушения, не са допуснати. Въззивната инстанция е постановила своя акт в съзвучие с разпоредбата на чл.303,ал.1 НПК, забраняваща присъдата да почива на предположения/, предвид на което не е налице заявеното в касационната жалба нарушение/. Прието е, на базата на събрания доказателствен материал, за установено по категоричен и несъмнен начин авторството на извършеното деяние и вината на дееца.   Въз основа на непротиворечиво приетата фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си касаторът, в съучастие с неустановени по делото лица, е осъществил субективните и обективни признаци на чл.198,ал.1НК. Отнемането противозаконно на чуждо имущество, е съпроводен с употреба на сила, с цел противозаконно своене.   Законосъобразни са изводите на съда по отношение отмерването на наказателната санкция, следваща се на дееца за извършеното от него престъпно посегателство. Изключително дръзкият начин на реализирането му, участието на повече лица по демонстративен и скандален начин, са оценени подходящо и аргументирано отхвърлени доводите за приложението на чл.55 НК. Наложеното наказание лишаване от свобода е в минималния предвиден в закона размер и с него се постигат целите му в личен и обществен план. Съобразено е с високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и с всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, оценени тяхната взаимна връзка и обусловеност. Несъстоятелно е възражението на защитата, че по отношение начина на изтърпяване, наказанието е несправедливо. Касационната инстанция намира,че наложеното на касатора наказание лишаване от свобода, при ефективното му изтърпяване е справедливо, защото съответства на тежестта-обществена опасност и морална укоримост на престъплението. Независимо, че законодателят е отдал приоритетно значение на индивидуалната превенция, във всички случаи при преценка приложимостта на чл.66,ал.1 НК, е необходима констатация и че по този начин може да се въздейства предупредително и възпитателно и върху останалите членове на обществото. Законосъобразни са изводите на въззивния съд, че дръзкият и организиран характер на престъпното посегателство сочи на завишена и лична обществена опасност и за поправянето и превъзпитанието на дееца е необходимо да бъде откъснат от естествената му семейна и социална среда.   Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен.     Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд,първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 343/ 21.10.2009 год.,постановена по в.н.о.х.д. 3922/09 год. на Софийски градски съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: