Ключови фрази
допустимост на иск * правна квалификация * установителен иск * Иск за оспорване на вземането

 

                                                                 

 

 

 

 

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

                                                                №  392

 

                                             гр.София, 10.08.2010 год.

 

 

 

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:

 

  

           

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА

 

разгледа докладваното от съдията Декова

ч.гр.дело №287 по описа за 2010 год.

 

 

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. К. С. от гр. Р., срещу определението от 07.04.2010г. по ч.гр.д. №111/2010г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.02.2010г. по гр.д. №328/2009г. на Разградски районен съд за прекратяване на делото.

Ответникът по частната жалба Н. Н. Н. не взема становище.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по предявения от Е. К. С. срещу Н. Н. Н. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи установения от вещото лице по изп.д. №837/2002г. на съдебен изпълнител при РС-Разград размер на лихвата, присъдена върху сумата 2000лв., за периода 30.06.1999г.-14.03.2009г., с влязла в сила присъда по гражданския иск. Счита, че при изчисляване сумата на задължението сумата следва да бъде деноминирана, съгласно чл.2, ал.2 ЗДЛ.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и производството е процесуално недопустимо, тъй като при наличие на изпълнително основание – съдебно решение, с което е определено задължението на ищеца, защитата срещу определяне размера на дължимата лихва, може да се реализира само в рамките на изпълнителното производство, а не с отделен иск.

Въззивният съд е разрешил въпроса за правната квалификация на иска и за допустимостта на производството по него в противоречие с Определение № 736 от 29.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 578/2009 г., IV г. о., ГК, с което е прието, че предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 439 ГПК /чл. 97 ГПК отм. вр с чл. 255, ал. 1 ГПК отм./ за признаване на установено несъществуване на вземане, признато с влязъл в сила съдебен акт. От въведените с исковата молба обстоятелства: че вземането за сумата по изпълнителния лист - главница от 2000 лева и законни лихви върху тази сума, считано от 29.01.1992 г. е установено с влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 989/2000 г. на Шуменски районен съд и предявения петитум - да се признае за установено, че ищецът не дължи сумата 14384,80 лева по изп. д. № 837/2002 г. (в т. ч. главница 2000 лева и лихви 12384,80 лева за периода 29.01.1992 г. - 25.03.2009 г.; от обстоятелството, че с влязло в сила определение № 576 от 17.03.2009 г. производството по иска за установяване, че не се дължи главницата по задължение, установено с влязла в сила присъда е прекратено като недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 ГПК; с влязло в сила определение от 2.06.2009 г. производството по делото е прекратено и в частта, с която се претендира да бъде установено, че ищецът не дължи сума в размер на 9012,34 лева, съставляваща лихви за периода 29.01.1992 г. - 30.06.1999 г., е обоснован извод за наличие на правен интерес от иск за разликата между размера на предявения петитум - 14384,80 лева и остатъка от задължението за законна лихва - за сумата 3372,46 лева за периода от 30.06.1999 г. до 14.03.2009 г., в която част е прието, че продължаването на съдопроизводствените действия по делото е законосъобразно. Въпросите за правната квалификация и за допустимостта на иска са разрешени противоречиво, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. Доколкото обжалваното определение не е съобразено с приетото с определението на ВКС относно правната квалификация и допустимостта на иска, то следва да се отмени като незаконосъобразно, ведно с потвърденото прекратително определение и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.04.2010г. по ч.гр.д. №111/2010г. на Разградски окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение от 07.04.2010г. по ч.гр.д. №111/2010г. на Разградски окръжен съд и потвърденото с него определение от 24.02.2010г. по гр.д. №328/2009г. на Разградски районен съд за прекратяване на делото.

ВРЪЩА делото на Разградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: