Р Е Ш Е Н И Е № 186 София,02.07.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 4465 по описа за 2014 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 206/11.02.2015 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от адв. Р.Р. - пълномощник на [фирма], против решение № 53/08.04.2014 г., постановено по гр.д. № 86/2014 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 425/28.10.2013 г. по гр.д.№ 758/2012 год. на Добрички окръжен съд, с което е обявен сключения между Л. Х. А. и [фирма] с нотариален акт № 71, том VІ, дело № 691/2009 г., вх. рег. № 2033/01.06.2009 г. по книгите на Служба на вписванията, [населено място] договор за продажба на поземлен имот – дворно място с площ от 265 кв.м., имот с идентификатор № 02508.87.54 по КК на [населено място], ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 82, 50 кв.м. – обект с идентификатор № 02508.87.54.1. и лятна кухня с тераса, баня и тоалетна със застроена площ от 12,25 кв.м. – обект с идентификатор № 02508.87.54.2, за недействителен на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД спрямо Н. Н. Н.. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото процесуално-правни въпроси: 1/ Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, освободена ли е при това положение въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване и 2/ Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните, дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания, дължи ли се обсъждане на твърденията на жалбоподатлея за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене. Двата въпроса са идентични по съдържание и касаят съдържанието на мотивите към въззивното решение и приложението на разпоредбата на чл.272 ГПК във въззивното производство. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК- Решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т.о.; Решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на ІV г.о.; Решение № 68 от 24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на ІІ т.о.; Решение № 268 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 191/2011 г. на ІІ г.о; Решение № 383 от 29.11.2012 г. по гр. д. № 141/2012 г. на ІІІ г.о., която се споделя изцяло от настоящия състав, а именно: Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първа инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното съдебно решение. Разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Въззивният съд е длъжен да обсъди твърденията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене. Когато първоинстанционният съд вече е изложил в мотивите си съображенията по доводите във въззивната жалба, тъй като тези доводи са били изтъкнати още в първа инстанция и жалбоподателят само ги преповтаря във въззивната жалба, въззивният съд може да възприеме изцяло изводите на първоинстанционния и да препрати към тях без да излага доводи. Когато обаче във въззивната жалба са изтъкнати доводи, които не са били обсъдени в мотивите на първостепенния съд, въззивният е длъжен да отговори на тези доводи в своите мотиви или да се аргументира защо те са неотносими към спора поради процесуална преклузия. Аргумент за това са нормите на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. По касационните основания В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е възприел изводите на първоинстанционния съд и без да отговори на оплакванията и доводите във въззивната жалба за липсата на предпоставките за уважаване на отменителния иск по чл.135 ЗЗД е препратил към мотивите на първата инстанция.Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски. Ответната страна Н. Н. Н., чрез процесуалния си представител адв. Р., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, като е взела становище по касационните оплаквания. Счита, че същите не са налице, постановеното решение е правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба е неоснователна. Варненски апелативен съд е сезиран с въззивни жалби, подадени от [фирма] и Л. Х. А. да се произнесе по законосъобразността на решение № 425/28.10.2013 г. по гр.д. № 758/2012 год. на Добрички окръжен съд. Въззивкникът [фирма] е изложил оплаквания относно правилността на постановения съдебен акт с твърденията, че не е доказано ищцата в първоинстанционното производство Н. Н. да е кредитор на ответника Л. Х. А., неправилно съдът бил приел, че сделката е увреждаща, тъй като не е налице намаляване имуществото на Л. Х. А., нито пък са представени доказателства, че тя не разполага с имущество, с което да погаси евентуалното си задължение. Противопоставя се на необоснованите изводи на първоинстанционния съд и направената преценка на доказателствата, гласни и писмени, във връзка с установените факти. За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи , поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към неговите мотиви. Приел е, че е влязло в сила действието на оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, позовавайки се на безспорния факт, че към момента на сключване на процесната сделка, включително и към постановяване на обжалваното решение, Л. Х. А. и М.-Ж. Ж.-Л. А. /управител и едноличен собственик на капитала на [фирма]/ са били съпрузи. Установил е, че макар и фактически разделени съпрузите са продължили да общуват, прекарвали са известно време заедно, отделно от това поддържали професионални отношения и дори да се приеме, че показанията на свидетелите взаимно се неутрализират било поради тяхната достоверност, било поради възможна заинтересованост, то презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Относно направеното оплакване за липсата на доказателства в първоинстанционното производство за увреждането на интереса на ищцата от процесната сделка, въззивният съд е приел, че всяко ликвидно имущество, което бъде отчуждено с цел да се осуети възможността за погасяване чрез изпълнение на задължението към даден кредитор може да бъде предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. В отклонение от задължителната практика и в противоречие с разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК решаващият състав на Варненски апелативен съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение с позоваване на препращащата норма на чл.272 ГПК, без да обсъди нито едно от оплакванията във въззивната жалба и без да изложи собствени изводи защо приема за основателен иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.Налице е процесуално нарушение,поради което въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като се налага да бъдат извършени нови процесуални действия, то на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Съдът ще следва като приеме, че е налице качеството на кредитор за ищцата по силата на разрешения спор за вземането по заемното правоотношение с ответницата Л. А., да извърши преценка на гласните доказателства за тяхната обективност и достоверност,както и на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи съображения за това уврежда ли интересите й сключената между ответниците по павловия иск сделка – покупко-продажба, при наличие и на презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 53/08.04.2014 г. постановено по гр. д. № 86/2014 г. на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: