О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207 Гр. София, 04.04.2017 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА частно търговско дело № 1857/2016 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК във вр. чл.396 ал.2 изр.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на К. Д. М. срещу определение № 322/ 24 юни 2016 г. по ч.в.т.д.№ 413/2016 г., с което е отменено определение № 418/ 3 юни 2016 г. по т.д.№ 107/2016 г. за отхвърляне молбата на С. М. В. за допускане на обезпечение на предявения от нея иск с правно основание чл. 464 ал.1 ГПК срещу [фирма] и жалбоподателя К. Д. М. чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 20158880400176 по описа на ЧСИ Г.З. с рег. № 888 с район на действие Окръжен съд Пазарджик и вместо него е постановено допускане на обезпечението чрез избраната от ищцата обезпечителна мярка. В жалбата на ответника в исковото и в обезпечителното производство М. – присъединен кредитор с оспорено вземане – се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради вероятна неоснователност на иска, чието обезпечение е допуснато без представяне на гаранция, както и поради липса на обезпечителна нужда и налагане на неподходяща обезпечителна мярка. Претендира се отмяна на определението и оставяне на молбата по чл.389 ГПК без уважение. В срока за отговор на частната жалба ищцата С. В. изразява становище, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащ на непряк касационен контрол въззивен съдебен акт на Пловдивския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1, т. 1,2 и 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав уточнява и конкретизира формулирания от жалбоподателя правен въпрос съобразно правомощията си по т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Подходяща обезпечителна мярка ли е „спиране на изпълнението“ при предявен иск с правно основание чл. 464 ал.1 ГПК в хипотезата на чл.495 ГПК – при обявяване на ответника с оспорено вземане за купувач на имот, собственост на длъжника, след проведена публична продан. За да постанови обжалваното определение по допускане на обезпечението, Пловдивският апелативен съд е приел с оглед съдържанието на представена пред него с допълнителна частна жалба, депозирана в срок, призовка за предявяване на разпределение по изп.д.№ 176/2015 г., чието спиране е поискано, че е налице хипотезата на чл.495 ГПК, при която с оглед размера на оспореното вземане на кредитора-ответник, обявен за купувач на имота, и възможностите му да влияе на по-нататъшното развитие на изпълнителното производство чрез своето поведение възниква обезпечителна нужда за ищцата и избраната от нея обезпечителна мярка „спиране на принудителното изпълнение“ е подходяща. Решаващите изводи на въззивния съд за отмяна на определението на ОС Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение, са обусловени от утвърдителния отговор на уточнения въпрос, съдържащ се в съобразителната част на обжалвания пред ВКС акт. Жалбоподателят не представя цитираните в изложението по чл.284 ал. 3 ГПК определения на Софийския апелативен съд и на Хасковския окръжен съд за установяване наличието на противоречива съдебна практика по въпроса, обусловил правните изводи на въззивния съд. Липсата на задължителна съдебна практика по обезпечаване на предявен иск с правно основание чл.464 ал.1 ГПК преди разпределението и обявяването на взискателя с оспорено вземане за купувач чрез спиране на изпълнението е основание за достъп до касационен контрол по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК. При преценка на основателността на частната касационна жалба настоящият съдебен състав съобрази следното: Предявеният иск, чието обезпечение е предмет на спора, е с правно основание чл.464 ал.1 ГПК. За да отмени първоинстанционното определение и да допусне обезпечение на предявения от С. М. В. - присъединен кредитор с цедирано вземане 10000 лв., иск за установяване несъществуване на вземането на друг кредитор - К. Д. М. – срещу [фирма] в размер на 1 200683,30 лв. по изп.лист от 9 юли 2015 г., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.391 ал.1 т.1 ГПК за допускане обезпечение на иска, подкрепен с убедителни писмени доказателства, установяващи материалноправната легитимация на страните и интерес на ищцата от допускане на обезпечението чрез избраната обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното производство по изп.д.№ 176/2015 г. на ЧСИ З., в което длъжник е ответното дружество, а ответникът М. е кредиторът с оспорено вземане, който в хода на исковото производство е обявен за купувач на застроен с двуетажна жилищна сграда урегулиран поземлен имот в строителните граници на В. с площ 455 кв.м. след проведена публична продан в периода от 1.02.2016 . до 1 март 2016 г. Представените по делото писмени доказателства – заверени копия от документи по изпълнителното дело и от документи, установяващи финансовото и имуществено състояние на ответното дружество „Д.“ – баланси, отчети за приходите и разходите, отчети на паричните потоци и др. – не удостоверяват вероятната основателност на иска за несъществуващо задължение на жалбоподателя по запис на заповед от 21.9.2010 г. с падеж 30.9.2013 г., издаден от ответното дружество „Д.“ в полза на К. М.. С исковата молба са релевирани твърдения за липса на каузални правоотношения между ответниците и неосчетоводяване на сумата по менителничния ефект в счетоводството на ответното дружество - издател. Към настоящия момент не е изпълнена процедурата по чл.131 и сл. ГПК и съдът не се е произнесъл по заявените доказателствени искания. Допуснатото от въззивния съд обезпечение не е обусловено от представяне на гаранция въпреки липсата на доказателства, удостоверяващи вероятната основателност на иска. В хипотезата на чл. 495 ГПК при няколко взискатели обявеният за купувач кредитор разполага с възможността да направи прихващане с вземането си срещу предложената от него цена, поради което спирането на изпълнението принципно е допустима обезпечителна мярка, кореспондираща с търсената с отрицателния установителен иск по чл. 464 ГПК защита, но само при възникване на обезпечителна нужда. В процесния случай тя се определя от размера на вземането на ищцата, чието удовлетворяване би било затруднено или невъзможно, а не от цената на иска, с който брани само своята правна възможност да се удовлетвори в изпълнителното производство, без да конкурира с привиден кредитор. Конкуриращият взискател е типична страна, а не процесуален субституент. Поради несъответствие с действителната обезпечителна нужда на ищцата – 10 000 лв. избраната от нея обезпечителна мярка са явява неподходяща. По изложените съображения обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а молбата за допускане на обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението – оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определението на Пловдивския апелативен съд по в.ч.т.д.№ 413/2016 г. на 3 граждански състав от 24 юни 2016 г. и вместо него П О С Т А Н О В Я В А: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. В. по чл.391 ГПК за допускане обезпечение на предявения от нея иск с правно основание чл.464 ал.1 ГПК срещу К. Д. М. и [фирма] със седалище [населено място] чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 20158880400176 по описа на ЧСИ Г. С. З., рег. № 888. ОБЕЗСИЛВА ИЗДАДЕНАТА на 24 юни 2016 г. обезпечителна заповед в полза на С. М. В. по ч.в.т.д.№ 413/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: