14 Р Е Ш Е Н И Е
№ 50173
гр. София,16.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Елена Арнаучкова при секретаря Ина Андонова
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 419 по описа на ВКС за 2022г.и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по подадената чрез юрисконсулт М. М. касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение № 212 от 29.11.2021г. по възз.т.д. № 570/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.То е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която е потвърдено решение № 260045/22.03.2021г., изменено в частта за разноските и поправено с решение № 260077/17.05.2021г., постановени по т.д.№ 88/2020г. на ОС - Пазарджик, за осъждането на НЗОК да заплати на УМБАЛ „Пълмед“ ООД законна лихва в размер на 2761.76лв., начислена върху стойността на извършената и неразплатена надлимитна медицинска дейност за м.април 2018г. в размер на 7834лв. и за м.май 2018г. в размер на 14 718лв., която сума e включена в общо присъдената законна лихва в общ размер 66 753.18лв., начислена върху стойността на извършената и неразплатена надлимитна медицинска дейност за периода април-ноември 2017г. и месеците април и май 2018г. в общ размер 345 149лв.
В касационната жалба са въведени основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК - противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Касаторът поддържа, че въззивният съд не е разгледал всички относими за спора разпоредби на ЗЗО. Изложени са доводи, че правото на здравно осигуряване, гарантирано в чл.52 от Конституцията на Република България/КРБ, е от категорията социални права, които могат да бъдат реализирани само ако държавата предприеме необходимите и очаквани мерки и създаде условия и гаранции за това, като преценката за пътищата за реализацията им е на Народното събрание (решение № 2/04.40.2006г. по к.д.№ 9/2005г. на Конституционния съд на Република България/КСРБ, решение № 10/13.09.2012г. по к.д.№ 15/2011г. КСРБ и др.), като то може да бъде реализирано само в рамките на наличните материални и финансови ресурси на държавата.Касаторът поддържа, че действащият здравноосигурителен модел, чрез който се реализира и конституционното право по чл.52, ал.1 КРБ и правото на гражданите на достъпна медицинска помощ, съгласно чл.4, ал.3 ЗЗО и чл.81 от Закона за здравето, е базиран на ежегодното и по нива разпределение на ограничения ресурс, който обществото може да отдели за този вид социални услуги.Посочва, че преди всичко се извършва годишно разпределяне на този ресурс на национално ниво – чрез глобалното определяне на стойността му с ежегодния ЗБНЗОК или решението на НС на НЗОК по чл.54, ал.9 ЗЗО, след което се извършва последващото му разпределяне с решение на НС на НЗОК между всички РЗОК на конкретни стойности и обеми медицински дейности в рамките на националното ниво и на края се извършва разпределяне на ниво конкретен изпълнител – чрез възлагането с индивидуалния договор на част от отредените за съответната РЗОК стойности и обеми медицински дейности. Касаторът поддържа, че в случая са приложими приетите с извършеното изменение на ЗЗО с ДВ бр.48/27.06.2015г. разпоредби на чл.55, ал.2, т.3а ЗЗО и чл.55а ЗЗО, като в решение № 169/16.02.2021г. по т.д.№ 1916/2019г., II т.о. е тълкувана нормативната уредба на ЗЗО към 04.2015г., което е преди изменението с ДВ бр.48/27.06.2015г.
Относно иска за обезщетение за забава касаторът поддържа, че в нормативните актове, действащи през процесния период, не е предвиден срок за заплащане на дейностите, извършени в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити.Посочва, че в разпоредбите на чл.46 от договора от 2018г. и чл.363 от НРД за МД за 2018г. са регламентирани предпоставките и сроковете за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО, а именно помощта, която е планирана и договорена в рамките на обемите, договорени в националния рамков договор, и за която има планирани средства в бюджета за съответната година.Поддържа, че това тълкуване се налага от принципа, че отношенията във връзка с разпределянето на здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне и плащане на изпълнителите е подчинено на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства.Счита, че, въпреки липсата на изрично предвиден срок за заплащане на предоставена на ЗОЛ медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити, в тези случаи не може да намери приложение разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗЗД.Касаторът поддържа, че нормативната рамка, уреждаща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност, подчинява отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на съответния годишен бюджетен закон.Позовава се на разпоредбата на чл.55а ЗЗО, въвеждаща правилото, че НЗОК планира, договаря и закупува за ЗОЛ медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в ЗБНЗОК за съответната година; на разпоредбата на чл.24, т.8 ЗЗО, изразяваща принципа на ежегодност на бюджетното планиране на средствата на НЗОК; на разпоредбата на чл. 25 ЗЗО, предвиждаща задължителен резерв в бюджета на НЗОК в случаи на значителни отклонения от равномерното разходване на здравноосигурителните плащания; на § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2018г., предвиждащ възможност на НЗОК да ползва преизпълнението в приходната част на бюджета като източник на допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на касата; на разпоредбата на чл.23, ал.2 ЗЗО, предвиждаща възможност за НЗОК при недостиг на средства да ползва краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет и на разпоредбата на чл.115, ал.1 от Закона за публичните финанси, съгласно която НС на НЗОК може да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета за разходите и предоставените транфери за осигуряване на здравноосигурителни плащания, които могат да се осъществяват в рамките на съответната финансова година за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за закупени медицински дейности през същата година.По тези съображения касаторът НЗОК поддържа, че е следвало да заплати процесните надлимитни дейности след изтичането на календарната 2018г. и след тази дата е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение по чл.86 ЗЗД.Позовава се на решение № 141/21.09.2021г. по т.д.№ 2586/2019г., I т.о.
С писмен отговор ответникът по касация УМБАЛ „Пълмед“ ООД оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски в общ размер 1525.05лв., съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съставът на I т.о., въз основа на заявените основания за касационно обжалване и доводите на страните и след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото е сключен договор № 13/РД-29-422 от 29.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и допълнително споразумение към него, по силата на които ищецът-лечебно заведение се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица по клинични пътеки, а ответникът НЗОК– да заплаща стойността на извършената болнична медицинска помощ. Приел е за установено и безспорно, че претендираната от ищеца надлимитна дейност за месеците април и май 2018г.е реално извършена, в съответствие е с нормативните изисквания и е отчетена в информационната система на НЗОК, но е останала неразплатена от НЗОК.С въззивното решение в частта, недопусната до касационно обжалване, е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на НЗОК да заплати на ищеца стойностите на извършената надлимитна медицинска дейност за април 2018г. в размер на 7834лв. и за май 2018г. в размер на 14 718лв., ведно със законната лихва от 23.08.2019г. до окончателното им изплащане.По отношение на претенцията за обезщетение за забавено заплащане на главниците за април и май 2018г. въззивният съд е констатирал, че присъдената на ищеца с първоинстанционното решение сума за обезщетение за забава в размер на 2761.76лв., която е включена в общо присъдената сума за обезщетение за забава в размер на 66 753.18лв., представлява размера на законните лихви, начислени върху главниците за април и май 2018г.за посочените от ищеца периоди, а именно законната лихва върху сумата за април 2018г. за периода от 30.05.2019г. до подаване на ИМ на 22.08.2019г. и законната лихва върху сумата за май 2018г. за периода от 13.06.2019г. до подаване на ИМ на 22.08.2019г.. По въведения във въззивната жалба на НЗОК довод за неправилно определяне от първоинстанционния съд на началния момент на забавата за заплащане на надлимитните дейности за април 2018г. и май 2018г. въззивният съд е приел, че в първоинстанционното решение е неправилно посочено, че началният момент на начисляване на лихвите е датата след 30-о число на месеца, следващ отчетния, който е различен от посочения от ищеца, въз основа на който са извършени изчисленията на законната лихва от вещото лице, а именно датите, последващи тези на финансово-счетоводните документи, с които ищецът е потърсил от НЗОК заплащане на процесната надлимитна дейност.Изведени са решаващи мотиви, че в крайна сметка, въпреки коментираното разминаване в периодите, присъдените суми са именно дължимите на ищеца за претендираните от него периоди. По тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е присъдено обезщетение за забавено заплащане на надлимитните дейности за април и май 2018г. в общ размер 2761.76лв.
С определение № 344/14.06.2022г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си, и които имат значение за решението по делото?
Отговорът на този въпрос следва да се изведе от формираната съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и много други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, която приема следното:Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК; Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани (например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства), въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 от ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми; Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.
С оглед на това следва да се даде следният отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: При постановяване на своето решение въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, следва да обсъди всички относими към спора доводи на страните и свързаните с тях относими и допустими доказателства.
По касационните основания:
С оглед на дадения отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че по отношение на въззивното решение в частта, за която е допуснато касационно обжалване, е налице въведеното основание за касационно обжалване по чл.281, т.3, пр.2 ГПК – процесуална незаконосъобразност.При постановяването му въззивният съд не е изпълнил правомощията си да обсъди въведения във въззивната жалба на НЗОК довод за нарушение на материалния закон и за необоснованост при формиране на извода за началния момент, от който НЗОК дължи обезщетение за забава на главниците за април и май 2018г.и свързаните с него относими доказателства по делото, както и не е изложил по него свои фактически и правни изводи.Тази констатация за допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което настоящият състав следва да се произнесе и във връзка със заявените в жалбата основания по чл.281, т.3 ГПК за нарушение на материалния закон и необоснованост.
По касационните основания:
С въззивното решение в частта, недопусната до касационно обжалване, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на НЗОК да заплати на ищеца главниците за април 2018г. в размер на 7834лв. и за май 2018г. в размер на 14 718лв., ведно със законната лихва от 23.08.2019г. до окончателното им изплащане, са преклудирани фактите относно основателността на предявения иск за заплащане на стойността на извършената медицинска дейност, надвишаваща установените лимити в приложение № 2 към сключения от страните договор от 2018г. за април и май 2018г. и същите не подлежат на преразглеждане.
За извършване на преценка на правилността на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за забавено заплащане на главниците за април 2018г. и май 2018г. в общ размер 2761.76лв., както и на изрично въведения във въззивната жалба и поддържан и пред касационния съд довод на НЗОК във връзка с падежа на задължението на НЗОК за заплащане на стойността на извършената и неразплатена надлимитна дейност за април 2018г. и май 2018г. и, съответно, за момента на настъпване на забавата за неговото изпълнение, преди всичко се налага изясняване на приложимата нормативна уредба, въз основа на която е възникнало задължението на НЗОК за заплащане надлимитната дейност по договора по чл.59 ЗЗО за 2018г. в аспекта на това предвиден ли е в нея срок за неговото изпълнение.
Приложимата за спора нормативна уредба се съдържа в чл. 28 и чл. 52 от Конституцията на Република България, както и в разпоредбите на ЗЗО (приложимата за процесния период редакция след изм. ДВ бр.103/28.12.2017г.) и подзаконовите актове по приложението му, както и Закона за бюджета на НЗОК за 2018г. Съгласно разпоредбата на чл.55а ЗЗО в приложимата редакция към процесния период, НЗОК планира, договаря и закупува за ЗОЛ медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в ЗБНЗОК за съответната година.Съгласно разпоредбата на чл.24, т.8 ЗЗО, средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗЗО, в бюджета на НЗОК задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи. В § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2018г. се предвижда възможност на НЗОК да ползва преизпълнението в приходната част на бюджета като източник на допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на касата.Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2 ЗЗО, при недостиг на средства, НЗОК може да ползва краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет.Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1 от Закона за публичните финанси, НС на НЗОК може да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета за разходите и предоставените транфери за осигуряване на здравноосигурителни плащания, които могат да се осъществяват в рамките на съответната финансова година за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за закупени медицински дейности през същата година.
В действащата за процесния период нормативна рамка, уреждаща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност, подчинява отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на държавния бюджет и на Закона за бюджета на НЗОК за съответната финансова година, в която не се предвижда изрично срок за заплащане от НЗОК на предоставената на здравноосигурените лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити/надлимитна дейност. Такъв срок не е предвиден и в чл.46 от индивидуалния договор от 2018г. и в чл.363 от НРД за МД за 2018г.
Въпреки липсата на изрично предвиден срок за заплащане на извършената надлимитна дейност, в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага.
Тъй като приложимата за процесния период нормативна уредба е подчинена на принципа на ежегодност на бюджетното планиране, в съответствие с този принцип НЗОК би следвало да изплаща стойността на дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени ( при липса на други нормативно установени предвиждания), като за целта са установени различни механизми за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, извън предвидените в индивидуалните договори месечни лимити в чл.23 ал.2 от ЗЗО, чл. 25 от ЗЗО, чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, чл.115 ал.1 от Закона за публичните финанси, § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2018г. Когато необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя на съответната РЗОК преди края на съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени ( в случая 31.12.2018г.), и едва след изтичането на съответната календарна година, през която са извършени надлимитните дейности, изпада в забава и дължи на изпълнителите на медицинска помощ, титуляри на вземанията, обезщетение по чл.86 от ЗЗД.Отказът на съответната РЗОК да приеме и да осъществи проверка на представените от изпълнителите на медицинска помощ финансово-отчетни документи за надлимитните медицински дейности не освобождава НЗОК от последиците на забавата.Това разрешение е възприето и в решение № 141/21.09.2021г. по т.д.№ 2586/2019г., I т.о., което е приложимо и при действащата през процесния период нормативна уредба и се възприема изцяло от настоящия състав.
Поради изложеното са основателни доводите за неправилност, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, на изводите на въззивния съд за определяне на падежа на задължението и на началния момента на забавата на НЗОК за заплащане на ищеца на извършената и неразплатена надлимитна медицинска дейност по клинични пътеки и за медицински изделия за април 2018г. и за май 2018г. преди изтичането на календарната 2018г.
Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.1 ГПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора.
