О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 92   С  о  ф  и  я, 17 март 2009 г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  20  ф е в р у а р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 76/2009 година. Подадена е касационна жалба от частния обвинител по делото М. И. К. от с. С., област Плевен. Предмет на жалбата е решение № 227 от 19.12.2008 г. по ВНОХД № 274/2008 г., постановено от Великотърновския апелативен съд, което се оспорва с бланкова жалба, в която не са развити конкретни оплаквания за неправилност на същото, разказва се съдържанието му и най-общо се иска коригирането му, без да се правят съответни искания както в наказателната, така и в гражданската му част. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и по същество за основателност на касационната жалба. В касационното производство жалбоподателят чрез служебно назначеният му повереник адв. Ст. Стефанов от САК навежда конкретни доводи в подкрепа на оплакванията си за неправилност на обжалваното решение. Подсъдимият и защитникът му адв. Н.Найденов от АК-Плевен в третоинстанционното производство молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, като прави довод и за недопустимост на касационната жалба като неотговаряща на изискванията на НПК.   Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 531/12.09.2008 г. по НОХД № 519/2007 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимият И. П. С. от с. С., област Плевен е признат за невинен в това на 07.09.2007 г. в с. С., област Плевен да е направил опит умишлено да умъртви М. И. К. и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК. Против присъдата е бил подаден въззивен протест от Окръжна прокуратура-Плевен с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на същата с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна съобразно предявеното на подсъдимия обвинение, но с атакуваното въззивно решение тя е потвърдена. В подадената от частния обвинител касационна жалба не се сочат каквито и да е касационни основания за неправилност на атакуваното решение, както и данните, които биха подкрепили бланковото му оплакване, пропуск, който не е бил отстранен по реда на чл.323 от НПК. Извън тези дефекти, жалбата обаче е недопустима и по следните съображения: Правото на страните по делото да обжалват съдебните актове, които засягат техните права и законни интереси, произтича от Конституцията и е гарантирано от Наказателно-процесуалния кодекс.пражняването на това право се осъществява чрез надлежно подаване на жалба, която е процесуална предпоставка за образуване на производство пред съответния по-горен съд. Като частен обвинител (без да е допуснат по делото и като граждански ищец, доколкото предявеният от него иск не е бил приет за разглеждане в съдебното производство), жалбоподателят К. не се е възползвал от правото си да атакува първоинстанционната присъда, с която подс. С. е бил оправдан изцяло по предявеното му обвинение, като по този начин се е лишил от възможността да претендира утежняване положението на последния както от въззивния съд, така и от ВКС. В тази насока той е имал възможност да ползва помощта на поверениците си – на дъщеря си св. С, от чиито услуги се е отказал в с.з. на 26.03.2008 г. с оглед и на другото й процесуално качество по делото, и на адв. В. Митева от АК-Плевен, участвала в хода на първоинстанционното съдебно следствие и при постановяване на присъдата от окръжния съд. Правото на касационно обжалване се поражда поначало като резултат от упражненото право на въззивно обжалване, като така установеният механизъм в НПК изключва възможността за т.н. “прескачащо” обжалване, което да позволява касационна проверка на първоинстанционните съдебни актове. Това е така, защото на касационна проверка подлежат само актовете на въззивната инстанция. В подкрепа на това становище следва да се посочи и новото изискване в чл.318 ал.2 изр.2-ро и ал.4 изр.2-ро от НПК за допустимост на въззивен протест на прокурора и на въззивната жалба на частното обвинение съобразно изразеното от тях становище пред първата инстанция, което ограничава правото им да искат утежняване положението на подсъдимия тогава, когато постановената осъдителна присъда е в синхрон с исканията им по съществото на обвинението, а оттам да поискат същото и от ВКС, доколкото е допустим касационен контрол на въззивния съдебен акт. Доводът на повереника на жалбоподателя К. , с който се обосновава допустимостта на касационната му жалба, основаващ се на еднопосочност на интересите му с тези на прокурора като държавен обвинител, не държи сметка за правомощията на последния. Безспорно е, че правото на протест и жалба винаги се свързва с накърнени права и законни интереси, като за разлика от другите страни, прокурорът не действа за лични такива, а е длъжен да реагира срещу незаконосъобразните съдебни актове в интерес на обществото и държавата. Възможностите за подаване на въззивен протест или въззивна жалба на страните, осъществяващи функцията по обвинение, са ограничени с дисциплиниращите норми на чл.287 и на посочената в чл.318 ал.2 НПК и са поставени в зависимост от позицията, заета от прокурора с обвинителния акт (който не може да повдига различно или по-тежко обвинение въз основа на факти, известни му от досъдебното производство), или от тези страни в хода на съдебните прения. Затова, когато присъдата е съответна на повдигнатото обвинение или на заетата впоследствие различна спрямо него позиция, протестът и жалбата на съответната страна не подлежат на разглеждане. Когато обаче тази страна е недоволна от съдебния акт на първата инстанция, тя е длъжна да го обжалва, ако иска промяната му съобразно преследваните по делото интереси и като не се възползва от това си право, тя сама създава пречка да постигне целения от нея резултат. В такива случаи, интересът й от по-нататъшно обжалване ще е налице само ако по инициатива на друга страна в процеса се е достигнало във въззивната инстанция до неблагоприятен за нея резултат. Или, създавайки реда за въззивно и касационно обжалване, законодателят го свързва със съответна процесуална последователност в позициите на страните в процеса, гарантирайки защитата на интересите им чрез правото им на съответен протест или жалба. Изложеното предопределя подадената касационна жалба от частния обвинител К. като недопустима и като такава тя следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство следва да бъде прекратено.   Затова и на основание чл.32 ал.1 т.3 вр.чл.351 ал.4 т.2 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на частния обвинител М. И. К. от с. С., област Плевен против решение № 227 от 19.12.2008 г. по ВНОХД № 274/2008 г., постановено от Великотърновския апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея касационно производство по н.д. № 76/2009 г по описа на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД – Първо наказателно отделение.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: