Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 10.08. 2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2018/2021
година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ф. П. от [населено място] срещу решение № 260117 от 23.06.2021 г. по в. т. д. № 98/2021 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо решение № 260041 от 17.12.2020 г. по т. д. № 209/2019г. на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗАД „Алианц България“, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М. К. П., починал при произшествие на 14.10.2016г., вследствие използването на специализирана селскостопанска техника за товаро-разтоварна дейност – челен товарач.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че при настъпване на произшествието товарачът е използван по обичайното, според характеристиката си, предназначение като специализирана машина за работа с товари, а не като средство за транспорт, с оглед обстоятелството, че е извършвал движение напред с натоварени бали слама. Счита този извод за противоречащ на приетото в решението от 28.11.2017 г. на СЕО по дело С-514/16. Подробно оплакване е заявено и срещу преценката, че от страна на причинилия произшествието водач на телескопичния товарач не е допуснато нарушение на установеното в раздел 4.10 от ръководството за експлоатация на товарача задължение при намалена видимост да осигури лице, което да му дава указания.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Застраховката „Гражданска отговорност“ на селскостопанска техника – челен товарач покрива ли имуществени и неимуществени вреди, причинени при движението й извън пътищата, предназначени за обществено ползване с поставен товар в предната част; 2. Представлява ли пътно-транспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 ЗДвП събитие, при което използвана селскостопанска техника чрез движение напред причинява щети с носения в предната си част товар; 3. Предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК, по смисъла на направените тълкувания в Решение от 28.11.2017 г. на СЕО по дело С-514/16, само подемна сила на двигателя ли се използва, когато селскостопанска техника се движи с товар и налице ли е извършване на транспортна дейност, когато събитието е причинено от превозно средство-челен товарач при движение на преден ход с поставен товар отпред; 4. Дадените указания в ръководството за експлоатация на селскостопанската техника препоръчителен или задължителен характер имат за водачите на техниката“.
По отношение на първите два въпроса се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; за третия въпрос – че е разрешен в противоречие с практиката на СЕС - Решение от 28.11.2017 г. на СЕО по дело С-514/16, а за последния въпрос – че е разрешен в противоречие с присъда № 5 от 20.03.2013 г. по нохд № 1154/2012 г. на САС, потвърдена с решение № 330 от 05.07.2013 г. по н. д. № 775/2013 г. на ВКС, II н. о.
Освен по посочените въпроси, искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация – ЗАД „Алианц България“, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 17.09.2021 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: На 14.10.2016 г., по време на работа в нива в землището на [населено място] като водач на колесен трактор с ремарке, е настъпила смъртта на съпруга на ищцата М. К. П.; Смъртта е причинена при извършване на товаро-разтоварни дейности със специализирана селскостопанска техника – телескопичен товарач, управляван от Т. А., в резултат от притискане на тялото (снагата, корема и крайниците) на пострадалия с натоварените на товарача 4 бали слама при подреждането им до други бали, което притискане е довело до механична асфикция (задушаване); Пострадалият е намерен между балите, полуседнал, с лице към товарача; От показанията на разпитания по делото свидетел А. (водач на товарача) и от заключението на комплексната експертиза е установен механизмът на стифиране на балите – водачът на товарача е разтоварвал от ремаркето по четири бали, наредени една върху друга, и ги е подреждал в редица, плътно една до друга, от ляво на дясно, като след вземане на балите от ремаркето товарачът се е отдалечавал от ремаркето на заден ход, а след това се е придвижвал на преден ход към стифираните бали и ги е разтоварвал; По делото няма данни защо и кога пострадалият е отишъл в зоната на подреждане на балите; Между застрахователното дружество и собственика на селскостопанската машина е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
При тези факти въззивният съд е счел, че отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана, тъй като при настъпване на произшествието товарачът е използван по обичайното, според характеристиката си, предназначение – като специализирана машина за работа с товари, а не като средство за транспорт, т. е. вредата е настъпила в резултат от използването на челния товарач като работна машина, а не като превозно средство, поради което същата не се обхваща от застрахователното покритие на сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Тази преценка е извършена при съобразяване практиката на СЕС досежно приложението на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства – решение на СЕО от 04.09.2014г. по дело С-162/13 и решение на СЕО от 28.11.2017г. по дело № С-414/16, в първото от които е прието, че понятието „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозното средство, което отговоря на обичайната функция на това превозно средство, а в мотивите на второто е посочено, че превозни средства, които могат, освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им предназначение, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини, е важно да се прецени дали при настъпване на произшествието, в което е участвало такова превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл.3, § 1 от Първа директива или като работна машина, в който случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие. Въззивният съд се е позовал на дадения в решението по дело С-414/2016 отговор на въпроса, че понятието „използване на превозни средства“ не обхваща случаи, в които селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпването на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателна сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.