Съгласно приложените към исковата молба писма и приложени към тях финансово-счетоводни документи, ищецът е представил на РЗОК - Пазарджик преди края на календарната финансова 2018 година фактурите и спецификациите за оказаната болнична помощ над договорените месечни стойности по клинични пътеки на 29.05.2018г. за м. април 2018г. и на 12.06.2018г. за м. юни 2018г.
Тъй като НЗОК не е изпълнила задължението си за тяхното заплащане след изтичането на календарната 2018г. е изпаднала в забава и от 01.01.2019г.дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, на осн. чл.86 ЗЗД.
Размерът на законната лихва върху сумата 7834лв. за периода 01.01.2019г. до подаване на исковата молба на 22.08.2019г., изчислена от съда с помощта на он лайн калкулатор, е 509.21лв., а на законната лихва върху сумата 14 718лв.за периода от 01.01.20197г. до 22.08.2019г. е 956.67лв. или общият размер на законната лихва, начислена върху посочените суми за посочените периоди е 1465.88лв.
Поради изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, с която е присъдено обезщетение за забава за размера над 1465.88лв. до размера от 2761.76лв. се отменя и искът за този размер се отхвърля, а в останалата допусната до касационно обжалване част въззивното решение се оставя в сила.
На касатора се присъждат следните разноски:1/ в касационното производство : 4.25лв.разноски за ДТ за допускане до касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба, съобразно отхвърлената част на иска (5%, изчислена като съотношение между отхвърлената част от 1295.88лв. и защитавания интерес от касатора пред касационната инстанция от 25 313.76лв.), както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. и във въззивното производство : 26лв.разноски за ДТ, изчислени на база отхвърлената част на иска по чл.86 ЗЗД в размер на 1295.88лв., и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., или на касатора се присъждат общо разноски в размер на 230.25лв., а в останалата част искането на касатора за разноски се оставя без уважение.
Тъй като липсват данни за извършени от ответника по касация разноски за касационната инстанция, такива не се присъждат.
Така мотивиран, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК, съставът на I т.о.,Р Е Ш И : Отменя решение № 212 от 29.11.2021г. по възз.т.д. № 570/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в допуснатата до касационно обжалване част, с която е потвърдено решение № 260045 от 22.03.2021г., изменено в частта за разноските и поправено с решение № 260077/17.05.2021г., постановени по т.д. № 88/2020г. по описа на ОС - Пазарджик, в частта за осъждането на НЗОК да заплати на УМБАЛ „Пълмед“ ООД законна лихва за размера над 1465.88лв. до 2761.76лв. и вместо това отхвърля предявения от УМБАЛ „Пълмед“ ООД против НЗОК иск за присъждането на законна лихва за размера над 1465.88лв. до 2761.76лв., начислена върху дължимите суми за извършена и неразплатена надлимитна медицинска дейност за м.април 2018г. и за м.май 2018г., която сума е включена в присъдената с решение № 260045 от 22.03.2021г., изменено в частта за разноските и поправено с решение № 260077/17.05.2021г. по т.д.№ 88/2020г. на ОС - Пазарджик, законна лихва в общ размер 66 753.18лв., начислена върху стойността на извършената и неразплатена надлимитна медицинска дейност за периода април-ноември 2017г. и месеците април и май 2018г. в общ размер 345 149лв.
Оставя в сила решение № 212 от 29.11.2021г. по възз.т.д. № 570/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в останалата допусната до касационно обжалване част, с която е потвърдено решение № 260045 от 22.03.2021г., изменено в частта за разноските и поправено с решение № 260077/17.05.2021г., постановени по т.д.№ 88/2020г. на ОС - Пазарджик, в частта за осъждането на НЗОК да заплати на УМБАЛ „Пълмед“ ООД законна лихва в размер на 1465.88лв.(хиляда четиристотин шестдесет и пет лева 88 ст.), начислена върху присъдените суми за извършена и неразплатена надлимитна медицинска дейност за м.април 2018г. и за м.май 2018г., която сума е включена в присъдената с решение № 260045 от 22.03.2021г., изменено в частта за разноските и поправено с решение № 260077/17.05.2021г. по т.д.№ 88/2020г. на ОС - Пазарджик, законна лихва в общ размер 66 753.18лв., върху стойността на извършената и неразплатена надлимитна медицинска дейност за периода април-ноември 2017г. и месеците април и май 2018г. в общ размер 345 149лв.
Осъжда УМБАЛ „Пълмед“ ООД да заплати на НЗОК разноски по съразмерност пред въззивната и касационната инстанции в общ размер от 230.25лв./двеста и тридесет лева и 25 стотинки/.
Оставя без уважение искането на НЗОК за присъждане на разноски за разликата над 230.25лв.до претендирания размер от 1525.05лв.
Решението не подлежи на обжалване.Председател: Членове:
|