Р Е Ш Е Н И Е № 333 София, 02 декември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 960/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Г., чрез защитника му адв.П., срещу въззивно решение № 79 от 12.05.2014 г., постановено по внохд № 61/2014 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. В жалбата са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 3 НПК, като се прави искане за отмяна на постановената въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Адвокат П., който е защитник на подсъдимия поддържа жалбата и моли за уважаването й. Намира за несъставомерно деянието, за което подзащитният му е признат за виновен, но ако се приеме противното моли за намаляване размера на наложеното наказание, тъй като счита, че същото е явно несправедливо. Подсъдимият Х. Г. поддържа жалбата си и моли да бъде оправдан, а алтернативно да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 16 от 27.02.2014г., постановена по нохд №82/2013г. на Окръжен съд- Плевен подсъдимият Х. Н. Г. е признат за виновен в това, че на 31.09.2012г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума от 100евро с левова равностойност от 195,58 и парична сума от 35лева, всичко пари на обща стойност 230,58лева, от владението на Х. А., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на престъплението, употребил заплашване, за да запази владението върху откраднатите вещи, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години, при първоначален строг режим на изтърпяване. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 79 от 12.05.2014г., постановено по внохд № 61/14г., Апелативен съд-Велико Търново е изменил първонистанционната присъда, като е намалил наложеното на подсъдимия Х. Г. наказание от десет на шест години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена Подадената от Х. Г. касационна жалба е допустима, но неоснователна. В жалбата се релевират две касационни основания, а именно нарушение на материалния закон и явна несправедливост. Независимо от това, част от аргументацията, касателно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК по естеството си сочи на твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с дейността на решаващите съдилища по оценка и анализ на доказателствата. В съдебния си акт, Апелативен съд-Велико Търново освен оценка на аналитичната дейност на първия съд, е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, като е обсъдил в необходимата пълнота доказателствата, относими към предмета на доказване, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от контролираните инстанции нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК. При вярно установени факти, въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че с деятелността си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК. Правилно действията на подсъдимия са съотнесени към елементите от състава на престъплението по чл.198, ал.3 от НК. Последната очертава една особена форма на престъпна дейност, при която един вид престъпление-кражба, прераства в друг вид – грабеж, който поглъща кражбата, доколкото и двете престъпления са насочени към един и същ непосредствен обект на защита- условията за нормално и безпрепятствено упражняване правото на собственост върху конкретна движима вещ. Съставът на престъплението по чл.198, ал.3 от НК изисква деецът вече да е извършил кражба/която трябва да е довършена/ на чужда движима вещ, чието владение цели да запази, както и деецът да е заварен на местопрестъплението. Изпълнителното деяние се изразява само в употребата на сила или заплашване. В настоящият казус, решаващите съдилища правилно са преценили, че подсъдимият с действията си по изваждането на сгъваемия нож и отправяне на реплики, че ще заколи свидетеля А., е осъществил изпълнителното деяние “заплашване”, с което е целял да запази владението върху валутата и паричните средства, които са се намирали в отнетата непосредствено преди това чантичка. С оглед на горното неоснователно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон. Второто оплакване на касатора е за явна несправедливост на наказанието. Правилни са изводите на въззивния съд за това, че първата инстанция не е отмерила законосъобразно и справедливо наказание на подс.Г., тъй като е допуснала невярна преценка на относимите обстоятелства. Правилно е приетото от съдилищата, че не са налице основанията за приложението на чл.55 от НК. Изведените от въззивния съд смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са обусловили и извод за ревизия на наложеното наказание в насока на неговото смекчаване, като същото е намалено от десет години на шест години лишаване от свобода. Не се сочат, а и настоящият състав на касационната инстанция не констатира неотчетени обстоятелства, имащи отношение за индивидуализацията на наказанието, поради което не намира за необходимо да прояви допълнително снизхождение, относно санкцията. Отмереното наказание от шест години лишаване от свобода е съответно на генералната и специална превенции. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело. Предвид горното, касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 79 от 12.05.2014г., постановено по внохд № 61/2014 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: