3 РЕШЕНИЕ № 292/14 год. София, 19.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4353/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от С. Б. Н. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 58 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 678/2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о. Молителката твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение. Ответницата по молбата С. Н. Я. я счита за неоснователна. С определение № 319 от 27.10.2014 г. настоящият състав на ВКС, І-во г. о., е приел, че молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, има за предмет влязло в сила решение, съдържа точно и мотивирано формулирано основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. По тези съображения молбата е допусната за разглеждане в открито заседание. По същество молбата е неоснователна. С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е признато за установено, че С. Н. Я. е собственик на входно антре с площ от 2,03 кв. м., представляващо самостоятелен вход към югозападната стая, понастоящем преустроено в тоалетна, находящо се на първия жилищен етаж от многофамилна жилищна сграда в [населено място], ул. “Д-р Д. И.” № 12, ет. 2, и молителката е осъдена да предаде на собственицата владението на имота. За да постанови този резултат, съставът на ВКС, ІІ-ро г. о., приел, че наследодателят на ищцата Н. М. А. е собственик според делбения протокол от 1966 г. на югозападна стая със самостоятелен вход откъм стълбището, което е единствената стая със самостоятелен вход, описана в делбата. Останалите съделители, включително праводателят на ответницата /сега молителка/ Боци М. А., също са получили при делбата отделни стаи, т. е. сервизни помещения не са поставени в ничий дял. След извършеното пристрояване на къщата, на първия етаж са оформени два апартамента: западен - собственост на наследодателя на ищцата, и южен - на праводателите на ответницата. След съвкупна преценка на доказателствата по делото: заключение на вещо лице, което е извършило съпоставка на помещенията, разпределени при делбата според приложения архитектурен проект на сградата от октомври 1966 г., и последващото пристрояване, за което съвпадащи сведения са дали и двете страни, и свидетелски показания, е прието, че сега съществуващата тоалетна всъщност е входното антре към югозападната стая, поставено в дял при делбата от 1966 г. на наследодателя на ищцата. Фактът, че дълги години помещението, обособено като тоалетна преди 1979 г., е било ползвано от всички обитатели, не води до изгубване на собствеността съгласно чл. 77 ЗС. За неоснователно е прието възражението на ответницата за придобиване по давност на помещението, което е присъединено към нейното жилище, като е зазидана входната врата откъм стълбището и е отворена такава към помещенията й - след като е представлявало тоалетна, достъпна от стълбището за общо ползване, то върху него не е упражнявано самостоятелно владение от ответницата, а от затварянето на входната врата откъм стълбището през 2009 г. до завеждане на исковата молба през 2010 г. не е изтекъл изискуемият от закона срок за придобиване по давност. За да се уважи молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината при висящността на делото. С молбата за отмяна са представени писма от [община], които удостоверяват, че по повод многократни искания на молителката за предоставяне на документи за разрешаване на строителството на жилищната сграда на ул. „Д-р Д. И.” № 12, са извършвани проверки в архива на техническата служба, но не са били открити архитектурни проекти и строителни книжа; че сградата е търпим строеж. Следователно, тези документи не отразяват факти и обстоятелства от значение за делото. Молителката се позовава на архитектурния проект на сградата от 1966 г., който е представен при висящността на спора и е бил обект на изследване от вещото лице, но представеното с молбата за отмяна копие е с извършена впоследствие поправка с дата 22.08.1967 г., и обяснителна записка към него и разписка за връчване. Според отбелязването върху документа, поправката е „направена на плана с химикалка за разпределен... на втория етаж” /съответен на първия жилищен етаж по протокола за делба и заключението на вещото лице/. Този документ също няма значение за установяване на действителните права на страните. Видно от нанесеното на чертежа, поправката засяга стаите откъм западната страна, които не са свързани с предмета на делото и не въвежда различия относно спорното помещение, разположено срещу стълбището на жилищната сграда откъм северната й страна. Така че дори да бяха представени по делото, доказателствата не биха довели до изводи, различни от сторените с влязлото в сила решение. Отразеното в тях не допринася за изясняване на спора, поради което те не са нови по смисъла на закона и не обосновават основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е ново обстоятелство и изтъкнатото в писмената защита на молителката относно цената на иска, обусловила недопустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да се остави без уважение, а на ответницата по молбата, заявила искане в този смисъл, следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 300 лева по договора за правна защита и съдействие серия А № 0345422 от 18.11.2014 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 58 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 678/2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о., подадена от С. Б. Н. с вх. № 7573 от 25.07.2012 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА С. Б. Н. да заплати на С. Н. Я. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 300 /триста лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: