Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 18.01.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 925/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на адв. С. Л. – упълномощен защитник на подс. В. С. М. срещу решение № 10292/08.09.2020 г. на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 48/2020 г., с което е потвърдена присъда № 201 от 16.10.2019 г., постановена по НОХД № 5413/2018 г. на Софийски градски съд. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Твърди се, че подс. М. следва да бъде оправдан, т. к. няма установено негово виновно поведение. Аргументира се с обстоятелството, че парапета е бил поставен няколко дни по-рано, когато на работа са били свид. Н. и Г. – технически ръководители на обекта. Изложени са съображения, че същия ден е била извършена проверка от свид. С. и свид. Б. във връзка с безопасните условия на труд на обекта, които не констатирали нищо нередно. Твърди, че не са уважени доказателствени искания на защитата за назначаване на повторна съдебно - техническа експертиза, доколкото е възникнало съмнение за правилността на приетата такава по причина, че вещото лице се е позовало на доказателства, събирани не по предвидения в НПК ред – телефонен разговор с подзащитния му, ползване на разпита му в качеството на свидетел и изявление, че не е съобразила показанията на свидетелите от съдебно заседание, защото не ги чувала какво говорят. Упреква се въззивната инстанция, че не е изяснила въпроса с позоваването от СГС в мотивите към присъдата на показанията на свид. В. Ц., която не фигурирала в списъка със свидетелите към обвинителния акт и не била разпитвана в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Накрая възразява срещу размера на наложеното на подзащитния му наказание като твърди, че не било съобразено надвесването на пострадалия през прозореца, довело до нещастния резултат, както и чистото съдебно минало, отличните характеристични данни, семейното положение и трудовата ангажираност на клиента му. Затова претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменение на решението на САС чрез намаляване на наложеното с него наказание на подс. В. М.. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че решението на апелативния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Частните обвинители, чрез повереника си молят за потвърждаване на атакуваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 201 от 16.10.2019 г., постановена по НОХД № 5413/2018 г. на Софийски градски съд подс. В. С. М. е признат за виновен, за това, че на 03.11.2016 г. в [населено място] като технически ръководител на строителен обект, находящ се в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строителство, представляваща източник на повишена опасност, допуснал работа на обекта без да е осигурена безопасност от падане на хора при работа на височина - на кота +5,76 м и неосигурил безопасни и здравословни условия на труд, съгласно изискванията на чл. 26, т. 1; чл. 40, ал. 1; чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, с което по непредпазливост причинил смъртта на работещия Б. Д. Н. – строителен работник и която настъпила в следствие получена при падането тежка черепно-мозъчна травма, поради което е осъден за престъпление по чл. 123, ал. 1 вр. чл. 54 НК на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание с 3 годишен изпитателен срок. На подсъдимия са възложени и направените по делото деловодни разноски. Присъдата на Софийски градски съд била атакувана от защитника на подс. М. и повереника на частните обвинители пред апелативен съд – София, който с решение от 08.09.2020 г. я потвърдил изцяло. Касационната жалба е частично основателна. По доводите за нарушение на процесуалния закон. Неоснователен е упрекът за допуснато нарушение на процесуалните правила, с оглед аргумента за неназначаване на повторна техническа експертиза по делото. Поначало решаващият съд не всякога е длъжен да уважи доказателствените искания на страните, а само когато са необходими за обективното и пълно изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. В нарочно определение от 15.07.2020 г. въззивният съд е отказал назначаването на исканата от защитата повторна техническа експертиза, т. к. е приел, че оспорената не страда от претендираните пороци. Тъкмо отсъствието на съмнение в обосноваността и правилността на депозираното експертно заключение, изразено в коментираното определение, е предопределило и отказът на съда да назначи повторна експертиза, доколкото съдът, аналогично на първостепенния такъв, е приел, че на разположение на вещото лице за изготвяне на експертизата му са били предоставени всички налични към момента доказателствени материали. Решаващият съд е обсъдил възраженията на защитата, наведени пред него и в този смисъл е изложил своите аргументи по тях. Оплакването, че не е даден отговор на съществени доводи на защитата се корени в несъгласието ѝ с крайния резултат от действията на въззивния съд по проверка на присъдата на СГС, а не толкова поради липса на дължимото обсъждане от въззивния състав на изложеното пред него. Последният е коментирал твърдението на защитата, че при изграждане на изводите си по фактите първостепенният съд е ползвал показанията на В. Ц. и обосновано го е отхвърлил. В. Ц. действително е била спомената от СГС в акта му, но само доколкото е пресъздадено съдържанието на защитната пледоария на адв. Л. по делото. Същата обаче не е била разпитана в качеството на свидетел от първостепенния съд, доколкото нито страните, нито той сам служебно е преценил необходимост и извършване на това процесуалноследствено действие. Отхвърлено като неоснователно е и възражението, че в деня на инцидента на обекта е имало и други лица, които да следят за обезопасяването на сградата, като е изходено от обстоятелството, че отговорността на подсъдимия произтича от собствените му задължения в тази връзка. По доводите за нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд не констатира и материалният закон да е бил приложен неправилно. Безспорно е установено от приетите от съдилищата факти, че на строящата се сграда е било необходимо поставяне на парапети, отговарящи на нормативните изисквания за брой, височина и плътност и по преценка – предпазна мрежа. В отклонение на нормативните изисквания на Наредба 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи е имало поставен само един парапет, от чамов материал. Несъмнено е още, че технически ръководители на обекта са били свид. В. Н. и свид. А. Г., първият от които с прекратено трудовото правоотношение от 03.11.2016 г., а вторият – ползващ отпуск по болест в периода 31.10.2016 г. – 04.11.2016 г. Апелативният съд е установил фактическото възлагане на работата на технически ръководител на обекта на подс. М. във времето на отсъствие на титулярите, по силата на което то е създало за неговия адресат – подсъдимия, задължения да спазва изискванията на Наредба 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи. Установено е и че в деня на инцидента свид. С. и свид. Б., които са имали задължение да проверяват обекта за безопасни условия на труд, са извършили такава, но не са констатирали липсата на поставени парапети, мрежи и други с оглед обезопасяването му. Установено е още и че пострадалият Б. Н. е трябвало да работи в стълбищната клетка на втория етаж след обедната почивка и не е имал работа в процесния апартамент, през прозореца, на който е паднал. Правилно е установено, че доказателствата по делото сочат на липса на предпазни мерки за обезопасяване на работата на работниците. Вярно е констатирано, че на прозореца на втория етаж, от където е паднал пострадалият Б. Н., е имало необезопасени отвори, създаващи опасност от падане, не е имало прегради, парапети, мрежа. Липсата на активно поведение на подсъдимия по обезопасяване на френските прозорци правилно е преценено като проявна форма на изпълнителното деяние по чл. 123, ал. 1 от НК. Освен това, упражняваната на обекта строително монтажна дейност е правнорегламентирана и е източник на повишена опасност. И най-малкото отклоняване от правилата за извършване на дейността крие риск за здравето и живота на осъществяващите действията по нейното изпълнение. Безспорно е, че подс. М. е годен субект на престъплението – той е бил назначен на работа като помощник технически ръководител на обекта, който е замествал титуляра при негово отсъствие както в настоящия случай. Подсъдимият е бил фактически натоварен с изпълнението на функциите на технически ръководител от 31.10.2016 г. до завръщане на свид. А. Г. от отпуск по болест. Затова и в негова тежест е било да осигури спазване на правилата за безопасност при височинна работа. Затова е без значение за отговорността на подс. М., че преградният парапет не е бил поставен във времето, когато на работа са били титулярните технически ръководители на обекта. Вярно е отчетено, че пострадалия също е нарушил правилата за безопасност на труда и този факт правилно е съобразен като съпричиняване, и е взет предвид при преценка на наказанието, което следва да понесе подсъдимият, но той не отменя съставомерността на деянието. Между поведението на подсъдимия, който не е осигурил безопасни условия на труд на обекта и смъртта на пострадалия е налице пряка причинно-следствена връзка, която не се влияе от неправомерното поведение на Б. Н.. Отговорността на подсъдимия произтича от допуснатите от него нарушения на правилата за безопасност на труда по чл. 26, ал. 1; чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба 2, които са в причинна връзка с настъпилите последици. От друга страна, безспорно е положението в ППВС № 2/79 г. и Р № 166/2019 г. – III н. о. ВКС, че дори и в случаите, когато отговорният за осигуряване на безопасни условия на труд отсъства по време на злополуката, поради отпуск или напускане, той пак ще носи отговорност за допуснатото от него нарушение на правилата за безопасност на труда, стига да не е прекъсната причинната връзка между поведението му и настъпилия резултат. В случая, несъмнено е, че технически ръководители на обекта, освен подсъдимия, са били свид. В. Н. и свид. Г. и те са имали задължението да осигурят безопасни условия на труд. Тук следва да се подчертае обстоятелството, че без значение за личната наказателна отговорност на подс. М. е наличието на възможност за ангажиране наказателната отговорност и на други лица, заемащи различни длъжности в и извън фирмата, пряко ангажирани тъкмо с контрола по безопасност на труда на обекта. Некоректното изпълнение на задълженията от свид. С. и свид. Б. и бездействието на свид. В. Н. и свид. Г. не освобождават подс. М. от отговорност, но тези обстоятелства имат значение за отмерване на необходимата наказателна принуда, която следва да бъде приложена в случая. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Тъкмо това последно посочено обстоятелство, а именно приносът на останалите непривлечени към наказателна отговорност лица, върху което съдът поначало не може да влияе, не е било съобразено от въззивния съд, пред когото е било правено подобно възражение от защитата. И точно то следва да бъде взето предвид от настоящия състав при определяне размера на наказанието, което следва да понесе подсъдимия. Всички останали аргументи, свързани с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, семейно положение, трудова ангажираност и съпричиняването от пострадалия, наведени и пред настоящия състав, са били вярно ценени от второинстанционния съд. По тази причина наказанието на подс. М. следва да бъде намалено на 1 /една/ година лишаване от свобода. Правилни и законосъобразни са съображенията на въззивния съд относно отлагане изтърпяването на наложеното наказание, към които касационния съд се присъединява. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 10292/08.09.2020 г. по ВНОХД № 48/2020 г. на Софийски апелативен съд като НАМАЛЯВА размера на наказанието на подс. В. С. М. от две на една година лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.