Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 30 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври 2016г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря И. РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 976/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Върховния касационен съд (ВКС) е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия П. С. А. срещу въззивна присъда № 30 от 06.07.2016г., постановена по ВНОХД № 24/2016г. по описа на Военно-апелативен съд (ВоАС). Въззивният съдебен акт е втори по ред, след като с решение № 41 от 07.03.2016г. по к.д. № 1656/2015г. ВКС, трето наказателно отделение, отменил решение № 30/26.11.2015г. на ВоАС по ВНОХД № 27/2015г. и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В жалбата се изтъкват доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК предвид допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при анализа на доказателствата от въззивната инстанция, довели до неправилни правни изводи. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за окончателното му решаване по същество от въззивната инстанция. В допълнение към касационната жалба защитникът излага съображения за конкретните нарушения, представляващи касационни основания. Жалбата съдържа и оплаквания за необоснованост на въззивния съдебен акт, която обаче не е касационно основание и поради това не може да бъде обект на проверка от касационната инстанция. Основните възражения в жалбата са за несъставомерност на деянието поради недоказано авторство от подс. А.. В обсега на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се твърди, че е нарушен процесът на изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд поради едностранно и тенденциозно тълкуване на доказателствения материал. Излагат се аргументи, че е извършен неправилен анализ на доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите Я. М., Е. Г. и В. Г., а са приети за обективни и безпристрастни единствено показанията на двамата свидетели Т. Г. и Р. В., които са служители на МВР. Въззивният съд приел за невярно твърдението на защитата на подсъдимия, че всичко в колата е било опръскано с кръв, което квалифицирал като защитна теза. За да елиминира това твърдение апелативният съд посочил, че няма доказателства колата да била опръскана с кръв, което според защитата противоречи както на показанията на разпитаните в досъдебното производство и производството пред първоинстанционния съд полицейски служители Г. и В., така и на обясненията на подсъдимия и протокола за оглед. На следващо място, според защитата, въззивният съд постановил един порочен съдебен акт, тъй като не дал отговори на основния въпрос към кой момент е извършена употребата на алкохол от подсъдимия, в какво количество и с каква концентрация на алкохол в кръвта е бил подсъдимият към момента на пътнотранспортното произшествие. Сочи се, че контролираната инстанция е игнорирала заключението на повторната химическа експертиза, а изцяло е възприела заключенията на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза и допълнителната комплексна такава. В тази връзка се твърди, че вещите лица са иззели функциите на съда, тъй като са извършили тълкуване и анализ на събраните доказателства, което опорочава и даденото от тях заключение. Според защитата, тези експерти не са дали обективно и безпристрастно заключение и въпреки липса на данни за алкохолна консумация след инцидента изначално са приели, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Според жалбоподателите, вещите лица са предубедени, и защото в съдебното заседание при изслушване на допълнителната комплексна експертиза не са заявили еднозначно, че твърденията на подс. А. съвпадат изцяло с резултатите на повторната химическа експертиза и не се опровергават от тези при първата такава, което е потвърждение на твърдението на защитата за липса на обективност и безпристрастност при изготвянето на експертно заключение. Като резултат от опорочената доказателствена дейност се извежда касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК – неправилно приложение на материалния закон. Явната несправедливост на наложеното наказание, въпреки че е заявена като касационно основание, не се аргументира нито в жалбата и допълнението към нея, нито в пледоарията пред касационната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС защитата на подс. А. поддържа жалбата по изложените съображения и с искания да бъде отменена обжалваната присъда и делото върнато за ново разглеждане, а алтернативно – подсъдимият да бъде оправдан. В лична защита подс. А. моли да бъде оправдан. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура (ВКП) намира жалбата за неоснователна и предлага въззивната присъда да бъде потвърдена. Счита, че при повторното разглеждане на делото от ВоАС последният се е съобразил с указанията на касационната инстанция да извърши цялостна проверка на първоинстанционната присъда, дадени с отменителното й решение. След проведено от въззивния съд съдебно следствие е извършен анализ на всички събрани доказателства. Приетите за установени факти, че подс. А. на 14.02.2015г. е употребил алкохол и управлявал личния си автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,9 промила, която е установена по надлежния ред, представителят на ВКП намира за правилни, тъй като са в съответствие с доказателствата по делото. При така приетата за установена фактическа обстановка законът е приложен правилно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: С първоинстанционната присъда № 113/19.06.2015г. по НОХД № 113/2015г. по описа на Военен съд–Сливен, подс. А. е бил признат за невиновен по обвинението за това на 14.02.2015г., около 02:30ч, в [населено място], на ул. ..., в района срещу бл. № .. да е управлявал моторно превозно средство – Ф. „Б.“ с рег. [рег.номер на МПС] , негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,9 на хиляда, поради което е оправдан по обвинението по чл.343б ал.1 от НК. При инициирана въззивна проверка по протест на прокурор при Военно-окръжна прокуратура, с решение № 30 от 26.11.2015г. на ВоАС по ВНОХД № 27/2015г. първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно мотивите: изменено е основанието за оправдаването на подсъдимия, тъй като съдът е счел, че деянието не съставлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК. По протест на прокурор при Военно-апелативна прокуратура пред ВКС е било образувано к.д. № 1656/2015г. С решение № 41 от 07.03.2016г. съставът на касационната инстанция е отменил въззивния съдебен акт по ВНОХД № 27/2015г. на ВоАС, тъй като последният не съдържал мотиви, от които да може бъде установена волята на съда – съществено нарушение на процесуалните правила, поради което върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВоАС. При новото разглеждане на делото пред ВоАС е била постановена въззивна присъда № 30/06.07.2016г. по ВНОХД № 24/2016г., с която е отменена първоинстанционната оправдателна такава и подс. А. е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. На осн. чл.54 от НК му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода изпълнението на което, на осн. чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от три години. На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Жалбата е неоснователна. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция при второто поред въззивно производство - липса на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, които са довели до неправилно приложение на закона с осъждането на подс. А. по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни. За да постанови атакувания съдебен акт въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда, провел е въззивно съдебно следствие и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е изменил правната оценка на установените от първата инстанция фактически положения досежно авторството на деянието. Мотивите към въззивната присъда са напълно съобразени с изискването по чл.339 ал.3 от НПК. От тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства. Даден е отговор на всички аргументи, съдържащи се във въззивния протест, както и на защитните доводи на подс. А.. Изцяло са били изпълнени указанията в отменителното решение на предходен състав на ВКС, поради което няма основание за упражняване правомощието на касационната инстанция за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Доказателствените източници са анализирани не само поотделно, но и в съвкупност, като за некредитирането на тезата на подсъдимия са изложени подробни и обосновани с останалите доказателства аргументи. По същество, по делото са налице две групи гласни доказателствени източници – първата, състояща се от свидетелите – служители на МВР Т. Г. и Р. В. /разпитани на ДП и в съдебното производство пред първата инстанция/, и втората - от св. В. Г. /домакин на тържеството, седящ на предната дясна седалка на катастрофиралия автомобил, също разпитан на ДП и пред първата инстанция/, св. Я. М. - приятел на подсъдимия от детството му, присъствал на рождения ден на 13 - 14.02., както и св. Е. Г. – дядо на подсъдимия /и двамата разпитани по искане на защитата на подсъдимия в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие/. Задължение на съда е било да изложи съображения защо дава вяра на едни, а не кредитира други свидетелски показания. Изключително подробно въззивната инстанция е обосновала извода си за необходимост да кредитира изцяло определени от тях – показанията на полицейските служители, които непредубедено и безпротиворечиво свидетелстват, че св. В. Г. е посочил „П.“, т.е. подс. А. като лицето, управлявало лекия автомобил, както и че непосредствено след инцидента последният е имал неадекватно поведение и изложил разнопосочни версии относно твърдяното отнемане на лекия му автомобил от неизвестни лица. Не е кредитирал показанията на горепосочения свидетел в частта им, че подсъдимият не е управлявал катастрофиралия лек автомобил. Обстоятелството, че въззивният съд не е дал вяра на показанията на останалите двама свидетели - Я. М. и Е. Г., които преценил като необективни, не опорочава доказателствената му дейност, тъй като е изложил аргументи за тяхна заинтересованост от това да твърдят оневиняващи подсъдимия обстоятелства. Съпоставката на обясненията на подс. А. с показанията на неговия дядо относно това имало ли е бутилка с алкохол в автомобила, къде се е намирала, как е изглеждала, кой я е оставил, е позволила на въззивния съд да констатира противоречия между самите тях, изчерпателно изложени в мотивите /стр. 15 – 16 от мотивите на въззивния съдебен акт/. Поради това логични и процесуално издържани са изводите на апелативния съд относно обстоятелството, че подс. А. е употребил алкохол по време на рождения ден, а не след това, след като е настъпила катастрофата с автомобила му. Въззивният съд е дал подробен отговор и на следващото възражение на защитата относно авторството на деянието, че тъй като по подсъдимия не са били констатирани кървави петна при условие, че целият автомобил бил опръскан с кръв, то той не би могъл да е управлявал лекия автомобил /стр. 15 от мотивите/. Този довод на защитата не намира опора в доказателствата по делото. В протокола за оглед на местопроизшествието /л. 6 от ДП/ е посочено, че „до „скоростния лост на автомобила се намериха капки от червена материя“, а видно от албума към него ударът е бил предимно в предната дясна част на автомобила, където се е намирал и пътникът В. Г., получил наранявания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не е бил извършван оглед дали по подсъдимия е имало следи от кръв, поради което и констатация за кървави петна по него не може и да бъде направена. На оплакванията в касационната жалба за предубеденост на вещите лица, изготвили назначените експертизи в хода на второинстанционното съдебно следствие, както и че подсъдимият бил употребил алкохол не преди, а след пътнотранспортното произшествие контролираната инстанция е дала изчерпателен и обоснован отговор в мотивите на въззивната присъда /стр. 12 -14 и стр. 16/. Въззивният съд не може да бъде упрекнат за наличие на формално отношение по повод оценката на който и да е от експертните изводи. Анализирал е всички експертни заключения, вкл. от досъдебното и първоинстанционното съдебно производство. В подкрепа на приетия за установен от втората въззивна инстанция факт, а именно че подсъдимият към момента на възникване на пътнотранспортното произшествие е имал концентрация на етилов алкохол в кръвта 1,9 промила, въззивният съд е приел заключението на съдебномедицинската експертиза от досъдебното производство, което кореспондира и със заключенията на комплексната и допълнителна комплексна експертизи. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са проведени разпити на експертите доц. д-р А. и д-р Г. от Военно-медицинска академия, изготвили комплексната и допълнителната комплексна експертизи, поради което в условията на устност и непосредственост апелативната инстанция е формирала убеждението си за обосноваността на заключенията по посочените две експертизи както с оглед другите доказателствени източници по делото, така и с професионалния опит и компетентност на изготвилите ги експерти, който не се оспорва от защитата. Защитата на подсъдимия не е правила искане за отвеждане на който и да е от тях, приела е експертното заключение по допълнителната комплексна експертиза. Несъгласието й с изводите по изброените експертизи не правят същите негодни да служат за обосноваване на определени правни изводи. По своето естество всяка експертиза служи на съда за направата на изводи чрез експертните знания на вещите лица от едни известни факти за други, които не са известни. Тя не е нито доказателство, нито доказателствено средство. Като специфичен способ на доказване експертизата не обвързва съда, който е свободен в съдийската си преценка кое от многото експертни заключения да кредитира, за да обоснове фактическите и правните си изводи по делото, но след като изложи мотиви за това. По делото това изискване на чл. 154 от НПК е спазено, поради което процесуален упрек към дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата и експертните заключения, дадени въз основа на тях, не може да бъде отправен. След като с оглед на изложеното касационният съд не установи да са допуснати нарушения, попадащи в обсега на чл.348 ал.1 т.2 от НПК и касаещи процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата от въззивния съд, той не може да се намесва в оценъчната му дейност и да прави извод относно недоказаността на престъплението. Към процесуално издържано установените факти въззивният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не се констатира и касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. По отношение на третото касационно основание, само посочено в жалбата и допълнението към нея, но неподкрепено с аргументи, не се излагат мотиви и в съдебно заседание. При това положение, ВКС не е в състояние да се произнесе в пълна конкретика, тъй като не е ясно в какво се изразява несъгласието на подс. А. с наложените му основно и кумулативно наказания. Касационната инстанция намери, че оценъчната дейност на контролираната инстанция при индивидуализацията на наказанията е съобразена с изискванията на чл.54 от НК. Правилно въззивният съд е наложил на подсъдимия, при лек превес на отегчаващите обстоятелства, наказание лишаване от свобода по чл.343б ал.1 от НК в размер на пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Подсъдимият не сочи наличие на неотчетени от предходната инстанция смекчаващи обстоятелства, а наличните по делото такива са получили адекватна на тежестта им оценка. Няма нарушение и при определянето на размера на съпътстващото наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационни основания, даващи възможност за упражняване на правомощията му по отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия, нито такива, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. С оглед изложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 30 от 06.07.2016г. на Военно-апелативен съд, постановена по ВНОХД № 24/2016г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.