Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр.София, 16.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5475/ 2014 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1216/ 03.11.2014 г. на ВКС, ІV г.о. по настоящето дело по жалба на Т. Г. К. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 221 от 09.07.2014 г. по гр.д.№ 477/ 2014 г., с което упражняването на родителските права по отношение на детето С. А. С., Е. [ЕГН], е предоставено на бащата А. С. А., при когото, в [населено място], [община], детето да живее, определен е режим на лични отношения между майката и детето – всяка седмица от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото и в дните, обявени за национални празници и за почивни от Министерски съвет, като Т. Г. К. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер 80 лв. Отхвърлена е молбата на Т. Г. К. да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С..
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос обуславя ли се интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права от всички установени обстоятелства, релевантни по смисъла на ППВС № 1/ 1974 г. Съдебната практика трайно приема, че указанията в Постановлението запазват силата си и при действието на СК – 1985 г. (отм.), а според актуалната практика на ВКС даденото с това Постановление тълкуване на материалния закон следва да бъде зачитано и при действащия СК – 2009 г. Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са вече й нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59 ал.4 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно.Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/ 1974 г. – съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Съдът обаче не може да основе решението си само на някои от посочените в Постановлението обстоятелства и да игнорира други. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.1 т.5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрият интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права.
С оглед приетото по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, касационната жалба се явява основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като при преценката кой родител трябва да упражнява родителските права с оглед най-добрия интерес на малолетното дете, съдът е изложил мотиви по някои от обстоятелствата, визирани в ППВС № 1/ 1974 г., но не е обсъдил други от тях. Налице е касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и обжалваният акт подлежи на отмяна. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
По делото е установено, че страните не са сключили брак, живеят на съпружески начала от 2008 г. Двамата са от ромския етнос и в техните традиции е ранното задомяване на жената, при което нейното желание е без значение. Съжителството между ищцата и ответника е било уредено от майката на ищцата, то е осъществявано в дома на ответника в [населено място], където живеят още родителите му и семейството на сестра му. През 2010 г. се е родило детето С., за което грижи е полагала преимуществено майката, подпомагана от родителите на бащата. През декември 2012 г., след посегателство от страна на ответника върху ищцата, тя напуснала семейното жилище и се установила първоначално при своите баба и дядо в същото село. Впоследствие тя се преместила в [населено място], където започнала работа по трудов договор в [фирма], където работи и понастоящем, реализира доходи от трудово възнаграждение в размер около 650 лв месечно. Живее в двустайно жилище под наем, при много добри битови условия, заплаща 60 лв месечно за наемна цена. Ответникът и детето останали да живеят в [населено място], където битовите условия не са толкова добри. Домакинството е електрифицирано, но няма вътрешна тоалетна. Бащата е безработен и се издържа от земеделие и нерегламентирана търговия. От момента на фактическата раздяла ищцата е имала само една възможност да се среща с детето – впоследствие пречки за това са създавали както ответника, така и родителите му. Ищцата е била заплашвана да не търси контакт с детето и да не се опитва да го вземе при себе си.
Детето посещава детска градина в [населено място], обгрижено е добре и се вписва адекватно в средата. Не говори добре български език, тъй като баща му, баба му и дядо му, които се грижат за отглеждането и възпитаването му, говорят с него предимно на ромски. Привързано е емоционално към баща си, който има нужния родителски капацитет да го отглежда и възпитава. С такъв капацитет разполага и майката, но тя е фактически лишена от възможността да общува с детето си поради поведението на бащата и роднините му. Тя обаче контактува редовно с персонала на детската градина и се интересува от развитието на детето.
Изложените факти се установяват както от събраните гласни доказателства, така и от писмените такива. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, посочени от ответника, че при инцидента от декември 2012 година ищцата се е самонаранила с нож. От материалите по образуваното наказателно производство срещу ответника се установява, че не е налице самонараняване, а посегателство от негова страна срещу ищцата след битов скандал. Производството е прекратено, тъй като в резултат на посегателството ищцата е получила лека, а не средна телесна повреда, не защото деянието не е извършено. Сам по себе си фактът, че след инцидента ищцата се страхувала да се прибере в семейното жилище и да опита да вземе детето при себе си, е показателен за авторството на деянието. Твърдението на ответника, че ищцата е психически лабилна, което обяснява самонараняването й, е опроверган от останалите доказателства по делото. Ищцата е започнала работа, работодателят й я цени и отдава голямо значение на качествата й, което е удостоверено в издадената от него характеристика. Тя успява да се справи напълно сама, въпреки враждебното отношение на майка й към нея, като е намерила начин да се издържа и да се устрои битово по един напълно приемлив начин. Това изключва охарактеризирането й като личност с лабилна психика.
Съдът не дава вяра и на показанията на свидетелите, посочени от ответника, според които той не е пречел на контактите между майката и детето. Според тези свидетели майката сама се е дезинтересирала от сина си, което не може да бъде счетено за вярно при установените по делото факти, а обратното сочат свидетелите, посочени от ищцата. При обсъждане на свидетелските показания съдът взема предвид, че свидетелите С. К., Х. В., А. Л. и В. А. са роднини на ответника и обективността им е под съмнение. От друга страна свидетелите Т. К. и В. А. са без родствена връзка с ищцата, нямат интерес от изхода от спора и дават взаимно допълващи се, кореспондиращи с писмените доказателства и логични показания. Според тях, майката е искала и е правила опити да контактува с детето С., но както бащата на детето, така и баба му са се противопоставяли на тези опити, включително заканвайки се с убийството на майката. Тези показания се подкрепят от писмените доказателства, установяващи многократните опити на ищцата да получи съдействието на прокуратурата, полицията и държавните органи за социално подпомагане, за да може да контактува със сина си. Тези опити са останали безрезултатни, като държавните органи са я насочили да реши въпроса чрез съдебно производство за предоставяне на упражняването на родителските права. Установено е също, че майката се интересува от детето и редовно се обажда в детската градина, за да получи информация за него. При съвкупното обсъждане на тези обстоятелства съдът приема за доказано, че бащата и родителите му препятстват осъществяването на лични отношения между майката и детето, което е от съществено значение при преценката на способността на бащата да възпитава правилно детето.
Следователно майката има предимство пред бащата при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата да упражнява родителските права, от гледна точка на наличните възпитателски качества. Такова предимство тя има и според моралния облик на двамата родители, тъй като бащата е агресивен, склонен към физически посегателства и към решаване на конфликтни ситуации със сила и заплахи, вместо чрез цивилизован диалог, взаимни отстъпки и компромиси. Той е безработен и не е в състояние да осигури нормална издръжка на семейството си, тъй като се издържа от социални помощи, докато ищцата е успяла в една сравнително трудна икономическа обстановка да намери работа и да реализира по-големи и по-сигурни доходи от тези бащата.
По критериите грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето и неговият пол, ищцата и ответника имат равен потенциал, а по критерия привързаност на детето предимство има бащата, по силата на обективния факт, че същото е отделено в много ниска възраст от майка си. Това го е лишило от възможност да общува пълноценно с нея и да развие същото чувство на привързаност, каквото има към бащата. Бащата има предимство и по критерия помощ от трети лица, тъй като живее в едно домакинство с родителите си, които фактически полагат основните грижи за отглеждане и възпитаване на детето, докато майката живее сама и не може да разчита при обгрижването на детето на помощта на своята майка, с която са в лоши отношения.
По всички останали критерии, обаче, които според ППВС №1/ 1974 г. обуславят интереса на детето при решаване на спор за родителски права, предимство има майката. Детето е в ниска възраст, а както е изяснено в цитираното постановление, майката е по-пригодна от бащата за отглеждане на деца в ниска възраст. Социалната среда на майката също е по-благоприятна – както е установено от свидетелските показания и писмените доказателства по делото, бащата и родителите му общуват с детето само на роден език, поради което детето на практика не може да говори официалния език в държавата. Напротив, средата на майката, според показанията на св.А., ще допринесе за социализирането на детето и правилното му обществено развитие. Майката също така е в състояние да осигури значително по-добри материални условия на живот, както от гледна точка на жилищно – комунални условия, така и от гледна точка на осигуряване на необходимата за отглеждането на детето издръжка.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на детето ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката, с регламентиране на разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде изгубена емоционалната връзка между този родител и детето.
С оглед установените възможности на родителите да осигурят материално и социално-битово детето и размер на получаваните от тях доходи, съдът приема, че от общата нужна му месечна издръжка 200 лв майката следва да поеме по-голямата част – 120 лв. Бащата следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка 80 лв, считано от датата на влизане на решението в сила, както и дължимите такси и разноски по производството.
С оглед тези мотиви обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото да бъде решено съобразно изводите на касационната инстанция.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 221 от 09.07.2014 г. по гр.д.№ 477/ 2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. А. С., Е. [ЕГН], родено на 04.10.**** г. в [населено място], на майката Т. Г. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], като ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127 ал.2 ГПК детето да живее при майка си.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А. С. А., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица] малолетното дете С. А. С., Е. [ЕГН], както следва: бащата има право да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото, по споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка четна година - дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.154 ал.2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния; всяка нечетна година - дните, които са официални празници във връзка с Нова година и Великден, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.154 ал.2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния.
ОСЪЖДА А. С. А., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплаща на малолетното дете С. А. С., Е. [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител Т. Г. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], месечна издръжка в размер 80 лв. (осемдесет лева), считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на вземането до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от А. С. А., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица], против Т. Г. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете С. А. С., Е. [ЕГН], за определяне на режим на лични отношения между майката и детето и за заплащане на месечна издръжка в размер 80 лв.
ОСЪЖДА А. С. А., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплати на Т. Г. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 502,60 лв (петстотин и два лева, шестдесет стотинки) направени разноски в трите инстанции на производството.
ОСЪЖДА А. С. А., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплати на Върховен касационен съд 230,40 лв (двеста и тридесет лева, четиридесет стотинки) - държавна такса по иска за издръжка в трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|