Р Е Ш Е Н И Е № 439       София,23.07.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 476 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 19.08.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 246 на Великотърновски апелативен съд от 20.11.2008 година по гр.д. № 402/2008 година, с което е обезсилено решение № 36 от 21.05.2008 г. по гр.д. № 1205/2007 г. на Великотърновски окръжен съд. С решението на Великотърновски окръжен съд, П. С. Д. и И. М. Д. , двамата от гр. В. са осъдени да заплати на А. Д. Г. от гр. В. на основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 243 ЗЗД вр. с чл. 249, ал.2 ЗЗД сумата 4723,50 лева, съставляващи обезщетение за пропуснати ползи за периода от 17.09.2002 г. до 24.08.2006 г., през който период ищцата е била лишена от възможност да ползва жилището си в гр. В., както и сумата 490, 70 лева обезщетение за забава в размер на законна лихва. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос: съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В обжалваното въззивно решение на Великотърновски апелативен съд е прието, че определената от окръжния съд правна квалификация на спорното право е неправилна; че въведените в исковата молба твърдения, че процесният имот се обитава от ответниците въпреки учреденото на ищцата право на ползване върху имота, не сочат правна квалификация чл. 243 ЗЗД вр. с чл. 249, ал.2 ЗЗД, нито такава може да се изведе от въведените от ответниците възражения, че са били допуснати да ползват жилището безвъзмездно и безсрочно. Прието е, че разглеждайки иск с правно основание чл. 249 ЗЗД, съдът не се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, поради което постановеното решение е недопустимо. В противоречие с това становище, в решение № 568 от 17.07.2007 г. по гр.д. № 590/2006 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 577 от 21.06.2000 г. по гр.д. № 1793/1999 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1* от 28.10.1999 г. по гр.д. № 425/1999 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че когато в решението си съдът е разгледал спорното материално право, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. Решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В този случай, съдът е определил неправилно правната норма, регулираща спорното правоотношение, което рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт. Формираните в обжалваното въззивно решение изводи, че въведените в исковата молба твърдения не обуславят определената от първоинстанционния съд правна квалификация на спорното материално право са правилни. Правилен е изводът, че въведените от ищцата твърдения, че в определен период от време е била лишена от възможност да ползва имот, върху който има учредено право на ползване, както и че в същия период имотът е бил ползван без основание от ответниците не определя правна квалификация на иска по чл. 243 ЗЗД вр. с чл. 249, ал.2 ЗЗД. Неправилен обаче е изводът, че определяйки погрешно правната квалификация на спорното право, първоинстанционния съд се е произнесъл недопустимо по непредявен иск. Окръжният съд се е произнесъл по спорното материално субективно право, очертано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а дадената неправилна правна квалификация съставлява нарушение на материалния закон, което след констатацията му следва да бъде поправено във въззивната инстанция. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по съществото на гражданскоправния спор. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 246 на Великотърновски апелативен съд от 20.11.2008 година по гр.д. № 402/2008 година. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: