4 Р Е Ш Е Н И Е № 442 гр. София 13 април 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети декември .....две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Кр. Павлова..……….…..……………........……….…в присъствието на прокурора Б. Джамбазов...........………………….....…...…..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………….......наказателно дело № 1446 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура против въззивна присъда № 2/23.02.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, постановена по ВНОХД № 5134/2012 г. С тази присъда Пловдивският апелативен съд е отменил присъда № 107/23.10.2013 г. на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 1147/2013 г., като вместо това е признал подсъдимия Д. М. П. за виновен в извършването на престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от м.11.2011 г. до 01.02.2013 г., в [населено място], при продължавано престъпление, осуетил изпълнението на съдебно решение, поради което и му е наложил наказание глоба в размер на 3000 лв. Оправдал е същия по обвинението по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. В касационния протест и допълнението към него, поддържани от прокурора от ВКП, се излагат доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК. Твърди се, че наказанието на подсъдимия несправедливо е наложено по втората алтернатива, като в тази връзка не било съобразено извършване на деянието в изпитателния срок по предходно осъждане, липсата на критично отношение и разкаяние. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд с оглед налагане на наказание лишаване от свобода съобразно първата алтернатива по чл. 296, ал. 1 от НК и прилагане на чл. 68, ал. 1 от НК. Подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. В писмено становище се заявява позиция за незаконосъобразно осъждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: От материалите по делото е видно, че освен депозирания в срок протест, ведно с допълнение, към тях е прикрепена и жалба (допълнение) от подсъдимия Д. П. (вх. № 3456/18.05.2015 г. и с резолюция на съдията от 20.05.2015 г.) срещу определение № 193/11.05.2015 г. по ВНОХД № 298/2014 г., с което му е било отказано възстановяване на срока за обжалване на постановената въззивна присъда. Това определение е било обжалвано пред ВКС (с частна жалба с вх. № 3457/18.05.2015 г. и резолюция на съдията от 20.05.2015 г.), който със свое решение № 339/16.10.2015 г. по к.д. № 843/2015 г. е оставил същото в сила. Поради изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че неправилно посочената жалба (допълнение) е била включена към материалите по настоящото касационното производство, въпреки че очевидно се отнася към онези, довели до образуването на к. д. № 843/2015 г., по което е налице окончателно произнасяне на касационната инстанция. Съответно, липсва основание за разглеждането й, като в обхвата на чл. 347, ал. 1 от НПК се явява единствено подадения протест. Касационният протест е неоснователен. Доводите за несправедливост на наказанието, поради налагането му съобразно втората алтернатива по чл. 296, ал. 1 от НК – глоба, вместо по първата – лишаване от свобода, не се споделят от ВКС. За да определи, че най-подходящото съгласно изискванията по чл. 57, ал. 1 от НК наказание (измежду предвидените лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5 хиляди лева) е глоба в размер на 3000 лв., въззивният съд е оценил всички съществени обстоятелства за индивидуализацията, мотивирайки подробно своето становище. Отдадена е нужната тежест на предходното осъждане на подсъдимия за престъпление по 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4 от НК (във връзка с чието неизпълнение на гражданско-осъдителната част е последвало реализиране на деянието по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК), която е била добре съпоставена с преобладаващия брой смекчаващи обстоятелства, относими към неговата личност, семейна и трудова ангажираност. На тази основа правилно е отчетено, че личната обществена опасност на дееца е ниска и не налага определяне на наказание, свързано с принудителното му изолиране в затворническа среда. Липсата на критично отношение или разкаяние, както се сочи в протеста, не представлява отегчаващо обстоятелство, поради което и няма значение при индивидуализацията на наказанието. В този аспект ВКС намира, че определеното наказание глоба по своя вид и в посочения размер е справедливо, тъй като съответства на извършеното и в пълнота обслужва всички цели на чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 2/23.02.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, постановена по ВНОХД № 298/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.