В евентуалност, въззивният съд е приел, че претенцията би била неоснователна дори да се счете, че събитието попада в обхвата на застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като не е доказано действията на водача на телескопичния товарач да са противоправни. Като неоснователно е преценил твърдението за допуснато нарушение на раздел 4.10 от ръководството за експлоатация на телескопичният товарач, задължаваща водача му, ако видимостта е намалена поради лоши атмосферни условия или някакво препятствие, да поиска помощ от лице, което да му дава указания. С оглед безспорния факт, установен и от свидетеля А., че на работната площадка са били само двама души и след като водачът на товарача е видял, че пострадалият се качва в кабината на трактора, т. е. че се намира извън зоната на подреждане на балите, съдът е приел, че в конкретния случай не е имало необходимост от указания на лице извън машината и че водачът на товарача е положил минимално необходимото за осигуряване на безопасно извършване на товаро-разтоварните дейности, поради което не е налице и нарушение на нормата на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, задължаваща всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обуслови допускане на касационното обжалване, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства. В случая поставените от касаторката въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на първия въпрос този извод следва от обстоятелството, че същият не съответства на мотивите на обжалвания акт. Съдът не е отрекъл принципно възможността застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да покрива вреди, причинени от селскостопанска техника при движението й извън пътищата, предназначени за обществено ползване, със или без поставен товар. Въпросът касае хипотеза, различна от настоящата, а именно – причинени вреди при движение на селскостопанската техника извън пътищата, предназначени за обществено ползване, докато в случая съдът е приел, че вредите са настъпили при разтоварване на бали слама, а не при движение по пътищата (независимо какви).
Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за въпроси № 2 и № 3 произтича от това, че са относими към правилността на решението и по-конкретно към обосноваността на направения от решаващия състав извод, че при настъпване на произшествието процесният товарач е използван не като средство за транспорт, а за разтоварване, т. е. че е използвана подемната му сила, каквато е хипотезата, разгледана в решение от 28.11.2017 г. на СЕО по дело С-514/16. Тези въпроси обективират несъгласието на ищцата с изводите на съдебния състав и представляват по своята същност оплакване за неправилност на постановеното решение, което обаче е основание за самото касационно обжалване, а не за допускането му.
Последният поставен в изложението въпрос също е относим към правилността на акта, тъй като касае прилагането на ръководството за експлоатация на процесния телескопичен товарач и по-конкретно касае обосноваността на извода съществувала ли е необходимост от присъствието на друго лице, което да дава указания на водача на товарача, с оглед безопасното разтоварване на балите, която обаче може да бъде преценявана единствено при разглеждане на касационната жалба. Отделно от това, въпросът не е и единствено обуславящ за изхода на делото предвид формирания от въззивния съд извод за неоснователност на иска поради отсъствие на покрит застрахователен риск. Доколкото по поставените във връзка с този извод въпроси касационното обжалване не се допуска, то и различният отговор на последния въпрос при евентуално допускане на обжалването не би довел до различен краен изход от съдебния спор.
С оглед отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежат на обсъждане заявените конкретни основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 - т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационният контрол не следва да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение, тъй като такава не се констатира – решението нито е явно необосновано (поради грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък extra legem (да е приложена несъществуваща или отменена правна норма). В случая касаторката е отъждествила очевидната неправилност с неправилността на акта поради необоснованост и противоречие с материалния закон, която обаче не е основание за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на сумата 2 950 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от приложените към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 037658 от 07.09.2021 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 14.09.2021 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260117 от 23.06.2021 г. по в. т. д. № 98/2021 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Ф. П. от [населено място], [улица] да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 2 950 (две хиляди деветстотин и петдесет) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: