7 Р Е Ш Е Н И Е № 250 София, 18 юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори май две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 519/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия В. Х. Л. против въззивно решение № 9/07.02.2012 г., постановено по ВНОХД № 323/2011 г. от Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена осъдителната присъда на окръжния съд от същия град. С първоинстанционната присъда № 490/28.11.2011 год. по НОХД № 1114/2011 г. подсъдимият В. Л. е бил признат за виновен в това, че в периода 15.03.2011 г. – 16.03.2011 г., при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение е разпространил високорисково наркотично вещество (марихуана, канабис) с тегло 0,320 грама със съдържание на активно вещество 4,00% тетрахидроканабинол, на стойност 1,92 лева и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество (марихуана, канабис) с тегло 9,544 грама на стойност 57,26 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК. Наложеното наказание е пет години и седем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на шест хиляди лева. Приложена е разпоредбата на чл. 23, ал.1 във вр. с чл. 25, ал.1 от НК по отношение на наказания, наложени на подсъдимия, по предходни две присъди, като е определено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение така определеното общо наказание. Определен е „строг” режим на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода в „затвор”. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” на основание чл. 59 от НК. В касационните жалби, подадени от името на подсъдимия Л., се поддържат основанията по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. Обобщено са отправени алтернативни искания : за отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане на прокурора/на предходна инстанция, намаляване на санкциите. В съдебното заседание подсъдимият Л. и неговият процесуален представител поддържат жалбите и направените в тази връзка искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата, като поддържа, че наказанието, определено на подсъдимия, следва да бъде намалено. В останалата част възраженията са отчетени като неоснователни. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. В касационните жалби, както и в развитите пред касационната инстанция доводи от защитата, се изброяват нарушения на процесуалните правила, допуснати в двете фази на процеса, при събирането и оценката на доказателствените материали. Оспорена е достоверността на част от гласните доказателствени източници. С пространното обсъждане, отразено в една от жалбите, се засяга преимуществено отказа на първата инстанция, преди това и на органа по разследване, да уважат доказателствени искания. Явната несправедливост се оспорва в касационните жалби с доводи за нееднакво третиране на подсъдимия в сравнение с други подобни случаи, а в съдебното заседание защитата аргументира и сериозно подценяване на обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанията – малкото количество и стойност на наркотичната вещества, здравословното състояние на подсъдимия. Възраженията са частично основателни. ІІ. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Обстойните възражения за наличието на процесуален порок, изразил се в ограничаване правото на подсъдимия да представя доказателства, не могат да бъдат споделени. Вярно е, че първата инстанция е отхвърлила частично доказателствените искания на защитата, преценявайки, че те са неоснователни. Въззивният съд обаче е отстранил този процесуален недостатък. С определение, постановено по реда на чл. 327 от НПК, съдът е уважил доказателствените искания, направени с въззивната жалба. В проведеното допълнително съдебно следствие са разпитани свидетелите, поискани от защитата, поради което сега поставеният акцент в оспорването за нарушаване на принципните норми на чл. 55 и чл. 107 от НПК е необясним. Лишена от основание в тази връзка е и претенцията, че въззивният съд не е упражнил правомощията си по чл. 335, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 334, т. 1 от НПК – да отмени присъдата и да върне делото на прокурора. Неоснователни са твърденията за съществени процесуални нарушения при анализа на гласните доказателствени източници. Защитата на подсъдимия настоява, че предходните инстанции не са имали основание да се доверят на показанията на свидетелите Я. и Н., с доводи, които са били предмет на обсъждане. Още първостепенният съд, последван и от въззивния, са проверили внимателно всички събрани доказателства, а в мотивите на съдебните актове се съдържат съображения относно тяхната достоверност. Показанията на свидетелите Я. и Н. са анализирани прецизно, като съдът не е отминал при обсъждането им и онези обстоятелства (намереното у тях наркотично вещество и предходното осъждане на Я.), които биха могли да създадат основание за съмнение в тяхната достоверност. Изводимата от показанията им информация логично е съпоставена с останалите данни, съдържащи се в доказателствената съвкупност – показанията на свидетелите Х. и Г., задържали посочените по-горе свидетели в близост до дома на подсъдимия Л., възприетите предпроцесни изявления при задържането им, данните, за проведените между свидетелите и подсъдимия разговори, както и разпознаванията на последния и на свидетеля Т.. Предходните инстанции са отделили внимание на противоречията в показанията на Я. и Н. относно времеизвършването на деянието и правилно е преценено, че различията са несъществени и не компрометират тяхната достоверност за основните факти. В тази връзка, от една страна, е отчетен изминалият период от време между събитието и депозирането на показания пред съда. А от друга, е поставен акцент върху показанията на Х. и Г., преценени в съвкупност с данните, изводими от писмените документи, за дата и час на извършваните действия при провеждане на полицейската акция. Показанията на свидетелите Д., Т. и С., депозирани в хода на съдебното следствие, въз основа на които се поддържа защитната теза, също са били внимателно обсъдени. В мотивите на съдебните актове (виж, л. 135 от НОХД № 1114/2011 г. и л. 31 от въззивното дело) се съдържа сравнителен анализ на показанията на Т. и Д., депозирани в двете фази на процеса, както и логични, доказателствено обезпечени съображения защо предходните инстанции са приели достоверност на тези, прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК. На следващо място, няма съмнение, че показанията на К., К. и анонимен свидетел не се отнасят за конкретната продажба, състояла се на 15.03.2011 г. Техните показания (относно осъществяваната връзка между подсъдимия и купувачите на наркотични вещества, мястото на продажба, начина на оразмеряване на веществото), са използвани от предходните инстанции като контролен маркер, макар и без самостоятелно доказателствено значение, при проверката на достоверността на показанията на свидетелите Я. и Н., съобщили напълно идентични данни. Оспорването на протокола за претърсване и изземване, определен от защитата като „документ с невярно съдържание”, също е неубедително. При извършеното на 16.03.2011 г. действие е спазена процедурата по чл. 161 и сл. от НПК, а съобразно чл. 131 от НПК протоколите, съставени при условията и реда, предвидени в закона, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Ето защо предходните инстанции не са имали основание да игнорират протокола за претърсване и изземване. Отделно от това, по повод обясненията на подсъдимия Л., съдът е допуснал разпит на поемните лица. Същите последователно са възпроизвели своите възприятия за извършените действия по претърсване, мястото на откриване на инкриминираното вещество, описали са го като „трева” и „семена”, тестването на същото и прочие (виж, показания на Е., Х.). Поддържаната теза, че е възможно и друго лице/лица да са оставили наркотичните вещества в дома на подсъдимия Л., респективно подхвърлянето им с цел дискредитиране на същия, е била предмет на обсъждане от предходните инстанции, но с основание е отхвърлена. Правилно инстанциите са коментирали обстоятелствата относно различните места на откриване на наркотичното вещество, състоянието му (непакетирано), откритата и иззета електронна везна с остатъци от тревна маса и експертното заключение за нейния вид (марихуана, канабис), присъствието на подсъдимия Л. и негов родител при извършване на претърсването на апартамента и възможността им да наблюдават всички действия на разследващия орган. Обобщено казано, предходните инстанции не са допуснали съществени нарушения на правилата на НПК за проверка и анализ на доказателствените материали, поради което основните доводи за недоказаност на авторството, признато в лицето на подсъдимия, следва да бъдат оставени без уважение. ІІІ. Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд с оскъдни мотиви се е съгласил със съображенията на първата инстанция относно индивидуализацията на наказанията, като декларативно е заявил наличието на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Настоящата инстанция намира, че на отегчаващите отговорността обстоятелства е отдадена по – голяма тежест от нужното. Вярно е, че подсъдимият Л. е осъждан два пъти, но за деяния осъществени в съвкупност. Същевременно е подценено значението на смекчаващите отговорността обстоятелства – относително младата възраст на подсъдимия, данните за здравословното му състояние и липсата на по – значими последици предвид неголемите количества и стойност на наркотичното вещество. При съвкупната оценка на обстоятелствата, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, ВКС намира, че подсъдимият може да се поправи и превъзпита и с един не – толкова продължителен престой в пенитенциарно заведение, поради което и размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от пет години и седем месеца следва да бъде намален на три години. Няма основание да се ревизира размера на наложеното наказание глоба, ориентиран към законоустановения минимум. Така определената санкция, с нейните два елемента, съответства на тежестта на престъплението, на данните за личността на дееца, удовлетворява постигането и на другата цел по чл. 36 от НК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 9/07.02.2012 г., постановено по ВНОХД № 323/2011 г. от Апелативен съд – Бургас, като НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода, определено на подсъдимия В. Х. Л., от пет години и седем месеца на три години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.